Външният дълг на България расте, но остава сред най-ниските в ЕС
Държавният дълг на България продължава да нараства, само че все пак страната остава измежду най-фискално устойчивите в Европейския съюз. Данните на „ Евростат “ за края на третото тримесечие на 2025 година обрисуват по едно и също време две трендове: ускорено нарастване на дълга през последната година и опазване на едно от най-ниските нива на задлъжнялост в Европейски Съюз.
Какво демонстрират последните данни
Към края на третото тримесечие на 2025 година държавният дълг на България доближава 28,4% от брутния вътрешен артикул (БВП). Това представлява ръст от 2,1 процентни пункта по отношение на второто тримесечие на 2025 година – едно от най-големите тримесечни нараствания в Европейски Съюз, изпреварено само от Люксембург.
На годишна база нарастването от 4,1 процентни пункта на годишна база по отношение на третото тримесечие на 2024 година слага България измежду страните с най-силен годишен растеж на дълга, след Румъния, Полша и Финландия.
Въпреки това България остава в групата на страните с най-нисък дълг в Европейски Съюз, дружно с Естония, Люксембург и Дания. За съпоставяне, междинното ниво на дълга в еврозоната доближава 88,5% от Брутният вътрешен продукт, а в Европейски Съюз като цяло – 82,1%, което значи, че българският индикатор е близо три пъти по-нисък от междинния за валутния съюз.
Поглед обратно: по какъв начин се промени дългът през годините
Исторически България поддържа ниско ниво на държавен дълг. Преди пандемията от COVID-19 съотношението дълг/БВП беше към 20%, което я правеше една от най-слабо задлъжнелите страни в Европейски Съюз.
Пандемичната рецесия докара до първия по-сериозен скок – поради изключителните разноски за опазване на здравето, обезщетения за бизнеса и обществена поддръжка. След това енергийната рецесия и инфлационният напън през 2022–2023 година постановиха нови бюджетни интервенции, в това число ограничения за ограничение на цените на силата и подкрепяне на семействата.
Настоящото ускорение на дълга през 2024–2025 година се изяснява с композиция от фактори, като по-високи бюджетни дефицити, увеличени разноски за защита и обществени заплащания и по-активна емисия на дълг за рефинансиране и струпване на фискален запас.
Инфлацията е значим подтекст за разбирането на динамичността на дълга. След пика си през 2022 година, когато България регистрира двуцифрени равнища на инфлация, през 2023–2024 година темпът на повишаване последователно се забави. Въпреки това инфлацията остана над дълготрайните междинни стойности, което оказа двоен резултат – от една страна, по-високата инфлация номинално усилва Брутният вътрешен продукт, което механично лимитира съотношението дълг/БВП, а въпреки това тя води до по-високи разноски за индексация на пенсии и заплати, както и до по-скъпо обслужване на новия дълг поради нарасналите лихвени проценти в еврозоната.
Така инфлацията краткотрайно „ прикрива “ част от повишаването на дълга, само че основава дълготраен напън върху обществените финанси.
Дългът и пътят към еврото
Темата за държавния дълг е тясно обвързвана с процеса по присъединение на България към еврозоната. Един от Маастрихтските критерии изисква държавният дълг да не надвишава 60% от Брутният вътрешен продукт или да се движи стабилно към тази стойност. По този индикатор България остава в извънредно удобна позиция.
По-сериозното предизвикателство в подтекста на еврото е инфлацията, а не дългът. Въпреки напредъка в нейното преодоляване, устойчивото покриване на инфлационния аршин остава основно изискване за финално решение за участие.
На фона на България контрастът с други страни в Европейски Съюз остава мощен. В края на третото тримесечие на 2025 година най-високи равнища на дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт са регистрирани в Гърция – 149,7%, Италия – 137,8%, Франция – 117,7%, Белгия – 107,1%, Испания – 103,2%.
Тези страни са изправени пред надалеч по-сериозни провокации, свързани с обслужването на дълга си в изискванията на по-високи лихви и забавящ се стопански напредък.
Данните на „ Евростат “ демонстрират, че държавният дълг на България пораства по-бързо, в сравнение с в предишни години, само че стартовото ниво е толкоз ниско, че страната остава измежду фискално най-стабилните в Европейски Съюз. Истинското предизвикателство не е самият размер на дълга, а качеството на фискалната политика – дали заемните средства се употребяват за вложения и напредък или за покриване на настоящи дефицити.
В подтекста на инфлацията и идното въвеждане на еврото, въпросът за дълга се трансформира не в непосреден риск, а в тест за устойчивостта на обществените финанси и за способността на страната да поддържа непоклатимост в новата парична среда.
