Дори и ПП-ДБ да спечелят изборите, няма да съставят правителство, защото ще си провалят местния вот
При тях видяхме, че скоростта, с която могат да скапват нещата, е доста висока, качествата. Представете си шест месеца до локалните избори какво могат да натворят?
По-малко от две седмици остават до петите подред парламентарни избори за последните две години. Как протича акцията, има ли нови моменти в нея? Какво ни споделят посланията на главните политически сили? И дежурния въпрос – има ли въпреки и най-малък късмет да се сформира държавно управление в новия парламент? Отговорите на тези и други настоящи въпроси търсим от обществения психолог Росен Йорданов, написа Труд.
- Г-н Йорданов, по-малко от две седмици до изборите, по какъв начин съгласно вас върви акцията?
- Ние потънахме в една пасивност и множеството хора не могат да разграничат акция от акция, тъй като те са доста на постоянно. Не се вижда смяна в концепцията на обособените играчи, всеки си подхожда по неговия метод. Политическа партия и Демократична България употребяват някакви флашмобове, някакви интензивности в обществените мрежи. ГЕРБ си не престават с партийните събрания. И при другите политически партии не се вижда нищо автентично и интензивно. Според мен множеството политически партии са с много поизносен финансов запас. Но има и хора, които дават пари под масата, както се разбра от една конференция на прокуратурата, която остана в миманса, огромните медии не я видяха въобще, та там ставаше дума за много солидни суми, в това число и за „ неограничен финансов запас “. Така че да обобщя – няма особена разлика нито в тактиките, нито в интензивността. За доста хора, които са изтощени от изборите, това дали някой ще бъде с половин % повече или по-малко, сякаш няма значение. Но за мен не е по този начин, от това има доста значими психически последици.
- Има ли някой с преимущество в тази борба за първото място, па въпреки и с един % разлика?
- В случая нещата са по-сложни, обстановката е като „ вълчи капан “. От една страна, за ПП-ДБ е изключително значимо да завоюват първото място. Защото в случай че не го създадат, рискуват да покажат в чисто психически смисъл и като обръщение към хората изключителна уязвимост – даже 6-7 партии, събрани в тази коалиция, да не могат да победят ГЕРБ-СДС. При тях има и втори източник на напрежение – те не желаят да ръководят.
- Но те желаят да са първи на изборите, с цел да получат първия мандат за държавно управление...
- Техният фокус са локалните избори, най-богатите общини в страната, с цел да могат да ги менажират покрай своите гласоподаватели. Ако завоюват на 2 април – и за това споделям, че са във „ вълчи капан “ - ще би трябвало да се оправдават два-ри месеца, да тупат топката и да изясняват за какво няма да създадат държавно управление. А като гледаме социологическите прогнози, те няма да могат да предложат и държавно управление на малцинството, ще бъдат изцяло блокирани. Те се самоизолираха като политическо държание и профил, което значи, че отново ще натрупат негатив. Т.е. от една страна ако изгубят, ще натрупат негатив, тъй като хората ще видят тяхната уязвимост и това ще бъде знак, че силата им е единствено в парата, а в другата обстановка те ще би трябвало да вършат държавно управление, което за тях е безусловно неизгодно.
- А за ГЕРБ-СДС?
- Ако те са първи на тези избори, това ще им даде извънредно мощни позиции от позиция да си възвърнат немалка част от доверието за идващите избори. При тях има по-голям късмет за едно държавно управление във формат „ Габровски “ и те най-вероятно това ще създадат. То може да получи поддръжка даже със замижаване с едното око на Българска социалистическа партия. Такова държавно управление би получило много по-голяма поддръжка от партиите, които се обрисува да влязат в новия парламент. Едно държавно управление, препоръчано от ГЕРБ, би получило поддръжката на Движение за права и свободи и на част от Българска социалистическа партия, за която присъединяване във властта ще бъде от изключителна значимост заради трайния ѝ тренд надолу.
Борисов всеки ден громи Политическа партия и Демократична България, след което споделя, че ще направи евроатлантическо държавно управление, което без тях не става...
