Във филма Терапията“, който тръгва по кината от 7 февруари,

Във кино лентата „ Терапията “, който потегля по кината от 7 февруари, тя играе основната роля, създател на сюжета е и копродуцент

Мира Котева е актриса, притежател на влиятелната премия „ Най-добра актриса “ на фестивала за късометражно кино „ Virgin Spring “ в Колката, Индия (2018 г.), и номинация за „ Най-добра изгряваща звезда “ на фестивала за късометражно кино в „ Seoul Webfest ”, Сеул, Южна Корея (2020 г.), за присъединяване си в психологическия трилър „ Имало едно време на Хелоуин “.

Красимира Белев, позната в България, катоМира Котева , е родена през 1992 година в Благоевград. Завършила е актьорско майсторство за пред камера в Киноцентър „ Ню Бояна “ и „ Театър и пърформънс “ в университета на Хъл, Северна Англия.

В Лондон няколко години е част от артистичната група „ Да създадем сцена “. Играе в театрални постановки, късометражно кино, снима се в реклами, написа публикации за изкуството. През 2017 година се прибира в България и взе участие в „ Лъч “ – театър по претекстове на Шекспир, с режисьор и сценарист Клара Армандова. През август 2020 година приключва първия план по личен сюжет – късометражния филм „ Undo “/„ Крачка обратно “. Филмът е сниман в Благоевград, режисьор е Станислав Христов, написа jenatadnes.com.

След триумфа на нейния късометражен филм тя написа и копродуцира първия си игрален филм „ Терапията “, в който и взе участие. Филмът потегля по кината в България и е в селекцията на интернационалните фестивали в Европа и Съединени американски щати, в това число и на 75-ото издание на Филмовия фестивал в Салерно и 25-ото издание на влиятелния фестивал в САЩSantaFeFilmFestival. За играта си в „ Терапията “ Красимира е номинирана занай-добра основна роля в чуждоезичен филмна Международния кино фестивал в Лондон(FFILondon), който ще се организира в английската столица в края на февруари.

Тяе българска актриса, публицист и продуцент, която живее в Лос Анджелис и София. Учи актьорско майсторство по „ Метода “ ( The Method ) в The Lee Strasberg Theatre & Film Institute в Лос Анджелис и има бакалавърска степен по спектакъл и пърформънс от University of Hull, Англия.

За осъществяването си в „ Имало едно време на Хелоуин “ на режисьора Ярослав Гоголин тя печели премията Golden Galaxy за най-хубава актриса от Virgin Spring Cinefest в Колката, Индия, и е номинирана за най-хубава изгряваща звезда от Seoul Webfest в Южна Корея.

През 2020 година Красимира написа и копродуцира първия си късометражен филм Undo („ Крачка обратно “), който й печели номинации за най-хубава основна актриса в късометражен филм от Международния кино фестивал в Ница (NIFF) и най-хубава актриса на Seoul Webfest . Филмът взе участие в над 50 фестивала по света и се състезава в категорията „ Оскар “ на най-големия интернационален фестивал за късометражно кино в България, In the Palace .

След триумфа на нейния късометражен филм, тя написа и копродуцира първия си игрален филм „ Терапията “, в който и взе участие. Филмът потегля по кината в България на 7 февруари 2025 година „ Терапията “ е в селекцията на интернационалните фестивали в Европа и Съединени американски щати, в това число и на 75-ото издание на Филмовия фестивал в Салерно и 25-ото издание на влиятелния фестивал в Съединени американски щати, Santa Fe Film Festival . За играта си в „ Терапията “ Красимира е номинирана за най-хубава основна роля в чуждоезичен филм на интернационалния кино фестивал в Лондон ( FFI London ) , който ще се организира в английската столица в края на февруари.

Коя е Красимира Белев?

