При царуването на Веспасиан в Рим живял един сенатор на

При царуването на Веспасиан в Рим живял един сенатор на име Адриан - човек нечовечен, безсърдечен и находчив за всяко зло. Той чул, че християните презират идолските жертви и хулят почитаните от римляните и гърците богове, тъй като признават Един същински Бог - Христа, и обръщат мнозина към вярата в Него.

Преизпълнен с ревнивост за своите суетни богове, Адриан отишъл при царя и го помолил да му даде власт да принуждава християните към идолопоклонство с правото да изтезава и убива тези, които не желаят да се поклонят на боговете. Царят назначил Адриан за хегемон на финикийската страна и го упълномощил да преследва всички, вярващи в Христа.

Адриан напуснал Рим и се отправил към Финикия. По пътя му станало известно, че в град Триполи се намира военачалникът Леонтий, който потъпква законите на предците: укорявайки античните богове, той учел хората да не им се покланят и да не им принасят жертви, с което отвръщал мнозина от почитането на идолите. Адриан незабавно пратил в Триполи естрада Ипатий с отряда бойци, като му поръчал да хване Леонтий и да го държи под стража до идването му.

Рабът Христов Леонтий бил от Гърция. Висок на растеж, мощен и неустрашим, той се отличавал с смелост в сраженията и удържал в тях доста победи; по тази причина измежду бойците се употребил с популярност и почитание. Освен това, талантлив от природата с разсъдък, притежаващ огромен витален опит и книжна ерудиция, Леонтий взел участие в съвета и ръководството на града. Той знаел, че съществува единствено Един същински Бог, Господ Иисус Христос, и целия си живот посветил на служение Нему, правилен освен на слово, само че и на дело. Милостив към нищите, той хранел гладните, обличал голите, давал подслон на странници и се украсявал с положителни каузи, за което се удостоил с надвит венец от Господа.

Когато воините наближили Триполи, трибунът Ипатий ненадейно се разболял от тресчица.
- Зная за какво ме застигна тоя кусур - споделил той на воините си. - Боговете се разгневиха срещу мене, тъй като, като потеглих на дълъг път, не им принесох почтена жертва, и по тази причина ме санкционират с болест.
Като видели, че трибунът в действителност се разболял тежко, воините му съчувствали и споделяли неговата тъга. Минали три дни, а болният не бил ял нищо, тъй като заболяването с всеки изминат час се засилвала и явно водела към смъртен излаз.

През нощта на третия ден на естрада се явил във привидение ангел Господен и споделил:
- Ако искаш да оздравееш, дружно с воините си извикай три пъти към небето: " Боже Леонтиев, помогни ми! " Ако направиш по този начин, незабавно ще се изцелиш.

Изгарян от вътрешен плам, трибунът бързо се надигнал, отворил очи и видял светият ангел да стои пред него в облика на прелестен младеж с белоснежни одежди.
- Аз съм пратен - споделил той на ангела - с воините си да хвана Леонтий и да го държа под стража до идването на хегемона Адриан, а ти ми заповядваш да прикани на помощ неговия Бог.

Щом споделил тия думи, ангелът липсващ от погледа му. Ужасен, трибунът събудил спящите към него другари и им споделил:
- Чуйте какво привидение имах: едвам се унесох в сън, когато пред мен се яви някакъв ярък младеж и ме посъветва дружно с вас да прикани Бога на Леонтий, обещавайки с това да се изцеля. Като се разсъниха, видях тоя младеж с очите си, само че скоро по-късно той изчезна.
- Това не е толкоз мъчно - споделили приятелите му. - Ще създадем всичко, единствено да оздравееш.

Един от приятелите на естрада на име Теодул изключително мощно се удивил от видението и в детайли разпитвал болния по какъв начин изглеждал явилият се младеж. Трибунът драговолно удовлетворил любознанието му. И сърцето на Теодул се разгоряло с обич към неведомия за него Бог на Леонтий. Когато воините станали от сън, се събрали към болния Ипатий и научили от него за видението. Тогава всички, без изключение, дружно със страдащия застанали и възкликнали, гледайки към небето:
- Боже Леонтиев, помогни!