Мисля, че става въпрос и за усложнение той да смени ненапълно тактиката си. Това се дължи на вътрешния му самоконфликт. Той е с визията, че е работил добросъвестно за страната и се учудва по какъв начин може хората да не го правят оценка това, още повече на фона на откровените безобразия, които бяха сътворени през последните две години. Това е неговата алтернатива и се чуди за какво. Отговорът е доста елементарен. Хората са доста комплицирани и тук не трябва да подценяваме отговорността на огромните медии в България, които работят като пропагандни центрове. ГЕРБ ръководи 12 години. Който и да ръководи толкоз дълго време, както и да е управлявал, хората се уморяват.
Нека разгледаме в този момент предизборните послания на главните партии. На ГЕРБ-СДС е „ За постоянна България. Отново “...
Това е един опит да се възползват от възходящото напрежение, обвързвано със социално-битовите въпроси, с цените, инфлацията и очевидната некадърност на държавното управление на Радев да овладее тези процеси. Посланието е и към хората на възраст сред 40 и 60 години, които да си напомнят за по-доброто и устойчиво време, когато човек можеше да възнамерява битието си. Слабото място на това обръщение е, че мненията за финансовото положение на страната най-вероятно са правилни. Но това е неподвижен развой. Хората ще усетят казуса с взимането на задължения доста по-късно. Да напомня, че през 2015 година изплатихме заемите, които нашите родители, баби и дядовци са взимали през 80-те години. Това обръщение не работи тук и в този момент затова. Защото хората ще го усетят по-късно и „ казахме ли ви “ ще е безсмислено.
- „ Има по какъв начин “ на ПП-ДБ какво ни споделя?
- Това е един не изключително автентичен опит да се обърне трендът към бъдещето. Тяхната позиция отново не е обвързвана с действителността. Ако би трябвало да обобщя и двете послания – едното е обърнато към предишното, другото - към бъдещето, само че нито едно от двете – към сегашното. „ Има по какъв начин “ не звучи безапелационно и заради това, че колкото и хората да им симпатизират на тези две обединения, неизбежното като се погледнат в огледалото да си кажат „ а бе не се оправяме добре “ си стои. А това „ не се справихме добре “ от ден на ден се усеща от повече хора. И „ Има по какъв начин “ на процедура няма да доближи до много от получателите, към които тинк-танк центровете на Политическа партия и Демократична България се целят. От една страна то апелираш към бъдещето, което не е разказано, от друга – като воденичен камък тегнат всичките им провали, които постепенно и бавно започваме да усещаме.
- Движение за права и свободи залага на „ Разум, отговорност, разговор “?
- Там няма необикновен възторг и сила в предизборната акция. Посланието е обърнато по-скоро към останалите политически партии. Ако Движение за права и свободи нещо направи през последните две години, това беше да се нарежда като групировка, която е по-диалогична и обърната към държавността. Те се пробват да се възползват от това Движение за права и свободи да бъде възприемана не просто като турската партия в България, а като един виновен индивид – българските турци си обичат страната и страната и желаят да си живеят в нея. Искат да се нареждат към този момент като национална, а не като малцинствена партия.
- Това „ Да, можем “ на Българска социалистическа партия напряко е взето от предизборния боеприпас на Барак Обама през 2008 година – Yes, we can...
- В Българска социалистическа партия творчеството е на кота нула, няма никакъв възторг, той е западнал. Там господстват страхът, параноите, дезориентацията. Тяхната сила е хвърлена не толкоз в послания към останалите политически партии, а по-скоро във вътрешнопартиен проект, където се водят люти борби за преразпределяне на дребното останало и понижаване на вредите. Тази акция е обърната към доста стеснен кръг от хора, които поддържат обичайно тази партия.
- „ Възраждане “ моли „ Избери свободата “...
- Те не изненадват никого, те се пробват да прибавят някой лев към към този момент добре натъпканата сметка през последните две години. Тези, които съставляват ядрото на тази политическа партия си дават сметка, че от цялата работа ще се облагодетелстват една дузина хора. Те не се държат като същинска политическа партия заради простата причина, че нямат потенциал да ръководят. А всяка една политическа партия би трябвало да има доста сериозна група от специалисти и от хора, които могат да бъдат включени в администрирането на процесите. Голяма част от неуспеха на Политическа партия се дължеше точно на това и те по тази причина те подходиха шуробаджанашки - започнаха да назначават съпруги, любовници, сестри и така нататък Логиката на държавното ръководство е такава, че за него трябват най-малко две хиляди души. Откъде „ Възраждане “ ще ги извадят? Костадинов си дава доста ясна сметка с какви хора разполага. Той може да има доста деятели, които да разнасят дипляни и да събират подписи, само че знае доста добре, че в случай че би трябвало да назначи примерно началник на АЕЦ „ Козлодуй “ няма да откри.
