Фед и ЕЦБ най-накрая приеха инфлацията на сериозно
При сегашната висока инфлация в Съединени американски щати и еврозоната лихвите би трябвало да са доста по-високи. Вдигането на лихвите в еврозоната от юли ще сътвори проблеми за взимането на нови държавни задължения и финансиране на дефицитите. Необходими са съществени ограничения за ограничение на бюджетните разноски, само че това не се случи през предходната година, когато стопанските системи вървяха нагоре.
Големите централни банки имат доста работа напоследък - Фед увеличи лихвата в Съединени американски щати с 1.25 прочие пункта за две съвещания, Европейската централна банка (EЦБ) разгласи завършек на изкупуването на облигации и съобщи, че ще работи върху нов инструмент за интервенция на този пазар, Английската централна банка увеличи лихвата за пети път, а тази в Япония пое ангажимент да поддържа парични тласъци макар растящото безпокойствие от поевтиняващата йена.
По-строгата парична политика докара до спад на американските акции с 20% от началото на годината, а разликата сред доходността по 10-годишните сигурни немски облигации и рисковия италиански дълг внезапно набъбна предходната сряда, преди ЕЦБ да заяви за изключителното си съвещание.
Реклама Различни подходи
Основните правила за това по какъв начин централните банкери би трябвало да реагират на висока инфлация като сегашната демонстрират, че лихвите би трябвало да са доста по-високи. Фед изпусна обстановката от надзор и с огромно забавяне си призна. Сега упорства, че ще укроти инфлацията, която доближи годишен ритъм от 8.6% през май. Трудно е да се повярва, че това няма да провокира криза.
EЦБ е изправена пред още по-тежка алтернатива - задлъжнелите страни в еврозоната ще бъдат подложени на напън както от повишението на лихвите (банката също не планува високата инфлация), по този начин и от увеличението на спредовете сред доходността на облигациите им с тези на Германия. Без ограничения дългът на Италия от над 150 % от Брутният вътрешен продукт може да стане нестабилен, което да направи Рим още по-уязвим при пазарна суматоха.
Сега двете водещи централни банки в света ще се опитат да лимитират растежа на цените с по-високи лихви, само че и да не доведат стопанските системи до стесняване. Ще могат ли да се оправят с тази сложна задача?
" Трябва да се има поради, че инфлацията в Съединени американски щати и Европейски Съюз е много друга и като същина, и като аргументи. Но и от двете страни на океана мина през три етапи. Първата беше подбудена от предлагането заради нарушените вериги на доставките и рестриктивните мерки вследствие на ковид-19. След това пристигна втората, при която държавните управления, за да компенсират ниско ползване или стеснен бизнес, започнаха да раздават пари (в Съединени американски щати непосредствено " хеликоптерни ", в Европейски Съюз - квази- " хеликоптерни ", тъй като не бяха раздавани непосредствено на хората), които на процедура нямаха и бяха напечатани от централните банки. В началото на тази година стартира третата фаза на инфлацията, в която се смесиха резултати на предлагането (след като потребителите имат спомагателни приходи и спестявания), войната в Украйна, която също повлия на предлагането и от страна на търсенето заради продължаващите стратегии за отплата на бизнеса и семействата ", изяснява пред " Капитал " Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Реклама
И в случай че в Европейски Съюз инфлацията значително в началото беше импортирана извън, спомагателният резултат, който докара до половината от повишаването през последните шест месеца, е обезценяването на еврото по отношение на $.
Кога ще спадне инфлацията
Като най-голяма стопанска система в света, за Съединени американски щати е елементарно да подвигат лихвите и по този начин да притеглят капитали от целия свят - вложителите са наясно, че страната е най-сигурното място за парите им в този момент, изключително откакто има съществени упования за стагфлация. А с този прилив на капитал финансирането на бюджетния недостиг и издаването на нов дълг не е никакъв проблем за Вашингтон. Затова Фед към този момент самоуверено повишава лихвите в опит да овладее инфлацията.
В Европейски Съюз и еврозоната обстановката е по-различна - повдигането на лихвите в Съединени американски щати и спомагателното повишаване на $ по отношение на еврото на процедура може да донесе още инфлация за валутния съюз.
Цветослав Цачев, основен капиталов съветник в " Елана трейдинг ", е на мнение, че инфлацията в Съединени американски щати и Европа ще стартира да понижава, когато се случат две неща. " Едното е бързо решение на спора в Украйна, тъй че освен войната да спре, само че и да се рестартират икономическите и политическите връзки с Русия. Това е в по-голяма степен значимо за Европа, където инфлационният напън още се задържа на равнище индустриални цени. Другото е стопански спад, от който да пристигна понижение на потреблението ", споделя пред " Капитал " Цачев.
