Маслиновата клонка към света на Китай
При срещата на президента Си Дзинпин и Джо Байдън в Сан Франциско американският президент декларирал, че „ бъдещето на връзките сред двете страни остава в дневния ред като главно предизвикателство в геополитическия раздор на този век ”. По значимост срещата Си Дзинпин – Байдън безспорно бе най-очакваното и коментирано като двустранна среща на върха събитие през 2023г. Анализите не престават седмици след извършените диалози в Сан Фрланциско във формата на Организацията за азиатско икономическо съдействие /АПЕК/. Срещата като цяло бе оценена като „ топла ”, а Байдън я дефинира като „ връщаме се към директния, открит и явен разговор ”. Контактите ще продължат, в това число и сред представители на министерствата на защитата.
Редица наблюдаващи обаче не пропуснаха опцията да предупредят, че всъщност „ ярък сюжет ” за бъдещето на двустранните отношения не наподобява доста евентуален. Припомнят, че дипломатическите връзки сред Китай и Съединени американски щати са от 1973г и постоянно са били на ниско равнище. Особено при случаи като този с тъй наречените „ шпионски балон ” над територия на Съединени американски щати или обвинявания за „ хакване ” на мейли на американския министър на търговията Джина Раймондо. Което не попречи наскоро тя да посети Пекин. Част от поредност визити в Китай на американски висши представители на ръководството в Съединени американски щати. Все отново Байдън при идването си в Белия дом бързо бе показал, че по отношение на Пекин ще продължи тактиката на Тръмп за фокусиране върху Азиатско-Тихоокеанския район. И до момента в който Си Дзинпин приказва за спокойно взаимно битие, невмешателство във вътрешните каузи на другите страни и решение на проблемите посредством договаряния, т.е. по пътя на дипломацията, Вашингтон открива офис на НАТО в Япония, откриват 7 военни бази във Филипините, в това число 4 нови, продават на Индонезия изтребители F-16 за 14 млрд $ и дават на Тайван военни доставки и поддръжка, която Китай няма по какъв начин да преглътне. Отделно е прословутото посещаване на Нанси Пелоси, експредседател на Камарата на представителите, в Тайван, макар отрицателните реакции на Пекин. Тайван е „ алената линия ” за китайците в връзките със Съединени американски щати. Преди дни дори по ТВ канала на CGTN бе декларирано: „...готови сме за спокойно обединяване с Тайван, само че няма да позволим сепаратистки дейности ” Това е отговор на изявления в Тайван, очевидно съгласувани с Вашингтон, че „ Китай няма график по въпроси за възможни военни дейности против Острова ”. Някой не си дава сметка, че политиката на маслиново стръкче на Китай за споразумяване на двустранни връзки е в директна връзка и с „ Китай няма да прояви благосклонност към силите, които работят за самостоятелност на Тайван ”. В директен текст това е: „ самостоятелен Тайван значи война ”. Друг въпрос е дали по света всеки чува апелите на Пекин за „ спокойно развиване на връзките ”. Както се споделя, това е друга цивилизация, която дружно с оповестената от Путин за Русия, че е „ държава-цивилизация ” би трябвало да откри почва за размисъл на Запад.
Няма по какъв начин Тайван да не е бил тематика за замяна на отзиви в Сан Франциско, само че конкретики за сходни диалози излизат нескрито много по-късно. Обикновено се съди по следващи дейности. Няма по какъв начин да има две отзиви по въпроса, че в дъното на нерешените проблеми в китайско-американските връзки в действителност стои заетата позиция на хегемон от страна на Съединени американски щати. Така може да се оцени и изявление на Байдън за политиката към Китай – „ доверявай, само че проверявай ”, а това носи безспорно и дух на Студена война. Но Пекин въпреки всичко одобри предизвикването за среща на президента Си Дзинпин с Байдън и то тъкмо в избран миг. Момент на проблематичен интервал за Вашингтон във вътрешен проект и отвън страната. Контраофанзивата на Украйна против съветските военни сили се провали по всеобщо мнение и даже се приказва за понижаване на помощите за Киев. Случващото се след интервенцията „ Потокът Ал Акса ” на Хамас и последвалата война с Израел сложи на напред във времето палестинския въпрос. Но и сподели на света, че Съединени американски щати не са с познатата мощност от преди и не могат да въздействат на процесите в Близкия изток по метод, който да постанова волята им. Удобен миг за диалози и замяна на позиции. Очевидно Пекин добре е оценил обстановката.
