Защо клубовете от ПЛ харчиха по-малко пари това лято
При цялото говорене за финансовата мощност и господство на Премиър Лийг, груповият чист масраф на клубовете там през летния трансферен прозорец означи спад с повече от 25%.
Без значение дали ползвате цифрите от уеб страницата Transfermarkt (показващи спад с 24% от 1,019 милиарда евро до 774 млн. евро), или тези на финансовия колос Deloitte (спад с 26,4%, от £850 млн. до £625 млн.), е изцяло явно, че има внезапен завой в харченето спрямо предходните години. Всъщност от Deloitte споделят, че това е най-ниският чист масраф от лятото на 2015 година насам, което е много удивително, когато имаме поради, че приходите на Премиър Лийг са нарастнали с 22% от този момент. И не пропускайте това, че прозорецът към този момент се затвори в Англия, но остава отворен в други страни, така че цифрата може оттук нататък да има единствено една смяна в посоката: още надолу.
Дори по-забележителен е чистият масраф на най-богатите клубове на Премиър Лийг: Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал, Ливърпул и Тотнъм. Традиционно тъкмо те движат цифрата нагоре, това се и чака, и въпреки всичко групово през това лято те дадоха нето 241 млн. паунда за нови попълнения. След като сумата може единствено да спадне в идните три седмици, не се изненадвайте, в случай че най-после се получи най-ниският чист масраф на Голямата шесторка от лятото на 2012 година насам.
За да ви дадем визия какъв брой от дълго време бе това, ще ви кажем, че тогава Алекс Фъргюсън бе управител на Манчестър Юнайтед и съумя да притегли Робин ван Перси от Арсенал, с цел да завоюва последната си шампионска купа на Англия, преди да се отдръпна.
Естествено, наложеното на Челси трансферно ембарго се отразява на общата сума и това, дружно с решението на Ливърпул на процедура да пропусне този прозорец, в огромна степен (макар не и изцяло) се отразява на снижението на разходвам спрямо предишното лято. А и сме към момента на цели 260 млн. паунда под оня през лятото на 2016 година.
Два други фактора можеха и се очакваше да обусловят по-голям чист масраф от огромните акули в Премиър Лийг. Единият е, че тя предложи всички финалисти в Шампионската лига и Лига Европа предишния сезон, а това носи повече пари от наградни фондове, както и (обичайно) по-високи търговски и спонсорски доходи във времето. Да не приказваме за повишения авторитет измежду набелязаните цели.
Другият е, че това лято, повече от всяко друго в близкото минало, имаше изход на суперзвезди на пазара, основно в континенталните клубове. Някои си имаха на процедура етикет „ за продан” на челото (Гарет Бейл, Мауро Икарди, Пауло Дибала), други си имаха ясни неустойки в клаузи за анулиране на договорите (Антоан Гризман), а трети биха били пуснати против точната цена (Неймар, Матайс де Лихт, Филипе Коутиньо). В предишното човек можеше да чака интерес от британските клубове, само че не и това лято. По голям брой аргументи, и за жалост на сътрудници и медиатори, те избраха да свидлив зъби – дали поради обременяващи контракти, дали поради пренадути комисиони, дали (в някои случаи) поради чувството, че огромно име може да наруши хармонията в съблекалнята.
Та за какво огромните британски клубове ненадейно стопираха да се ръсят? И знак ли е това за идна наклонност в бъдеще?
В най-широк смисъл, има два отговора. Единият е, заради липса на по-добра дума, условия. Клубовете всекидневно харчат доста, когато не реализират задачите си, намират се в потребност от ремонт на състава и/или когато имат нов управител, който постоянно идва с уверенията за затлъстял трансферен бюджет. Такъв не е казусът при Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм, при все това „ шпорите” в този момент дадоха релативно много пари (и това е разбираемо, откакто предишното лято не дадоха и пени). При Челси отвън сметките, остават единствено Манчестър Юнайтед и Арсенал.
„ Червените дяволи” бяха много консервативни за личните си стандарти, което може да се дължи на неяснотата дали Оле Гунар Солскяер е дълготрайното решение за мениджърския пост. „ Артилеристите” пък имаха един от най-мащабните си прозорци за всички времена, но остават лимитирани поради голямото си перо „ заплати” и най-много тлъстите контракти на играчи като Хенрих Мхитарян и Месут Йозил, които изяждат тлъста част от финансовия запас на клуба.