И трибунът незабавно се изправил здрав, като че в никакъв случай не бил боледувал. Дошъл обедният час и дружно с приятелите си той почнал да яде и пие и да се радостни. Чудото, станало с Ипатий, изпълнило Теодул с още по-голямо учудване. Той седял настрана и безмълвно размишлявал:
- Кой е Леонтий и кой е неговият Бог?
Междувременно приятелите приканвали Теодул да се причисли към пиршеството, само че той предпочел да остане гладен и не вкусил нищо. Като видял, че под въздействие на виното воините не запомнили за заповедта на хегемона, Теодул им споделил:
- Ето, на следващия ден или вдругиден Адриан ще ни настигне, а ние и не помисляме да търсим мъжа, който ни е заповядано да хванем. Ако желаете, аз и трибунът ще тръгнем преди вас за града и ще намерим оня, за който сме пратени.

Той убедил Ипатий да тръгне с него и двамата се отправили към града.
Едва се изкачили на билото на планината, където се намирал Триполи, Леонтий излязъл отсреща и ги приветствал с думите:
- Радвайте се в Господа, братя!
- Радвай се и ти, брате! - дали отговор трибунът и Теодул.
- Кого сте пристигнали да търсите? - запитал Леонтий.
- На цар Веспасиан - споделили те - му стана известно, че в тоя град живее един мъж на име Леонтий, човек доблестен, рационален, благодетелен и смел боец. Пратени сме да научим къде живее. След нас иде Адриан, който царят направи хегемон на цялата финикийска страна. Той желае самичък да види Леонтия като човек, общителен на боговете, та след това с почести да го прати при царя и целия римски сенат, който също чака да го види, тъй като на всички е известна неговата смелост в борбите, изкуството му да ръководи, неговото благочестие и доста други славни каузи.

Като чул това, блаженият Леонтий споделил:
- Виждам, че сте новодошли и не знаете какво става в града. Елате в дома ми, починете от пътя, а аз ще ви покажа Леонтия, който наричате другар на вашите богове. В реалност той напълно не е другар на боговете, които почитате, а е християнин, набожен в Господа Иисуса!
А Ипатий и Теодул говорели между тях:
- Кой е тоя човек, та назовава Леонтий християнин? Да не би да е негов родственик?
После запитали непознатия мъж:
- Как ти е името?
- За моето име - дал отговор им той - в книгите написа по този начин: " аспида и василиск ще настъпиш, лъв и дракон ще тъпчеш ", тъй като е отредено да стъпча змея - невидимия зложелател - дявола, и лъва - хегемона, забележимия зложелател.

Трябва да победя като аспида и василиск и съветниците му, ревностните чиновници на бесовете. И когато спечелвам над цялото пълчище на лъва, тогава единствено ще се разкрие името ми.
Тия думи се сторили загадъчни на естрада и Теодула; пробвайки се да си ги обяснят, те в неразбиране следвали чудния мъж към дома му. Свети Леонтий им поставил софра и ги нагостил. Като вкусили от нея, те споделили на стопанина:
- Много сме удовлетворени от угощението ти, положителни дребосъче! Окажи ни до дъно милосърдие, покажи ни Леонтий, който търсим. Щом дойде Адриан, ще му разкажем какво направи за нас и той ще те удостои с огромна чест, така че ще имаш общение с приятелите на царя.
- Аз съм Леонтий, който търсите - дал отговор светецът, - аз съм боец на Иисуса Христа и Адриан ви праща да хванете мене.

Тогава трибунът и Теодул паднали в нозете на Леонтия с думите:
- Рабе на Всевишния Бог! Прости ни греховете и побързай да измолиш от своя Бог и нас да избави от идолското нечестие и лютия звяр Адриан, тъй като желаеме да станем християни.
После му разказал по какъв начин на болния трибун се явил ангел и по какъв начин заболяването го оставила, когато призовал името на Бога Леонтиев.

