При въвеждането на еврото има голяма вероятност от поскъпване на

При въвеждането на еврото има огромна възможност от повишаване на услугите, тъй като това е станало във всички страни, които последни влязоха в еврозоната. Това настояват в разбор четирима специалисти - Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Т. Ненов. Те са членове на Съвета за стопански разбори, основан от служебното държавно управление, само че в създаването особено е посочено, че в нея са показани персонални позиции на създателите, които не ангажират институциите, в които работят. 
Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна смяна за българската стопанска система поради към този момент изконсумираните резултати от съществуването на валутен ръб. Има обособени опасности обаче, които би трябвало да се ръководят, като субективните упования за инфлация и действителните инфлационни процеси при браншове като услугите. Не бива да се подминава и рискът от кредитен взрив.
Има научен консенсус, че въвеждането на еврото като цяло не води до общи инфлационни резултати, акцентират създателите на разбора. В същото време в интервала на въвеждане на еврото се откриват огромни разлики сред действителна инфлация и усещания за инфлация. Анализът за инфлацията в интервала на приемане на еврото при пет източноевропейски страни - Прибалтика, Словения и Словакия, демонстрира релативно постоянни равнища в интервала преди и след въвеждане на еврото.
Конкретно в бранша на услугите обаче се следи еднократно увеличение на цените тъкмо в месеца на присъединение към зоната. Такъв растеж бе следя и в бранша на ресторантьорството в Хърватия. Едно от обясненията е, че цените на услугите се трансформират относително по-рядко от тези на стоките и влизането в зоната се употребява за подобаващ миг за нарастване, в това число и за осъществяване на отлагани планове в тази посока.
България към този момент е консумирала около валутния ръб част от възможните резултати от въвеждане на еврозоната върху търговията като непоклатимост на обменния курс. Очаква се обаче участието в еврозоната да усъвършенства доверието и репутацията на страната, като по този начин способства за по-голям търговски продан. Очаква се и понижаване на транзакционните разноски.
Авторите на разбора са оценили резултатите от еврозоната върху 170 промишлености и на база на резултатите чакат позитивен резултат върху търговията в диапазона 10-20%. Очаква се резултатът да е изключително ясно изразен при селското стопанство и услугите.
Членството в еврозоната нормално има удобен резултат върху финансовите потоци - усилват се покупките на задгранични активи от локални лица и на локални активи от задгранични лица. Експертите предвиждат, че резултатът ще е по-голям в първите две тримесечия след датата на присъединение.
Тук се акцентират обаче и опасности - има риск от кредитни взривове и от ненадейно прекъсване на финансовите потоци. Този риск може да се ръководи чрез консервативна фискална политика и антицикличен финансов буфер, акцентират създателите на отчета.
В България обаче може да има спомагателен риск от утежняване на дълга поради смяната в равнището на наложителните запаси по депозитите, които банките поддържат. В момента те са 12% при 0% рента. След присъединение към еврозоната наложителните минимални запаси ще са 1% и банките биха могли да употребяват освободения запас за вътрешно кредитиране, а с него върви риск за кредитен взрив и спомагателна инфлация. За да се случи това обаче, банките би трябвало да са лимитирани и да нямат опция за рентабилност от тези запаси, а това не е по този начин. При оставяне на свръхрезервите на депозит в ЕЦБ банките биха получили 3,5% рента при 0% рента сега, плащана от Българска народна банка за тези запаси. Банките имат опция да влагат запасите в чужбина и по други по-доходоносни способи от насочването им за кредитиране, се акцентира в разбора.>