И това ни води до заплатите и приходите – макротенденцията. В Премиър Лийг заплатите растяха по-бързо от приходите в течение на последните три сезона и след години на отвесен растеж може да се допусна, че притежателите стартират да осъзнават наближаващия завършек на Златната тресчица. Това може да изясни за какво летният чист масраф се равнява на едвам 12% от приходите (не забравяйте, че тази цифра може да върви единствено надолу до 1 септември) – най-ниския % от 2012 година насам.
Стойността на последния контракт за телевизионните права на Премиър Лийг падна с 8% от интервала 2016-19 до този от 2019-22, при все това има растеж с 19% на предавания брой мачове. И въпреки че има повишаване на приходите от лъчение в чужбина с цели 30%, което повече от компенсира спада на английския пазар, то отново е под плануваното от Премиър Лийг преди пет години. Пиратството и незаконните стрийминги са огромен фактор за това, както и фактът, че в доста пазари има упражняван монопол от излъчващия продукта канал.
Няма още доста способи да увеличиш приходите си и, при достигнатия най-много на тези от билети и сезонни карти (като изключим облагодетелстващия се от новия си стадион Тотнъм) и платото в региона на медийните права, остава единствено комерсиалното перо. Проблемът е обаче, че пазарът към този момент е пренаситен. Това не е мотив за отчайване – Премиър Лийг си остава с най-малко една глава над останалите огромни шампионати, но го има чувството, че в случай че искаш да си на облага, би трябвало да хвърляш по едно око на разноските. Това е изключително меродавно, като имаме поради естеството на притежателите на клубове от Премиър Лийг, изключително на тези от Голямата шесторка.
За положително или за неприятно, Арсенал, Ливърпул, Ман Юнайтед и Тотнъм са притежавани от предприемачи, които чакат да създадат пари в дълготраен проект (а постоянно и в краткосрочен). След години на безразборни разходи и „ благосъстоятелност за показ”, през днешния ден и Ман Сити е в същото състояние, както по-рано се случи и на Челси на Роман Абрамович. И точно по тази причина всички тези клубове поддържат Финансовия феърплей: тъй като той държи разноските ниски, а облагите – високи.
В чисто финансов проект актуалният трансферен прозорец може да бъде запомнен като този, в който всички от британската Голяма шесторка демонстрираха разумност, улегналост и предвидливост. В чисто футболен обаче човек не може да не се запита дали той няма да се запомни като пропусната златна опция да се обере още повече гений от континента и да се затвърди даже още повече властта им на европейския връх.
Габриеле Маркоти, ESPN
Без значение дали ползвате цифрите от уеб страницата Transfermarkt (показващи спад с 24% от 1,019 милиарда евро до 774 млн. евро), или тези на финансовия колос Deloitte (спад с 26,4%, от £850 млн. до £625 млн.), е изцяло явно, че има внезапен завой в харченето спрямо предходните години. Всъщност от Deloitte споделят, че това е най-ниският чист масраф от лятото на 2015 година насам, което е много удивително, когато имаме поради, че приходите на Премиър Лийг са нарастнали с 22% от този момент. И не пропускайте това, че прозорецът към този момент се затвори в Англия, но остава отворен в други страни, така че цифрата може оттук нататък да има единствено една смяна в посоката: още надолу.
Дори по-забележителен е чистият масраф на най-богатите клубове на Премиър Лийг: Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал, Ливърпул и Тотнъм. Традиционно тъкмо те движат цифрата нагоре, това се и чака, и въпреки всичко групово през това лято те дадоха нето 241 млн. паунда за нови попълнения. След като сумата може единствено да спадне в идните три седмици, не се изненадвайте, в случай че най-после се получи най-ниският чист масраф на Голямата шесторка от лятото на 2012 година насам.
За да ви дадем визия какъв брой от дълго време бе това, ще ви кажем, че тогава Алекс Фъргюсън бе управител на Манчестър Юнайтед и съумя да притегли Робин ван Перси от Арсенал, с цел да завоюва последната си шампионска купа на Англия, преди да се отдръпна.
Естествено, наложеното на Челси трансферно ембарго се отразява на общата сума и това, дружно с решението на Ливърпул на процедура да пропусне този прозорец, в огромна степен (макар не и изцяло) се отразява на снижението на разходвам спрямо предишното лято. А и сме към момента на цели 260 млн. паунда под оня през лятото на 2016 година.
Два други фактора можеха и се очакваше да обусловят по-голям чист масраф от огромните акули в Премиър Лийг. Единият е, че тя предложи всички финалисти в Шампионската лига и Лига Европа предишния сезон, а това носи повече пари от наградни фондове, както и (обичайно) по-високи търговски и спонсорски доходи във времето. Да не приказваме за повишения авторитет измежду набелязаните цели.