Предстои да разберем! Всеки път, когато вляза в клопката да си мисля, че се познавам 100 %, съумявам сама да се изненадам! Човек е друг по отношение на хората, с които е. Ние влизаме в разнообразни функции от самото начало без дори да го осъзнаваме. Но ето някои неща за мен, които са истина и не са се трансформирали с годините – целеустремена съм и обичам да извършвам задачите си, доста съм сензитивна и рева постоянно (просто по този начин, с цел да не не помни по какъв начин се прави) и имам вяра, че всичко се случва с причина.

Какво те въодушеви да бъдеш актриса?

Това, че усещах, че съм част от общество, което ме схваща. Първите ми уроци по актьорско майсторство бяха още до момента в който бях ученичка. Беше необикновено, тъй като за пръв път усещах като че ли числя се към нещо и в действителност се усещах като че ли съм у дома. До ден сегашен, когато не фотографирам или не работя по нещо изобретателно, имам възприятието, че би трябвало да съм някъде другаде и чувствам леко напрежение, като че ли закъснявам. Но когато съм на фотоси или пиша, това възприятие изчезва и знам, че съм тъкмо там където би трябвало да бъда. Трудно е да отговоря на този въпрос с думи. То е чувство.

Разкажи ни за образованието и опита ти в чужбина.

Всяка страна, в която съм живяла, има своите специфики. Завърших бакалавърска степен в Хълския университет в Англия. Там ни учеха повече на актуален пърформънс и изучавахме актьори като Марина Абрамович. Едва когато се реалокирах в Лондон започнах да се фотографирам в късометражни продукции и да узнавам по какъв начин работят нещата. Тогава имаше група от актьори, наречена „ Нека създадем сцена “, и се събирахме всяка събота и неделя и снимахме по един късометражен филм на седмица. Имаше артисти, режисьори и сценаристи, някои експерти и други, които занапред започваха.

Бях част от групата повече от година и мисля, че тази комбинация от хора, хрумвания и предпочитание за креативно изпробване бяха това, което ме поведе по пътя на киното. За страдание, групата се разпадна, само че тези десетки късометражни филми за толкоз къс интервал от време бяха най-хубавият учебник! Киното в България си има своите специфики, в Съединени американски щати – също. Тук самостоятелното кино, малкия екран и студиата са напълно разнообразни сфери. Но мисля, че на всички места, в случай че хората работят с готовност и обич към работата, нещата се случват.

Кои са филмите, продукциите, с които най-вече се гордееш?

„ Терапията “! Както и да бъде общопризнат кино лентата, благодарността ми към екипа, към брачна половинка ми Антон Белев и всеки, който ни е оказал помощ и е повярвал в това, че можем да създадем този филм, ще бъде постоянно в сърцето ми! Гордея се, тъй като това е нашият пълнометражен дебют – за мен като сценарист и продуцент, за Антон като продуцент, за режисьора ни Станислав Христов и за оператора ни Михаил Михов. Това е съвсем напълно дебют за огромна част от екипа и самият факт, че скоро следва премиера е нещо, за което съм безпределно признателна и признателна!

Ти си актриса, публицист и продуцент. Как се получи това и за какво не избра единствено едното?

Обичах да пиша още от дете. Пишех стихчета и какво ли още не. После около актьорството за дълги години стопирах, само че ориста още веднъж ме срещна с белия лист, когато започнах да пиша по тематики, свързани с кино и актьорско майсторство за списание InGlobo . Оттам взех решение да опитвам и със сюжет. Въпреки че може да не наподобява явно, тези три неща в действителност се допълват и си оказват помощ едно на друго. Това да имам взор върху целия развой, оказва помощ на актьорското ми майсторство, а пък писането и основаването на воин са много тясно свързани. Цялото нещо е като пъзел и частите си оказват помощ едно на друго, не си пречат.

Фокусът ми към момента е актьорското майсторство. Обичам да пиша, когато имам ентусиазъм и съм в действителност разчувствана от историята. Продуцирането се случи по-скоро, тъй като срещнахме компликации с намирането на продуцент. Но пък и то се оказа доста забавно! Идва с голяма отговорност, само че дава и независимост, която персонално аз не съм усещала в другите сфери на работата.