- Според вас каква е войната сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – единствено словесна или и психологическа?
- Според мен тя е много опосредствена. Ако ви прави усещане, макар многото клипчета, които гледаме, сякаш понижа равнището на персонализирани нападки. Дълго време имената на Борисов и Гешев бяха нещо като знаме, те не слизаха от устата на политиците от Политическа партия и Демократична България. В момента ми се коства, че даже и Атанас Атанасов, който в никакъв случай не пропуща да спомене Борисов, е понижил честотата на лични нападки към някого от ГЕРБ-СДС. В по-малка степен това се вижда и в риториката на Борисов и на останалите представители на ГЕРБ-СДС. Да, когато се приказва за финансовата рецесия и инфлацията наложително се загатва името на Асен Василев. Когато се приказва за пътища – Кирил Петков, Шишков. Но все пак постоянно след сходно споменаване има и няколко реплики за това, че въпреки всичко с тези хора може да се работи по някакъв метод. Т.е. има едно замазване на неприятните думи с опит остротата да бъде леко понижена и да не бъде толкоз нападателна.
- На какво се дължи това съгласно вас?
- Истината е, че когато приказваме за психодинамиката на тези връзки, не може да не отчетем и тежките комплекси, които водачите на Политическа партия и Демократична България имат от фигурата на Бойко Борисов. И в чисто човешки, и във физически, и във всевъзможен проект. Този комплекс съществува от доста дълго време. Те са като дребните кученца, които лаят против огромното куче, пробват се да го ухапят, единствено че през оградата. Тази война закупи съвсем патологични размери в предната и по-предната предизборна акция. Особено през предходната година с безумния изблик на Кирил Петков да наруши като пехливанин всички закони в страната и да арестува водача на опозицията. Това бе израз навръх подобен тип комплекси. Горе-долу – а бе аз ли нямам куража да му скоча! Така че в случай че търсим някаква смяна, тя е, че този бабаитлък позаглъхна. Аз си мисля, че там има и други аргументи и ние ги знаем доста добре от кое място са и къде им е адреса в София. Та от този адрес малко им посвиха сармите, казано по народному. И съгласно мен има инструкции за намаляване на този звук. Сигурен съм, че най-малко умната част от техните съветници и консултанти си дават сметка за алтернативата, пред която са изправени те. Защото истината е, че те изпаднаха в самоизолация. Обществото ни доста се фрагментаризира.
- Това го твърдите от много време, господин Йорданов...
- Поне от 10 години. Освен технологиите, които ни разрешават да живеем в паралелни светове, ние в действителност загубихме свързаността си като нация. Прокуратурата изнесе обстоятелства, че се готви държавен прелом. До такава степен е настъпила племенна обстановка, че рискуваме да нанесем такива провали в обществото, от които съгласно мен се уплашиха и презокеанските ни партньори. Ако този развой продължи да се ожесточава, ще се появят така наречен клиенти, които не са герои на обстановката и нямат трайно наличие в българската политика, само че имат склонността да ожесточават и да натрупват напрежение, да доведат до ескалации, които са рискови за хората.
- Това стесняване на сармите от посолството открехва ли вратата за държавно управление в 49-то Народно заседание, съгласно вас?
- Смятам, че към момента е рано да има убеденост в тази посока. ПП-ДБ ще се стремят към оптималната равноправност и минимално присъединяване в действителната власт. Според мен задачата им е локалните избори през есента и надали ще рискуват да влязат в някакъв вид съдействие под каквото и да форма. Дори да завоюват, няма да желаят същински да сформират държавно управление, тъй като рискуват да объркат тотално нещата и да си провалят локалните избори. Защото видяхме, че скоростта, с която могат да скапват нещата, е доста висока, качествата им са изключителни в това отношение и си представете за шест месеца до локалните избори какво могат да натворят.