Другият е, че това лято, повече от всяко друго в близкото минало, имаше изход на суперзвезди на пазара, основно в континенталните клубове. Някои си имаха на процедура етикет „ за продан” на челото (Гарет Бейл, Мауро Икарди, Пауло Дибала), други си имаха ясни неустойки в клаузи за анулиране на договорите (Антоан Гризман), а трети биха били пуснати против точната цена (Неймар, Матайс де Лихт, Филипе Коутиньо). В предишното човек можеше да чака интерес от британските клубове, само че не и това лято. По голям брой аргументи, и за жалост на сътрудници и медиатори, те избраха да свидлив зъби – дали поради обременяващи контракти, дали поради пренадути комисиони, дали (в някои случаи) поради чувството, че огромно име може да наруши хармонията в съблекалнята.
Та за какво огромните британски клубове ненадейно стопираха да се ръсят? И знак ли е това за идна наклонност в бъдеще?
В най-широк смисъл, има два отговора. Единият е, заради липса на по-добра дума, условия. Клубовете всекидневно харчат доста, когато не реализират задачите си, намират се в потребност от ремонт на състава и/или когато имат нов управител, който постоянно идва с уверенията за затлъстял трансферен бюджет. Такъв не е казусът при Манчестър Сити, Ливърпул и Тотнъм, при все това „ шпорите” в този момент дадоха релативно много пари (и това е разбираемо, откакто предишното лято не дадоха и пени). При Челси отвън сметките, остават единствено Манчестър Юнайтед и Арсенал.
„ Червените дяволи” бяха много консервативни за личните си стандарти, което може да се дължи на неяснотата дали Оле Гунар Солскяер е дълготрайното решение за мениджърския пост. „ Артилеристите” пък имаха един от най-мащабните си прозорци за всички времена, но остават лимитирани поради голямото си перо „ заплати” и най-много тлъстите контракти на играчи като Хенрих Мхитарян и Месут Йозил, които изяждат тлъста част от финансовия запас на клуба.
И това ни води до заплатите и приходите – макротенденцията. В Премиър Лийг заплатите растяха по-бързо от приходите в течение на последните три сезона и след години на отвесен растеж може да се допусна, че притежателите стартират да осъзнават наближаващия завършек на Златната тресчица. Това може да изясни за какво летният чист масраф се равнява на едвам 12% от приходите (не забравяйте, че тази цифра може да върви единствено надолу до 1 септември) – най-ниския % от 2012 година насам.
Стойността на последния контракт за телевизионните права на Премиър Лийг падна с 8% от интервала 2016-19 до този от 2019-22, при все това има растеж с 19% на предавания брой мачове. И въпреки че има повишаване на приходите от лъчение в чужбина с цели 30%, което повече от компенсира спада на английския пазар, то отново е под плануваното от Премиър Лийг преди пет години. Пиратството и незаконните стрийминги са огромен фактор за това, както и фактът, че в доста пазари има упражняван монопол от излъчващия продукта канал.
Няма още доста способи да увеличиш приходите си и, при достигнатия най-много на тези от билети и сезонни карти (като изключим облагодетелстващия се от новия си стадион Тотнъм) и платото в региона на медийните права, остава единствено комерсиалното перо. Проблемът е обаче, че пазарът към този момент е пренаситен. Това не е мотив за отчайване – Премиър Лийг си остава с най-малко една глава над останалите огромни шампионати, но го има чувството, че в случай че искаш да си на облага, би трябвало да хвърляш по едно око на разноските. Това е изключително меродавно, като имаме поради естеството на притежателите на клубове от Премиър Лийг, изключително на тези от Голямата шесторка.
За положително или за неприятно, Арсенал, Ливърпул, Ман Юнайтед и Тотнъм са притежавани от предприемачи, които чакат да създадат пари в дълготраен проект (а постоянно и в краткосрочен). След години на безразборни разходи и „ благосъстоятелност за показ”, през днешния ден и Ман Сити е в същото състояние, както по-рано се случи и на Челси на Роман Абрамович. И точно по тази причина всички тези клубове поддържат Финансовия феърплей: тъй като той държи разноските ниски, а облагите – високи.
В чисто финансов проект актуалният трансферен прозорец може да бъде запомнен като този, в който всички от британската Голяма шесторка демонстрираха разумност, улегналост и предвидливост. В чисто футболен обаче човек не може да не се запита дали той няма да се запомни като пропусната златна опция да се обере още повече гений от континента и да се затвърди даже още повече властта им на европейския връх.
Габриеле Маркоти, ESPN
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