При все че избирателната активност е под всякакъв санитарен минимум,

При все че изборната интензивност е под всевъзможен хигиеничен най-малко, малките екрани у нас влязоха в сляпа и безсмислена конкуренция да вършат изборни маратони от по над 12-15 часа.

Десетки говорещи глави се изредиха в изборния ден да разясняват „ експертно “ по какъв начин гласоподава българинът. Изборните резултати обаче демонстрираха, че нито медиите, нито техните специалисти си схващат от работата.

Много хора разказват Политическа партия „ Величие “ като „ изненада “ и „ сензация “.

Но това е единствено, тъй като социологията у нас е безусловно безсилна и си пролича, че техните прогнози са по-близо до бабуването, в сравнение с до същинската статистика.

„ Какви са тези? “, „ Аз за пръв път ги слушам “, бяха единствено дребна част от репликите към политическата групировка, родена в „ Исторически парк “ и основана от шефа на сдружението Ивелин Михайлов и така наречен полковник Марков. С това си държание малките екрани единствено признават своята непросветеност.

Ако националните медии за миг изоставен своя балон, може би щяха да видят този резултат преди деня на изборите.

Тези избори сложиха формален завършек на силата, която сякаш обичайните медии имат - за.

Вчерашният медиен избирателен ден беше четене на картинки, а не производство на вести. Това е Еxcel публицистика. Chat GPT можеше да свърши цялата тая работа за 1 минута, а не за 17 часа.

Нелепо е и мнението на тв продуцентите, че като поканят 50 събеседници за един ден, това ще докара до някакъв триумф. Как искаш да те гледат и почитат, като ефирът приравнява политическите отзиви на началник готвачи с тези на академични преподаватели? Или на Румяна Коларова и Филип от „ Бричка “? Или на Георги Харизанов и Павел и Венци Венц?

Още едно доказателство за високомерието на българските медии е, че резултатите от София се разглеждаха предпочитано и посочваха, че Движение за права и свободи имат под 1%, а ПП-ДБ са първи с огромна преднина. И какво от това? Самите малките екрани би трябвало да са наясно, че желанията на столицата не дават отговор на националното равнище. Дори единствено тъй като главният им рейтинг се образува от дребните обитаеми места, а не от огромните градове.

А да се вършим на сюрпризирани от резултата е безумно. Българският гласоподавател нееднократно е показвал, че няма никаква политически задръжки и просвета.

Бареков беше евродепутат. Марешки беше фактор, и то единствено тъй като подбиваше цените на бензина за половин година. Яне Янев беше в политиката - в този момент централата на РЗС е дюнерджийница, а самият Янев овцевъд.

Избирателите на Българска социалистическа партия преди години пратиха незнайния Момчил Неков в европарламента единствено тъй като следващият му номер в бюлетината съответства с този на партията. От чудене по какъв начин се гласоподава, гласоподавателите на „ алените “ изместиха партийния си водач Сергей Станишев с преференция за „ любим 15 “.

Безсилието на малките екрани си пролича и в недоволството, че политиците не давали конференции след изборите. Разбира се, че няма да дават. И аз бих направил всичко, с цел да не се среща с Беновска колкото се може по-дълго. Или пък да давам отговор на въпроси „ С кого ще се коалирате “ в случай, че от 20 до 22 часа нямаше даже информация за редом броене.

Тук към този момент идва тематиката за това какви хора въобще работят в СИК и могат ли изобщо да броят до 10, само че това е за различен текст.

Сега ще чуваме няколко дни, че гласоподавателят е посочил „ червен картон “ на политиците у нас.

Не. Избирателят дори няма да си направи труда да демонстрира и междинен пръст.

Българинът просто не се вълнува от политиката. Тя е скучна, безсмислена, досадна. Медиите също. Добре че стартира Европейското по футбол, че да се ядосваме за броя на корнерите в първото полувреме. Следващите избори ги направете в Тик-Ток и ще гласуваме с розички.