По-малко от две седмици остават до петите подред парламентарни избори за последните две години. Как протича акцията, има ли нови моменти в нея? Какво ни споделят посланията на главните политически сили? И дежурния въпрос – има ли въпреки и най-малък късмет да се сформира държавно управление в новия парламент? Отговорите на тези и други настоящи въпроси търсим от обществения психолог Росен Йорданов, написа Труд.
- Г-н Йорданов, по-малко от две седмици до изборите, по какъв начин съгласно вас върви акцията?
- Ние потънахме в една пасивност и множеството хора не могат да разграничат акция от акция, тъй като те са доста на постоянно. Не се вижда смяна в концепцията на обособените играчи, всеки си подхожда по неговия метод. Политическа партия и Демократична България употребяват някакви флашмобове, някакви интензивности в обществените мрежи. ГЕРБ си не престават с партийните събрания. И при другите политически партии не се вижда нищо автентично и интензивно. Според мен множеството политически партии са с много поизносен финансов запас. Но има и хора, които дават пари под масата, както се разбра от една конференция на прокуратурата, която остана в миманса, огромните медии не я видяха въобще, та там ставаше дума за много солидни суми, в това число и за „ неограничен финансов запас “. Така че да обобщя – няма особена разлика нито в тактиките, нито в интензивността. За доста хора, които са изтощени от изборите, това дали някой ще бъде с половин % повече или по-малко, сякаш няма значение. Но за мен не е по този начин, от това има доста значими психически последици.
- Има ли някой с преимущество в тази борба за първото място, па въпреки и с един % разлика?
- В случая нещата са по-сложни, обстановката е като „ вълчи капан “. От една страна, за ПП-ДБ е изключително значимо да завоюват първото място. Защото в случай че не го създадат, рискуват да покажат в чисто психически смисъл и като обръщение към хората изключителна уязвимост – даже 6-7 партии, събрани в тази коалиция, да не могат да победят ГЕРБ-СДС. При тях има и втори източник на напрежение – те не желаят да ръководят.
- Но те желаят да са първи на изборите, с цел да получат първия мандат за държавно управление...
- Техният фокус са локалните избори, най-богатите общини в страната, с цел да могат да ги менажират покрай своите гласоподаватели. Ако завоюват на 2 април – и за това споделям, че са във „ вълчи капан “ - ще би трябвало да се оправдават два-ри месеца, да тупат топката и да изясняват за какво няма да създадат държавно управление. А като гледаме социологическите прогнози, те няма да могат да предложат и държавно управление на малцинството, ще бъдат изцяло блокирани. Те се самоизолираха като политическо държание и профил, което значи, че отново ще натрупат негатив. Т.е. от една страна ако изгубят, ще натрупат негатив, тъй като хората ще видят тяхната уязвимост и това ще бъде знак, че силата им е единствено в парата, а в другата обстановка те ще би трябвало да вършат държавно управление, което за тях е безусловно неизгодно.
- А за ГЕРБ-СДС?
- Ако те са първи на тези избори, това ще им даде извънредно мощни позиции от позиция да си възвърнат немалка част от доверието за идващите избори. При тях има по-голям късмет за едно държавно управление във формат „ Габровски “ и те най-вероятно това ще създадат. То може да получи поддръжка даже със замижаване с едното око на Българска социалистическа партия. Такова държавно управление би получило много по-голяма поддръжка от партиите, които се обрисува да влязат в новия парламент. Едно държавно управление, препоръчано от ГЕРБ, би получило поддръжката на Движение за права и свободи и на част от Българска социалистическа партия, за която присъединяване във властта ще бъде от изключителна значимост заради трайния ѝ тренд надолу.
Борисов всеки ден громи Политическа партия и Демократична България, след което споделя, че ще направи евроатлантическо държавно управление, което без тях не става...