Централните банки се стремят тъкмо към това - изстудяване на стопанската система, само че даже и без повишението на лихвите щяхме да забележим последователно нахлуване в криза. Ако енергийните проблеми не бъдат решени, предвижданията са икономическият спад да се задълбочи. Немалка част от тях се дължат на по-ниските вложения в петролния бранш през последните години, с цел да отговорят на растящото ползване на горива. Затова, съгласно Цачев, може да чакаме единствено краткосрочно понижение на инфлацията, а не спад на цените в развитите стопански системи, даже и след рецесията.
Кристин Лагард ще се опита да се оправи с високата инфлация в еврозоната Източник: Reuters Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама
Васил Караиванов обръща внимание на това, че от позиция на кредитните пазари и огромния риск от криза (дори стагфлация) за еврозоната, изключително заради войната в Украйна, ЕЦБ не се постанова да подвига лихвите. Той се аргументира с това, че в еврозоната няма интензивно кредитиране към бизнеса и семействата. Към края на декември 2008 година размерът на заемите към тях е бил 4.8 трлн. евро и след финансовата рецесия спадат до най-ниско равнище през 2015 година от 4.3 трлн. евро. Реално размерът на заемите от края на 2008 година е доближат едвам при започване на 2022 година В същото време за този интервал (от края на 2008 година до края на 2021 г.) държавните задължения в еврозоната са нарастнали с 4.5 трлн. евро и са изкупени от ЕЦБ. Така че ЕЦБ сега не се постанова да подвига лихвите, с цел да обуздае кредитирането и надлежно потреблението, само че банката е притискана, главно от Германия, тъй като еврото поевтинява и това в допълнение усилва инфлацията. Затова може да се каже, че от гледна точна на еврозоната на процедура имаме валутна война, посредством която да се укроти една част от инфлацията, изяснява Караиванов.
Каква е отговорността на държавните управления
Мантрата от години е, че централните банки са главните виновнициза сегашната обстановка зарадинапечатаните трилиони долари, евро и паунди. Само че същите тези централни банки купуват облигациите на държавните управления, с цел да може цената на финансирането им да е ниска. Същото се отнася и за задълженията на бизнеса и популацията, които порастват, поради по-ниските лихви. Това има своя принос за инфлацията, тъй като основава повече ползване в стопанската система и неефективно потребление на капитала (ако централните банки решат да не печатат пари, прекомерно евентуално е капиталът да бъде редуциран до минимум).
И в действителност централните банки няма какво повече да създадат със средствата на паричната политика, в случай че държавните управления не поемат фискалната част и не трансформират тази политика на дефицити, като основат основите за стопански напредък, учреден на нововъведения и предприемачество, а не на задължения и балони в цените на акциите и парцелите.
Вдигането на лихвите в еврозоната от юли ще сътвори проблеми за взимането на нови държавни задължения и финансиране на дефицитите - изключително за Италия, само че пък държавните управления в цялата еврозона и даже в Европейски Съюз не са склонни да лимитират разноските и надлежно дефицитите. Експортно насочените страни като Германия и Нидерландия и обвързваните с тях (Австрия, Бенелюкс) доста елементарно ще преминат през този проблем, като го решат посредством повишаване на износа. Но Франция, Италия, Испания и останалите южни страни е допустимо да имат по-сериозни проблеми.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Големите централни банки имат доста работа напоследък - Фед увеличи лихвата в Съединени американски щати с 1.25 прочие пункта за две съвещания, Европейската централна банка (EЦБ) разгласи завършек на изкупуването на облигации и съобщи, че ще работи върху нов инструмент за интервенция на този пазар, Английската централна банка увеличи лихвата за пети път, а тази в Япония пое ангажимент да поддържа парични тласъци макар растящото безпокойствие от поевтиняващата йена.
По-строгата парична политика докара до спад на американските акции с 20% от началото на годината, а разликата сред доходността по 10-годишните сигурни немски облигации и рисковия италиански дълг внезапно набъбна предходната сряда, преди ЕЦБ да заяви за изключителното си съвещание.
Реклама Различни подходи
Основните правила за това по какъв начин централните банкери би трябвало да реагират на висока инфлация като сегашната демонстрират, че лихвите би трябвало да са доста по-високи. Фед изпусна обстановката от надзор и с огромно забавяне си призна. Сега упорства, че ще укроти инфлацията, която доближи годишен ритъм от 8.6% през май. Трудно е да се повярва, че това няма да провокира криза.