Като видял тая демонстрация на Христовата мощ, свети Леонтий се извършил с наслада. Паднал на земята и със сълзи взел да моли Бога:
- Господи Боже, Който искаш да се спасят всички индивиди и да познаят истината, погледни ни в тоя час. Ти направи по този начин, че ме последваха ония, които трябваше да вървя след аз. Опази ме, Твоя раб, и просветли със светлината на Твоето състрадание и тях дружно с мене. Излей върху тях благодатта на Твоя Свети Дух, дай им чисто сърце и като ги осениш със Светото Си предсказание, направи ги Твои непобедими воини, въоръжи ги и ги укрепи срещу врага - дявола и неговите прислужници. Направи по този начин, че тези Твои раби да победят невидимия дракон и забележимия озлобен звяр Адриан.
След топлата молитва на Леонтий ярък облак осенил естрада Ипатий и приятеля му Теодул и ги оросил с дъжд, а свети Леонтий в същото време призовавал над кръщаваните името на Пресвета Троица, Отца и Сина, и Светия Дух.

След чудесното кръщение той възхвалил Бога:
- Слава на Тебе, Боже мой, че виждаш молитвата на тия, които те любят, и изпълняваш желанията на тия, които Ти се боят!
Леонтий облякъл новопокръстените в бели облекла и им споделил да носят запалени свещи. В това време в града пристигнали и останалите воини; те разпитвали за Леонтий, а също и за своя трибун и за Теодул. Когато ги намерили, доста се чудели и недоумявали за запалените свещи и белите им облекла. Като разбрали, че са приели християнството и са се кръстили, воините изначало се смутили, а след това взели да недоволстват. Вестта за кръщението на Ипатий и Теодул стигнала и до някои жители, които се разбунтували и викнали:

- Да бъдат предадени на огън, задето безчестят нашите богове!
В града настъпили разпри и ужас: едни защитавали Леонтий и останалите християни, а други желали гибелта им, само че очаквали идването на хегемона и не се осмелявали своеволно да им причинят някакво зло.
След два дни Адриан наближил града. Насреща му излезли жители и му съобщили за Леонтий и другите ръководени от него християни.
- Един мъж - разказвали те - на име Леонтий и християнин по религия отвръща всички от нашите богове с известни единствено на него магии и хитрини. Той популяризира някакъв човек, който иудеите предали на гибел, а Пилат разпнал след мъчения. Накрая същият Леонтий с вълшебство прелъсти даже царските воини, като ги убеди да одобряват галилейската религия. И ето, към този момент трети ден ги държи облечени в бели облекла в дома си и дружно с тях популяризира своя разпнат Христос, оскърбявайки с ругатни нашите богове.

Адриан незабавно пратил воини да заловен Леонтий, естрада и Теодул, заповядал да ги затворят в тюрма и да ги държат под стража до деня на съда. После влезнал в града и посветил деня на отмора. В тъмницата свети Леонтий непрекъснато поучавал своите съидейници в Христовата религия и ги укрепявал за идния страдалчески героизъм, говорейки за бъдещото въздаяние. Цяла нощ те прекарали в молитва и псалмопение, славословейки Бога. На сутринта хегемонът Адриан седнал в съдилището и наредил да му доведат за разпит светите пандизчии.
- Ти ли си Леонтий? - обърнал се той към свети Леонтий.
- Аз съм - дал отговор той.
- Какъв чин имаш - траял разпита хегемонът - и по какъв начин с вълшебното си вълшебство прелъсти тия воини, в миналото правилни прислужници на нашия цар, и ги накара да служат на твоя Бог?
- Аз съм боец Христов - обяснил свети Леонтий, - наследник на онази същинска Светлина, която просвещава всеки човек, приближаващ на света, и всеки, който идва при тая Светлина, не ще се препъне. Ипатий и Теодул знаят в този момент, че началото, действието и реализирането на Светлината, за която приказвам, е Самият Христос, Синът Божий и безначалният Бог, съвечен на Отца, Светлина от Светлина, Бог от Бога. Когато Го познаха, те оставиха твоите богове, направени от дърво, камък или кости на безсловесни животни; тия бездейни и безсилни богове елементарно се разрушават.

Хегемонът, подразнен от безстрашните думи на свети Леонтий, заповядал на прислужниците си да го бият. А той, понасяйки побоя, вдигнал очи към небето, откъдето очаквал помощ, и споделил на хегемона:
- Безумни мъчителю! Когато мислиш да ми причиниш премеждия, повече мъчиш себе си, тъй като имаш скрупули на сърцето.