Мисля, че става въпрос и за усложнение той да смени ненапълно тактиката си. Това се дължи на вътрешния му самоконфликт. Той е с визията, че е работил добросъвестно за страната и се учудва по какъв начин може хората да не го правят оценка това, още повече на фона на откровените безобразия, които бяха сътворени през последните две години. Това е неговата алтернатива и се чуди за какво. Отговорът е доста елементарен. Хората са доста комплицирани и тук не трябва да подценяваме отговорността на огромните медии в България, които работят като пропагандни центрове. ГЕРБ ръководи 12 години. Който и да ръководи толкоз дълго време, както и да е управлявал, хората се уморяват.
Нека разгледаме в този момент предизборните послания на главните партии. На ГЕРБ-СДС е „ За постоянна България. Отново “...
Това е един опит да се възползват от възходящото напрежение, обвързвано със социално-битовите въпроси, с цените, инфлацията и очевидната некадърност на държавното управление на Радев да овладее тези процеси. Посланието е и към хората на възраст сред 40 и 60 години, които да си напомнят за по-доброто и устойчиво време, когато човек можеше да възнамерява битието си. Слабото място на това обръщение е, че мненията за финансовото положение на страната най-вероятно са правилни. Но това е неподвижен развой. Хората ще усетят казуса с взимането на задължения доста по-късно. Да напомня, че през 2015 година изплатихме заемите, които нашите родители, баби и дядовци са взимали през 80-те години. Това обръщение не работи тук и в този момент затова. Защото хората ще го усетят по-късно и „ казахме ли ви “ ще е безсмислено.
- „ Има по какъв начин “ на ПП-ДБ какво ни споделя?
- Това е един не изключително автентичен опит да се обърне трендът към бъдещето. Тяхната позиция отново не е обвързвана с действителността. Ако би трябвало да обобщя и двете послания – едното е обърнато към предишното, другото - към бъдещето, само че нито едно от двете – към сегашното. „ Има по какъв начин “ не звучи безапелационно и заради това, че колкото и хората да им симпатизират на тези две обединения, неизбежното като се погледнат в огледалото да си кажат „ а бе не се оправяме добре “ си стои. А това „ не се справихме добре “ от ден на ден се усеща от повече хора. И „ Има по какъв начин “ на процедура няма да доближи до много от получателите, към които тинк-танк центровете на Политическа партия и Демократична България се целят. От една страна то апелираш към бъдещето, което не е разказано, от друга – като воденичен камък тегнат всичките им провали, които постепенно и бавно започваме да усещаме.
- Движение за права и свободи залага на „ Разум, отговорност, разговор “?
- Там няма необикновен възторг и сила в предизборната акция. Посланието е обърнато по-скоро към останалите политически партии. Ако Движение за права и свободи нещо направи през последните две години, това беше да се нарежда като групировка, която е по-диалогична и обърната към държавността. Те се пробват да се възползват от това Движение за права и свободи да бъде възприемана не просто като турската партия в България, а като един виновен индивид – българските турци си обичат страната и страната и желаят да си живеят в нея. Искат да се нареждат към този момент като национална, а не като малцинствена партия.
- Това „ Да, можем “ на Българска социалистическа партия напряко е взето от предизборния боеприпас на Барак Обама през 2008 година – Yes, we can...
- В Българска социалистическа партия творчеството е на кота нула, няма никакъв възторг, той е западнал. Там господстват страхът, параноите, дезориентацията. Тяхната сила е хвърлена не толкоз в послания към останалите политически партии, а по-скоро във вътрешнопартиен проект, където се водят люти борби за преразпределяне на дребното останало и понижаване на вредите. Тази акция е обърната към доста стеснен кръг от хора, които поддържат обичайно тази партия.
- „ Възраждане “ моли „ Избери свободата “...
- Те не изненадват никого, те се пробват да прибавят някой лев към към този момент добре натъпканата сметка през последните две години. Тези, които съставляват ядрото на тази политическа партия си дават сметка, че от цялата работа ще се облагодетелстват една дузина хора. Те не се държат като същинска политическа партия заради простата причина, че нямат потенциал да ръководят. А всяка една политическа партия би трябвало да има доста сериозна група от специалисти и от хора, които могат да бъдат включени в администрирането на процесите. Голяма част от неуспеха на Политическа партия се дължеше точно на това и те по тази причина те подходиха шуробаджанашки - започнаха да назначават съпруги, любовници, сестри и така нататък Логиката на държавното ръководство е такава, че за него трябват най-малко две хиляди души. Откъде „ Възраждане “ ще ги извадят? Костадинов си дава доста ясна сметка с какви хора разполага. Той може да има доста деятели, които да разнасят дипляни и да събират подписи, само че знае доста добре, че в случай че би трябвало да назначи примерно началник на АЕЦ „ Козлодуй “ няма да откри.