А обстановката е и за продължение обграждането на Китай в Тихия океан. Още през 2021г Съединени американски щати, дружно с Англия и Австралия, основават тихоокеанската стратегия за нуклеарна енергетика AUKUS. Създаде се и четиристранен формат QUAD, който включва Съединени американски щати, Япония, Индия, Австралия, само че и Южна Корея. Отчита се и фактът, че Байдън номинира Кърт Кембъл за заместник-държавен секретар, а той е прочут с твърдите си антикитайски настроения. Експерт е по индо-тихоокеанските въпроси и е работил в Съвета за национална сигурност. Сега ще е незабавно след Блинкън по значение в Държавния департамент. Това в допълнение на ново ограничение на износа на чипове за Китай и наказания към 12 китайски компании за „ даване на софтуерна поддръжка за Русия ”.
Редица анализатори са уверени, че Китай остава правилен на теорията за „ изтъкване на икономическото развиване без привличане на внимание и отбягване на спорове ”. Нещо като политиката на маслиновото стръкче. За Китай това очевидно е вземане предвид със закона за историческата нужда. Затова Пекин приема на своя земя президента на Иран Ибрахим Раиси, престолонаследника на Саудитска Арабия Салман, предизвиква Израел и Палестина да прекратят спора в Газа и спомага за нормализиране на връзките Техеран-Риад. В тези политики постоянно се намира място за развиване на връзки в унисон с плана „ Един пояс, веднъж ” и то като ефикасен метод за излаз от проблеми в стопанска система и мизерно положение на обещано общество. Ясно се демонстрира, че интернационалният ред към този момент не отразява действителното систематизиране на силите сред геополитическите играчи. Дори и да не споделя на изключително висок глас, видно е, че легитимността на съществуващия ред е подложен под въпрос и се оспорва и от Русия, и от Китай, и от други водещи развити стопански системи по света. Балансът на силите е изменен, без значение какво настояват на Запад. Тези структурни промени и проблеми са в дъното и на връзките на Китай и Съединени американски щати на този стадий. Дали изгражданите „ работни групи ” за работа по споразуменията на президента Си Дзинпин и Байдън от Сан Франциско ще имат ефикасна активност не е ясно, само че идните избори през януари в Тайван може да прояснят обстановката в връзките. Евентуално провали на сепаратистите в Тайван при изборите няма по какъв начин да не задейства Съединени американски щати към по-агресивна политика посредством Филипините. В отговор Китай, като към този момент ротационен ръководител на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, насочва обръщение към света с „ ние не сме агресор ” и даже кани Джефри Сакс като очевидец да произнесе тирада по отношение на обстановката в света след водещите се 4 войни- Украйна, Израел-Хамас, Сирия и в Сахел. А Джефри Сакс не е инцидентен специалист. Посланието е „ войните могат да приключат посредством разговор, тъй като са вследствие на политически и стопански фактори ”. Съвсем в духа на китайската външна политика.
Предстои да се следят събития, които или ще открият трайно и в дълготраен проект нов международен ред, не с един хегемон, или ще изправят света пред нова Студена или гореща война. Нещо, което Китай не може да допусне.
Редица наблюдаващи обаче не пропуснаха опцията да предупредят, че всъщност „ ярък сюжет ” за бъдещето на двустранните отношения не наподобява доста евентуален. Припомнят, че дипломатическите връзки сред Китай и Съединени американски щати са от 1973г и постоянно са били на ниско равнище. Особено при случаи като този с тъй наречените „ шпионски балон ” над територия на Съединени американски щати или обвинявания за „ хакване ” на мейли на американския министър на търговията Джина Раймондо. Което не попречи наскоро тя да посети Пекин. Част от поредност визити в Китай на американски висши представители на ръководството в Съединени американски щати. Все отново Байдън при идването си в Белия дом бързо бе показал, че по отношение на Пекин ще продължи тактиката на Тръмп за фокусиране върху Азиатско-Тихоокеанския район. И до момента в който Си Дзинпин приказва за спокойно взаимно битие, невмешателство във вътрешните каузи на другите страни и решение на проблемите посредством договаряния, т.е. по пътя на дипломацията, Вашингтон открива офис на НАТО в Япония, откриват 7 военни бази във Филипините, в това число 4 нови, продават на Индонезия изтребители F-16 за 14 млрд $ и дават на Тайван военни доставки и поддръжка, която Китай няма по какъв начин да преглътне. Отделно е прословутото посещаване на Нанси Пелоси, експредседател на Камарата на представителите, в Тайван, макар отрицателните реакции на Пекин. Тайван е „ алената линия ” за китайците в връзките със Съединени американски щати. Преди дни дори по ТВ канала на CGTN бе декларирано: „...готови сме за спокойно обединяване с Тайван, само че няма да позволим сепаратистки дейности ” Това е отговор на изявления в Тайван, очевидно съгласувани с Вашингтон, че „ Китай няма график по въпроси за възможни военни дейности против Острова ”. Някой не си дава сметка, че политиката на маслиново стръкче на Китай за споразумяване на двустранни връзки е в директна връзка и с „ Китай няма да прояви благосклонност към силите, които работят за самостоятелност на Тайван ”. В директен текст това е: „ самостоятелен Тайван значи война ”. Друг въпрос е дали по света всеки чува апелите на Пекин за „ спокойно развиване на връзките ”. Както се споделя, това е друга цивилизация, която дружно с оповестената от Путин за Русия, че е „ държава-цивилизация ” би трябвало да откри почва за размисъл на Запад.