След дълги мъчения Адриан заповядал още веднъж да хвърлят свети Леонтия в тюрма, а след това се обърнал към Ипатий и Теодул:
- По каква причина се отвърнахте от възприетите от детинство традиции на отците и оставихте воинската премия, огорчавайки царя?
- Ние - дали отговор светиите - получихме по-добра премия от Небесния Цар: Той ни дарува Божия самун, Който слиза от небето, и чашата вино, изтекла от тялото Христово.
- На такива непотребни и безсмислени слова - споделил Адриан - ви е научил нечестивият Леонтий, а аз ви споделям: изпълнете волята на царя. Нима не знаете наредбите му - воините, които почитат боговете, да се удостояват с почести и награди, а които се отвръщат от тях - да бъдат умъртвявани и излъчени на най-страшни страдания?
- Нашето воинско достолепие е на небето - възразили светиите Ипатий и Теодул - и по тази причина прави с нас каквото искаш. Като ревнител на скверните богове ти се опълчваш против почтени хора, само че скоро ще отмине и твоят живот - малко е времето на дните ти.

В гняв Адриан заповядал да смъкват облеклата на естрада, да го провесят на дървото за мъчения и да одерат кожата му с стоманени куки. Заповядал да прострат Теодул на земята и да го бият без прошка. Светиите мъжествено понасяли тези изтезания. Помнейки наставленията на свети Леонтий, те не говорели нищо, с изключение на молитвата: " Спаси (ме), Господи, тъй като не остана правоверен ". Виждайки, че светиите остават твърди и непоколебими в Христовата религия, мъчителят ги осъдил на гибел и заповядал да ги посекат с меч. Докато ги водели на гибел, Ипатий и Теодул зовели:
- Ти си нашето леговище, Господи! В Твоите ръце предаваме душите си.
Те с наслада подложили главите си под меча поради Христа и откакто били посечени, минали при Господа, с цел да одобряват от десницата Му приготвения за тях венец.

А свети Леонтий още веднъж бил доведен в съдилището на хегемона.
- Пощади, Леонтие - му споделил той, - своя живот, с цел да не изпиташ такива тежки страдания, както прелъстените от тебе Ипатий и Теодул. Послушай ме, принеси жертва на боговете и ще се удостоиш с почести освен от мене, само че и от самия цар и римския сенат, тъй като царят и велможите доста желаят да те видят.
- Не желая - дал отговор свети Леонтий - да виждам лицето на твоя цар, неприятелски и ненавиждан на моя Бог. Ако желаеш, по-добре ти, Адриане, стани другар на моя Христос, и в случай че станеш подобен, ще ти покажа каква чест, благосъстояние и избавление ще получиш във безконечния живот.

Със озлобен смях Адриан попитал:
- Сигурно искаш да получа същото избавление, както трибунът и Теодул? Безумецо! Или не знаеш от какво наказване починаха?
- Това наказване - възразил светецът - не е наказване, а по-добър живот, мир и наслада. Сега те се радостни, тъй като се намират при ангелските чинове.
- Чуй деликатно думите ми - предложил хегемонът, - кой от хората, нелишени от разсъдък, е презрял слънчевото зарево и великите богове Дий, Аполон, Нептун, Венера и другите, с цел да приключи с позорна и мъчителна гибел дните си? Наистина никой, с изключение на омагьосаните от тебе!
- Не си ли чувал - запитал го свети Леонтий - думите на Писанието: " всички богове на народите са идоли ", " сходни тям ще бъдат ония, които ги вършат, и всеки, който се тям надява "? И кой разумен би желал да се уподоби на немия камък или на бездушното вещество, каквито в действителност са вашите богове, та като им принася жертви, да погине във безконечна гибел?
Обзет от заплашителен яд, мъчителят заповядал на четирима прислужници без прошка да бият прострения на земята страдалец, а на специфичен тръбач наредил да вика:
- Ония, които унижават нашите богове и не се подчиняват на повелите на царя, ще загинат с сходна гибел!
Слугите биели светия страдалец, до момента в който сами не изнемогнали. А свети Леонтий говорел на мъчителя:
- И цялото ми тяло да превърнеш на рана, отново няма да победиш мозъка ми, няма да станеш стопанин на душата ми.

