Идеята на Здравко Димитров за обществени допитвания – популизъм или иновация?
При триумф на лансираната концепция от Здравко Димитров за публични допитвания, Пловдив има действителен късмет да се трансформира още веднъж в притежател на иновация за българската политика и то такава, която да форсира и даде нов смисъл на локалното самоуправление и децентрализация.
Любомир Стефанов, доктор по политически науки:
Неофициалната акция за локалните избори стартира с обвяването на кандидатурите и с нея настъпи и нормалната конкуренция в обещаването на всичко и то по доста. Можем да се дивим на гения на родните политици във формулирането и предлагането на хрумвания, които нямат съвсем никаква практическа стойност за жителите на съответните общини.
А това, както се споделя, е едвам началото, защото де факто, акцията ще стартира месец преди датата на вота - 27 октомври.
На този декор прави усещане нещо, което се дочу от номинирания за кмет на Европейскатата столица на културата за 2019-та, Здравко Димитров.
Наред с другите си обещания за адресиране на наболелите локални проблеми под тепетата, Димитров стартира концепция за разработване на механизъм за осъществяване на локални публични допитвания при решаването на разпознатите дефицити.
На пръв взор, тази концепция на кандидата за кмет от ГЕРБ звучи като следващата песен в популистката опера, играна из цяла Европа в последно време и трансформирала се в мото на един някогашен ефирен водещ: "Глас национален, глас Божи! Референдум до дупка му е майката за всичко! "
"Да, но не! “, както споделяше Петко Бочаров, един умен публицист, видял човешките нрави в три Българии. Първо, гласът на тълпата е по-близо до лудостта в своето вкупом кресчендо съгласно Алкуин от Йорк, комуто историята приписва авторството на крилатата и полвинчато представена нагоре фраза.
Второ, по какъв начин можем да чакаме, че цялостен народ има и най-малка визия от детайлите на нещо характерно, като нуклеарната енергетика да вземем за пример, че да го питаме за мнението му и да чакаме то да бъде умело и осведомено!?
Ако понижим броя на участниците и конкретизираме допитването?
Какво ще се случи обаче, в случай че понижим размера на участващите в допитването и ги питаме за нещо покрай тях, а не за нуклеарна централа? Няма ли да бъде то по-ефективно и ефикасно, в случай че вместо целокупното гражданско общество, адресираме единствено една негова единица, да вземем за пример на общинско равнище?
Може би това е и логиката зад концепцията на Здравко Димитров. Че има потребност от допитване до локалните общности, е повече от правилно, да не споделяме неотложно. Но това би трябвало да бъде "по създание “, както споделят юристите.
Не да се питаме какъв да бъде размерът на Данък добавена стойност или какъв брой да е минималната работна заплата - това са отговори, за които се изисква политическа отговорност и експертно мнение отвън общите пълномощия на гражданското общество.
Виж, напълно друга работа е, в случай че въпросът се концентрира върху промени в градоустройствения проект, пробутване на нова или асфалтиране на остаряла улица, ремонт на тротоар, място за нов монумент, маршрут на линиите на градския превоз, ограничения за чист въздух, нови учебни заведения и детски градини, паркове.
Именно в това се крие и силата на директната народна власт – да включва всички заинтригувани жители в дебата по самоуправлението на дадена общественост. Тук концепцията за публични допитвания си идва на мястото.
Има политически предпоставки за злоупотреби с концепцията за гражданското присъединяване. Ако залитаме в крайността, обрисувана от референдумите за нуклеарната енергетика и така наречен електорална промяна, заплахата от появяването на доморасли популистки пророци и псевдо-политически месии е повече от очевидна.
Както видяхме налице е практическата неспособност да бъде създаден явен, безапелационен народен референдум, сбъднат към осведомения избор от жителите.
Провеждането на осведомен избор в националната политика е в допълнение затрудняван от неумението и очевиднотонеудобство на класическите политически представители в демокрацията - партиите, даинициират, подкрепят и предизвикват жителите при провеждането на референдуми.
Практиката сподели това. При погрешно дефинирани референдуми на ход идватлесните и бързи решения, които минават през страстите, а не са плод на разсъдъка. В ерата на обществените мрежи и джобния мобилен Интернет господства не рационалното, аемоционалното. Политиката на пост-истината е нормата, а не отклонението.
Заигравка с популизма и националния референдум докара до рецесията, в която изпадна люлката на модерната демократична концепция - Англия.
Именно в родината на плурализма и върховенството на закона, тайфа политически спекуланти и Авантюристи, подлъгаха гласоподавателите да си мислят, че участието в Европейския съюз се свежда до приемането на тълпи от имигранти, безкрайни и големи парични вноски в европейския бюджет (които можем да използваме ние, а не французите) и безработни източноевропейци (които ни крадат работата, която ни се поставя по рождено право). Как да гласуваш да останеш в подобен съюз?
Дали и доколко, концепцията на Здравко Димитров за публични съвещания по въпроси свързани с локалната власт ще успее да се формализира и материализира, в случай че той бъде определен за кмет, следва да разберем.
При триумф, Пловдив има действителен късмет да се трансформира още веднъж в притежател на иновация за българската политика и то такава, която да форсира и даде нов смисъл на локалното самоуправление и децентрализация.
Можем единствено да се надяваме, че предизборната поръчка за осъществяване на публични допитвания и съвещания на господин Димитров ще намерят политическа и социална поддръжка под тепетата.