Няма по какъв начин Тайван да не е бил тематика за замяна на отзиви в Сан Франциско, само че конкретики за сходни диалози излизат нескрито много по-късно. Обикновено се съди по следващи дейности. Няма по какъв начин да има две отзиви по въпроса, че в дъното на нерешените проблеми в китайско-американските връзки в действителност стои заетата позиция на хегемон от страна на Съединени американски щати. Така може да се оцени и изявление на Байдън за политиката към Китай – „ доверявай, само че проверявай ”, а това носи безспорно и дух на Студена война. Но Пекин въпреки всичко одобри предизвикването за среща на президента Си Дзинпин с Байдън и то тъкмо в избран миг. Момент на проблематичен интервал за Вашингтон във вътрешен проект и отвън страната. Контраофанзивата на Украйна против съветските военни сили се провали по всеобщо мнение и даже се приказва за понижаване на помощите за Киев. Случващото се след интервенцията „ Потокът Ал Акса ” на Хамас и последвалата война с Израел сложи на напред във времето палестинския въпрос. Но и сподели на света, че Съединени американски щати не са с познатата мощност от преди и не могат да въздействат на процесите в Близкия изток по метод, който да постанова волята им. Удобен миг за диалози и замяна на позиции. Очевидно Пекин добре е оценил обстановката.
А обстановката е и за продължение обграждането на Китай в Тихия океан. Още през 2021г Съединени американски щати, дружно с Англия и Австралия, основават тихоокеанската стратегия за нуклеарна енергетика AUKUS. Създаде се и четиристранен формат QUAD, който включва Съединени американски щати, Япония, Индия, Австралия, само че и Южна Корея. Отчита се и фактът, че Байдън номинира Кърт Кембъл за заместник-държавен секретар, а той е прочут с твърдите си антикитайски настроения. Експерт е по индо-тихоокеанските въпроси и е работил в Съвета за национална сигурност. Сега ще е незабавно след Блинкън по значение в Държавния департамент. Това в допълнение на ново ограничение на износа на чипове за Китай и наказания към 12 китайски компании за „ даване на софтуерна поддръжка за Русия ”.
Редица анализатори са уверени, че Китай остава правилен на теорията за „ изтъкване на икономическото развиване без привличане на внимание и отбягване на спорове ”. Нещо като политиката на маслиновото стръкче. За Китай това очевидно е вземане предвид със закона за историческата нужда. Затова Пекин приема на своя земя президента на Иран Ибрахим Раиси, престолонаследника на Саудитска Арабия Салман, предизвиква Израел и Палестина да прекратят спора в Газа и спомага за нормализиране на връзките Техеран-Риад. В тези политики постоянно се намира място за развиване на връзки в унисон с плана „ Един пояс, веднъж ” и то като ефикасен метод за излаз от проблеми в стопанска система и мизерно положение на обещано общество. Ясно се демонстрира, че интернационалният ред към този момент не отразява действителното систематизиране на силите сред геополитическите играчи. Дори и да не споделя на изключително висок глас, видно е, че легитимността на съществуващия ред е подложен под въпрос и се оспорва и от Русия, и от Китай, и от други водещи развити стопански системи по света. Балансът на силите е изменен, без значение какво настояват на Запад. Тези структурни промени и проблеми са в дъното и на връзките на Китай и Съединени американски щати на този стадий. Дали изгражданите „ работни групи ” за работа по споразуменията на президента Си Дзинпин и Байдън от Сан Франциско ще имат ефикасна активност не е ясно, само че идните избори през януари в Тайван може да прояснят обстановката в връзките. Евентуално провали на сепаратистите в Тайван при изборите няма по какъв начин да не задейства Съединени американски щати към по-агресивна политика посредством Филипините. В отговор Китай, като към този момент ротационен ръководител на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации, насочва обръщение към света с „ ние не сме агресор ” и даже кани Джефри Сакс като очевидец да произнесе тирада по отношение на обстановката в света след водещите се 4 войни- Украйна, Израел-Хамас, Сирия и в Сахел. А Джефри Сакс не е инцидентен специалист. Посланието е „ войните могат да приключат посредством разговор, тъй като са вследствие на политически и стопански фактори ”. Съвсем в духа на китайската външна политика.
Предстои да се следят събития, които или ще открият трайно и в дълготраен проект нов международен ред, не с един хегемон, или ще изправят света пред нова Студена или гореща война. Нещо, което Китай не може да допусне.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