Каква е задачата на продуцентска къща First Draft ? Какво изкуство и кино се стреми да продуцира?

First Draft е напълно нова продуцентска къща. Първоначално я създадохме с Антон Белев, с цел да създадем кино лентата „ Терапията “, само че както с множеството неща, човек постоянно не знае с какво се захваща и накъде ще потръгне. Решихме, че желаеме да разтеглим активността ѝ и да сътворяваме филми, в чиито послания имаме вяра и резонират с нас и нашето виждане за света. Стремим се да работим по планове, които имат мощно обръщение и тематики, които са значими, само че може би за тях не се приказва задоволително.

Този месец е премиерата на първия пълнометражен филм на First Draft – „ Терапията “. Разкажи ни повече за него?

„ Терапията “ наблюдава историята на ексцентричната психоложка Елисавета, която организира ексцентрична терапия с група неосъществени художници. Историята поема в друга посока, когато в групата се включва бившето дете-чудо, художникът Оливър (Севар Иванов). Филмът преглежда тематиките за хейта и рецензията, връзките в фамилията и учебно заведение и по какъв начин те въздействат на житейските ни избори и тематиката за най-ценния ни запас – времето. Останалото ще можете да гледате в кината от 7 февруари!

От концепцията – до реализацията на кино лентата. Разкажи ни за процеса – по какъв начин се прави филм?

Мога да кажа по какъв начин направихме нашия филм. Процесът може да наподобява много друго според от продукцията. Обикновено се минава през подготовка, фотоси и постпродукция. Нашата подготовка беше много нетрадиционна, тъй като ние с Антон бяхме на меден месец за част от нея и доста неща правехме отдалечено. Самите фотоси продължиха към месец, а постпродукцията две години, за огромна част от която още веднъж не бяхме в България. Странно е, тъй като когато приключат фотосите се усеща като че ли това е краят, а истината е че работата занапред стартира!

Кои са фантазиите на Красимира Белев?

Ако кажа, няма да се осъществен. Но, в действителност усещам, че в персонален проект, най-малко сега, съм в действителност щастлива с живота си. Разбира се, в никакъв случай не знаем какво ни е приготвил утрешния ден, само че в случай че животът ми резервира траекторията си, ще бъда удовлетворена. Мечтая постоянно да имам фантазии. Мисля, че е доста значимо! Мечтите са мотор на целия ни живот… И мир. Мисля, че е извънредно време да почнем да се обичаме и поддържаме едни други.

Филмът „ Терапията “ визира тематиките за артистичните блокажи и по какъв начин да се оправим с тях. Имаш ли такива и в случай че да – какво правиш, с цел да ги преодолееш?

До огромна степен това, което върша и в което имам вяра е преплетено във кино лентата. Мисля, че конкуренцията с часовника е най-големият ми мотиватор. Но не съм била постоянно такава. Напротив. Прекарах първата част на двайсетте си години, мислейки си, че някой би трябвало да ме утвърди по някакъв метод, че аз не съм задоволително добра да пиша или да сътворявам мои истории и търсех позволение на неверните места. После осъзнах, че единствено един човек би трябвало да ми даде позволение да създавам и това съм аз. Радвам се за хората, които в никакъв случай не са изпитвали нерешителност в себе си и са били постоянно смели, само че за някои от нас лишава малко повече време и осъзнаване на някои неща. Надявам се, че филмът ще съобщи това обръщение и ще помогне на хората, които желаят да основават, само че нещо ги стопира, да открият какво би им помогнало да преодолеят личния си боязън.

Коя е обичаната ти част от процеса на работа?