Ако те бъдат изпълнени, ще станем очевидци на нещо извънредно ползотворно за качеството на демокрацията и демократичния развой у нас – завръщането на жителите в локалната политиката.
Източник: plovdiv24.bg
Любомир Стефанов, доктор по политически науки:
Неофициалната акция за локалните избори стартира с обвяването на кандидатурите и с нея настъпи и нормалната конкуренция в обещаването на всичко и то по доста. Можем да се дивим на гения на родните политици във формулирането и предлагането на хрумвания, които нямат съвсем никаква практическа стойност за жителите на съответните общини.
А това, както се споделя, е едвам началото, защото де факто, акцията ще стартира месец преди датата на вота - 27 октомври.
На този декор прави усещане нещо, което се дочу от номинирания за кмет на Европейскатата столица на културата за 2019-та, Здравко Димитров.
Наред с другите си обещания за адресиране на наболелите локални проблеми под тепетата, Димитров стартира концепция за разработване на механизъм за осъществяване на локални публични допитвания при решаването на разпознатите дефицити.
На пръв взор, тази концепция на кандидата за кмет от ГЕРБ звучи като следващата песен в популистката опера, играна из цяла Европа в последно време и трансформирала се в мото на един някогашен ефирен водещ: "Глас национален, глас Божи! Референдум до дупка му е майката за всичко! "
"Да, но не! “, както споделяше Петко Бочаров, един умен публицист, видял човешките нрави в три Българии. Първо, гласът на тълпата е по-близо до лудостта в своето вкупом кресчендо съгласно Алкуин от Йорк, комуто историята приписва авторството на крилатата и полвинчато представена нагоре фраза.
Второ, по какъв начин можем да чакаме, че цялостен народ има и най-малка визия от детайлите на нещо характерно, като нуклеарната енергетика да вземем за пример, че да го питаме за мнението му и да чакаме то да бъде умело и осведомено!?
Ако понижим броя на участниците и конкретизираме допитването?
Какво ще се случи обаче, в случай че понижим размера на участващите в допитването и ги питаме за нещо покрай тях, а не за нуклеарна централа? Няма ли да бъде то по-ефективно и ефикасно, в случай че вместо целокупното гражданско общество, адресираме единствено една негова единица, да вземем за пример на общинско равнище?
Може би това е и логиката зад концепцията на Здравко Димитров. Че има потребност от допитване до локалните общности, е повече от правилно, да не споделяме неотложно. Но това би трябвало да бъде "по създание “, както споделят юристите.
Не да се питаме какъв да бъде размерът на Данък добавена стойност или какъв брой да е минималната работна заплата - това са отговори, за които се изисква политическа отговорност и експертно мнение отвън общите пълномощия на гражданското общество.
Виж, напълно друга работа е, в случай че въпросът се концентрира върху промени в градоустройствения проект, пробутване на нова или асфалтиране на остаряла улица, ремонт на тротоар, място за нов монумент, маршрут на линиите на градския превоз, ограничения за чист въздух, нови учебни заведения и детски градини, паркове.
Именно в това се крие и силата на директната народна власт – да включва всички заинтригувани жители в дебата по самоуправлението на дадена общественост. Тук концепцията за публични допитвания си идва на мястото.
Има политически предпоставки за злоупотреби с концепцията за гражданското присъединяване. Ако залитаме в крайността, обрисувана от референдумите за нуклеарната енергетика и така наречен електорална промяна, заплахата от появяването на доморасли популистки пророци и псевдо-политически месии е повече от очевидна.
Както видяхме налице е практическата неспособност да бъде създаден явен, безапелационен народен референдум, сбъднат към осведомения избор от жителите.
Провеждането на осведомен избор в националната политика е в допълнение затрудняван от неумението и очевиднотонеудобство на класическите политически представители в демокрацията - партиите, даинициират, подкрепят и предизвикват жителите при провеждането на референдуми.
Практиката сподели това. При погрешно дефинирани референдуми на ход идватлесните и бързи решения, които минават през страстите, а не са плод на разсъдъка. В ерата на обществените мрежи и джобния мобилен Интернет господства не рационалното, аемоционалното. Политиката на пост-истината е нормата, а не отклонението.
Заигравка с популизма и националния референдум докара до рецесията, в която изпадна люлката на модерната демократична концепция - Англия.
Именно в родината на плурализма и върховенството на закона, тайфа политически спекуланти и Авантюристи, подлъгаха гласоподавателите да си мислят, че участието в Европейския съюз се свежда до приемането на тълпи от имигранти, безкрайни и големи парични вноски в европейския бюджет (които можем да използваме ние, а не французите) и безработни източноевропейци (които ни крадат работата, която ни се поставя по рождено право). Как да гласуваш да останеш в подобен съюз?
Дали и доколко, концепцията на Здравко Димитров за публични съвещания по въпроси свързани с локалната власт ще успее да се формализира и материализира, в случай че той бъде определен за кмет, следва да разберем.
При триумф, Пловдив има действителен късмет да се трансформира още веднъж в притежател на иновация за българската политика и то такава, която да форсира и даде нов смисъл на локалното самоуправление и децентрализация.
Можем единствено да се надяваме, че предизборната поръчка за осъществяване на публични допитвания и съвещания на господин Димитров ще намерят политическа и социална поддръжка под тепетата.
Ако те бъдат изпълнени, ще станем очевидци на нещо извънредно ползотворно за качеството на демокрацията и демократичния развой у нас – завръщането на жителите в локалната политиката.
Източник: plovdiv24.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