- Според вас каква е войната сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – единствено словесна или и психологическа?
- Според мен тя е много опосредствена. Ако ви прави усещане, макар многото клипчета, които гледаме, сякаш понижа равнището на персонализирани нападки. Дълго време имената на Борисов и Гешев бяха нещо като знаме, те не слизаха от устата на политиците от Политическа партия и Демократична България. В момента ми се коства, че даже и Атанас Атанасов, който в никакъв случай не пропуща да спомене Борисов, е понижил честотата на лични нападки към някого от ГЕРБ-СДС. В по-малка степен това се вижда и в риториката на Борисов и на останалите представители на ГЕРБ-СДС. Да, когато се приказва за финансовата рецесия и инфлацията наложително се загатва името на Асен Василев. Когато се приказва за пътища – Кирил Петков, Шишков. Но все пак постоянно след сходно споменаване има и няколко реплики за това, че въпреки всичко с тези хора може да се работи по някакъв метод. Т.е. има едно замазване на неприятните думи с опит остротата да бъде леко понижена и да не бъде толкоз нападателна.
- На какво се дължи това съгласно вас?
- Истината е, че когато приказваме за психодинамиката на тези връзки, не може да не отчетем и тежките комплекси, които водачите на Политическа партия и Демократична България имат от фигурата на Бойко Борисов. И в чисто човешки, и във физически, и във всевъзможен проект. Този комплекс съществува от доста дълго време. Те са като дребните кученца, които лаят против огромното куче, пробват се да го ухапят, единствено че през оградата. Тази война закупи съвсем патологични размери в предната и по-предната предизборна акция. Особено през предходната година с безумния изблик на Кирил Петков да наруши като пехливанин всички закони в страната и да арестува водача на опозицията. Това бе израз навръх подобен тип комплекси. Горе-долу – а бе аз ли нямам куража да му скоча! Така че в случай че търсим някаква смяна, тя е, че този бабаитлък позаглъхна. Аз си мисля, че там има и други аргументи и ние ги знаем доста добре от кое място са и къде им е адреса в София. Та от този адрес малко им посвиха сармите, казано по народному. И съгласно мен има инструкции за намаляване на този звук. Сигурен съм, че най-малко умната част от техните съветници и консултанти си дават сметка за алтернативата, пред която са изправени те. Защото истината е, че те изпаднаха в самоизолация. Обществото ни доста се фрагментаризира.
- Това го твърдите от много време, господин Йорданов...
- Поне от 10 години. Освен технологиите, които ни разрешават да живеем в паралелни светове, ние в действителност загубихме свързаността си като нация. Прокуратурата изнесе обстоятелства, че се готви държавен прелом. До такава степен е настъпила племенна обстановка, че рискуваме да нанесем такива провали в обществото, от които съгласно мен се уплашиха и презокеанските ни партньори. Ако този развой продължи да се ожесточава, ще се появят така наречен клиенти, които не са герои на обстановката и нямат трайно наличие в българската политика, само че имат склонността да ожесточават и да натрупват напрежение, да доведат до ескалации, които са рискови за хората.
- Това стесняване на сармите от посолството открехва ли вратата за държавно управление в 49-то Народно заседание, съгласно вас?
- Смятам, че към момента е рано да има убеденост в тази посока. ПП-ДБ ще се стремят към оптималната равноправност и минимално присъединяване в действителната власт. Според мен задачата им е локалните избори през есента и надали ще рискуват да влязат в някакъв вид съдействие под каквото и да форма. Дори да завоюват, няма да желаят същински да сформират държавно управление, тъй като рискуват да объркат тотално нещата и да си провалят локалните избори. Защото видяхме, че скоростта, с която могат да скапват нещата, е доста висока, качествата им са изключителни в това отношение и си представете за шест месеца до локалните избори какво могат да натворят.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