В досегашния ми опит, без значение дали става въпрос за писане или за основаване на воин, има няколко стадия, през които преминавам. Първо е вдъхновението – това е обичаната ми част! В този миг в действителност си мисля и имам вяра, че това, което минава през главата ми е необикновено! Вълнувам се и нямам самообладание да стартира работа! След като отмине първичната еуфория, минавам в другата прекаленост – падам от облаците и се чудя от кое място въобще ми хрумват такива идеи… Тази част не я обичам толкоз! Но е значима. За да може концепциите да улегнат и откакто мине малко време към този момент мога да преценява в коя посока да потегли и да стартира работа.

А най-трудната?

Мисля, че най-трудната част за мен е да си разреша нещата да поемат по своя път най-после и да имам религия в свършената работа. При актьорското майсторство е значимо след работата по героя и всички подготовки да се отпуснеш и да вярваш, че всичко към този момент е заложено и да си позволиш да си само в съществуващия миг, затова да си позволиш да си в действителност в кожата на героя си. А пък при продуцирането идва миг, в който филмът заживява личен живот и също би трябвало да бъде пуснат на независимост – без повече корекции, без повече интервенция. Става нещо настрана от теб. Мисля, че това стартиране и религия, че нещата ще се получат без да имаш доказателство, е нещо, на което към момента се изучавам.

Освен учебно заведение, кариера и продуцентска активност – имаш и малко дете. Как съчетаваш майчинството с работата?

Досега съм срещала два типа реакции за решението ми да имам дете и да съм в тази промишленост. Едното, което за жалост се среща постоянно, е че двете са несъвместими. Имала съм и преподаватели, които ни учат на това, че не можеш да имаш и двете неща. Или имаш дете, или имаш сполучлива актьорска кариера.

Имаше миг до момента в който бях бременна, когато постоянно ми насаждаха такива отзиви и беше душевен натоварващо, само че си припомням, че тъкмо тогава актрисата Рейчъл Билсън пристигна в нашето учебно заведение и разказваше за това, че детето ѝ я въодушевява да твори и с него преоткрива доста неща, които като че ли е не запомнила като пораснал човек. Тези нейни думи останаха надълбоко в мен и предпочитам да имам вяра, че децата ни оказват помощ да сбъдваме фантазиите си, а не противоположното. А от позиция на времето и дилемите – като всяка една друга майка, която има дете и работа.

Кои са идващите планове на Красимира Белев?

Първо желая да приключа с дейните ми планове, които са „ Терапията “ и късометражният филм „ Никой, някой, всеки “, който преглежда тематиката за домашното принуждение и се чака да бъде приключен до март месец 2025 година В момента доправям и последния си учебен срок в „ Страсбърг “ и фокусът ми е върху към този момент започнатото, само че лятото се чака да заснемем втория ни пълнометражен филм и скоро започваме работа по подготовката му. На втори проект имам още един сюжет, който пиша и още един план в Лос Анджелис, който се надявам да се реализира и да стартира работа по него, само че за тях към момента е прекомерно рано да се приказва.

Кои са актьорите, филмите, изкуството, които те въодушевяват?

Обичам филми, които ме карат да мисля или когато ми е доста натоварено, виждам комедии. Един от обичаните ми филми е „ Смъртта й наподобява “, с Мерил Стрийп и Голди Хоун – боготворя тематиката, фрагментите, всичко… Много ми е обичан. Мисля, че във всяко нещо може да се откри нещо забавно и да се почерпи ентусиазъм. Често ми се случва да се въодушевявам от музика – изключително, когато пиша… И от природата! Понякога виждам нещо и сцената се появява в главата ми.

Имаш ли обичан откъс, към който се връщаш без значение какво се случва в живота ти?

Сипи си едно пиво, постави си червило и се стегни! – Елизабет Тейлър

Самосъжалението не оказва помощ за нищо, а от време на време усещам като че ли съм склонна да ходя в тази посока. Тогава се сещам за този откъс на великата Елизабет Тейлър и си се затягам! Няма време за губене.

Източник: jenatadnes.com