Тогава хегемонът заповядал да го повесят на дървото за мъчения и да дерат тялото, ребрата и нозете му с остри железа. В тежките премеждия Леонтий повдигнал очите си към небето и призовал Бога с молитва:
- Боже мой, Ти си моята вяра, избави ме!
Тогава мъчителят споделил на палачите:
- Свалете го от дървото. Аз зная, че скоро ще вдигне очи към небето, с цел да моли нашите богове да му дадат облекчение.
Като чул това, свети Леонтий високо и яростно възкликнал:
- Нека погинеш дружно с твоите богове, рисков и злобен мъчителю! На своя Бог се апелирам, да ми даде геройство и сили да понеса тежките мъчения, на които ме подлагаш.

А хегемонът заповядал още веднъж да го окачат, само че към този момент надолу с главата, и да завържат на шията му тежък камък. Леонтий останал дълго време в това състояние и се молел на глас:
- Господи, Иисусе Христе, укрепил рабите Си Ипатий и Теодул в изповядването на Твоето пресвято име! Укрепи и мене, Твоя преклонен и неверен раб, с цел да превъзмогна тези мъчения. Не ме оставяй, Надеждо моя!
- Зная, Леонтие, че ще станеш другар на нашите богове - споделил хегемонът.
- Раб съм на всевишния Бог - възразил мъченикът, - а ти си плебей на твоите богове, дружно с които и ти, и воините ти ще погинете.

Свети Леонтий търпял тъгите през целия ден, а когато наближила вечерта и слънцето почнало да клони на запад, хегемонът заповядал да го смъкват от дървото и да го затворят в тъмницата до сутринта. Там светият възпявал: " Господ е моя светлина и мое избавление: от кого ще се багра "? Явил му се Господен ангел и му споделил:
- Бъди неустрашим, Леонтие! Господ Бог, на Когото правилно служиш, ме прати да обитавам непрестанно с тебе.
А светецът се радвал и веселял в Господа, своя Бог.

Изгряло слънцето и Адриан още веднъж седнал в съдилището и повикал свети Леонтий.
- Какво реши, Леонтие? - запитал го той.
- Стигнах - дал отговор светецът - до един извод: да не обръщам внимание на празните ти думи. Много пъти споделях преди и в този момент още веднъж дублирам, че в никакъв случай не ще оставя моя Бог, Твореца на небето, земята, морето и всичко, което ги изпълва, моя Господ Иисус Христос, Сина Божий, претърпял кръстни мъчения за спасението ни. На Него Единия разпореждам своята вяра.
- Послушай ме, Леонтие - увещавал го хегемонът, - и принеси жертва. И аз се заклевам в моите богове, че тогава ще получиш от царя огромна чест и доста благосъстояния.
- Каква чест и какви благосъстояния на тоя свят могат да ме накарат да те послушам и да се отрека от моя Бог? - попитал светият. - Целият свят е непълен за Владиката Христа, Когото обичам с цялото си сърце, от обич към Когото пострадвам и съм подготвен да претърпя всичко. На твоите богове не ще принеса жертва.
Окончателно уверен, че не е допустимо да победи непоколебимия Христов боец, т.е. да го склони към езическото нечестие, хегемонът издал смъртна присъда на свети Леонтий:

" Заповядваме Леонтий, който освен че не пожела да се подчини на волята на царя и да принесе жертви на боговете, само че и хулеше боговете на предците, да бъде разпнат на дървото за мъчения на четири страни, до момента в който от изтезанията не съобщи душата си. "
Положили мъченика Леонтий на земята, вързали го за четири кола, а след това четирима мощни воини го били дълго и грубо, до момента в който не предал светата си душа в Божиите ръце. Верните взели тялото му, захвърлено отвън града, и го предали на почтено заравяне покрай пристанището на Триполи.

Това страдалчество на свети страдалец Леонтий описал Христовият раб - нотарият Кир, който видял мъченията със личните си очи. Той написал всичко на оловни плочки и ги сложил до мощите на мъченика за идните християнски генерации, та всеки, който чете или слуша, да вдигне ръце към небето и да въздаде популярност на Бога, укрепил за подобен героизъм Своя раб.