EЦБ е изправена пред още по-тежка алтернатива - задлъжнелите страни в еврозоната ще бъдат подложени на напън както от повишението на лихвите (банката също не планува високата инфлация), по този начин и от увеличението на спредовете сред доходността на облигациите им с тези на Германия. Без ограничения дългът на Италия от над 150 % от Брутният вътрешен продукт може да стане нестабилен, което да направи Рим още по-уязвим при пазарна суматоха.
Сега двете водещи централни банки в света ще се опитат да лимитират растежа на цените с по-високи лихви, само че и да не доведат стопанските системи до стесняване. Ще могат ли да се оправят с тази сложна задача?
" Трябва да се има поради, че инфлацията в Съединени американски щати и Европейски Съюз е много друга и като същина, и като аргументи. Но и от двете страни на океана мина през три етапи. Първата беше подбудена от предлагането заради нарушените вериги на доставките и рестриктивните мерки вследствие на ковид-19. След това пристигна втората, при която държавните управления, за да компенсират ниско ползване или стеснен бизнес, започнаха да раздават пари (в Съединени американски щати непосредствено " хеликоптерни ", в Европейски Съюз - квази- " хеликоптерни ", тъй като не бяха раздавани непосредствено на хората), които на процедура нямаха и бяха напечатани от централните банки. В началото на тази година стартира третата фаза на инфлацията, в която се смесиха резултати на предлагането (след като потребителите имат спомагателни приходи и спестявания), войната в Украйна, която също повлия на предлагането и от страна на търсенето заради продължаващите стратегии за отплата на бизнеса и семействата ", изяснява пред " Капитал " Васил Караиванов, учител в Стопанския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Реклама
И в случай че в Европейски Съюз инфлацията значително в началото беше импортирана извън, спомагателният резултат, който докара до половината от повишаването през последните шест месеца, е обезценяването на еврото по отношение на $.
Кога ще спадне инфлацията
Като най-голяма стопанска система в света, за Съединени американски щати е елементарно да подвигат лихвите и по този начин да притеглят капитали от целия свят - вложителите са наясно, че страната е най-сигурното място за парите им в този момент, изключително откакто има съществени упования за стагфлация. А с този прилив на капитал финансирането на бюджетния недостиг и издаването на нов дълг не е никакъв проблем за Вашингтон. Затова Фед към този момент самоуверено повишава лихвите в опит да овладее инфлацията.
В Европейски Съюз и еврозоната обстановката е по-различна - повдигането на лихвите в Съединени американски щати и спомагателното повишаване на $ по отношение на еврото на процедура може да донесе още инфлация за валутния съюз.
Цветослав Цачев, основен капиталов съветник в " Елана трейдинг ", е на мнение, че инфлацията в Съединени американски щати и Европа ще стартира да понижава, когато се случат две неща. " Едното е бързо решение на спора в Украйна, тъй че освен войната да спре, само че и да се рестартират икономическите и политическите връзки с Русия. Това е в по-голяма степен значимо за Европа, където инфлационният напън още се задържа на равнище индустриални цени. Другото е стопански спад, от който да пристигна понижение на потреблението ", споделя пред " Капитал " Цачев.
Централните банки се стремят тъкмо към това - изстудяване на стопанската система, само че даже и без повишението на лихвите щяхме да забележим последователно нахлуване в криза. Ако енергийните проблеми не бъдат решени, предвижданията са икономическият спад да се задълбочи. Немалка част от тях се дължат на по-ниските вложения в петролния бранш през последните години, с цел да отговорят на растящото ползване на горива. Затова, съгласно Цачев, може да чакаме единствено краткосрочно понижение на инфлацията, а не спад на цените в развитите стопански системи, даже и след рецесията.
Кристин Лагард ще се опита да се оправи с високата инфлация в еврозоната Източник: Reuters Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама
Васил Караиванов обръща внимание на това, че от позиция на кредитните пазари и огромния риск от криза (дори стагфлация) за еврозоната, изключително заради войната в Украйна, ЕЦБ не се постанова да подвига лихвите. Той се аргументира с това, че в еврозоната няма интензивно кредитиране към бизнеса и семействата. Към края на декември 2008 година размерът на заемите към тях е бил 4.8 трлн. евро и след финансовата рецесия спадат до най-ниско равнище през 2015 година от 4.3 трлн. евро. Реално размерът на заемите от края на 2008 година е доближат едвам при започване на 2022 година В същото време за този интервал (от края на 2008 година до края на 2021 г.) държавните задължения в еврозоната са нарастнали с 4.5 трлн. евро и са изкупени от ЕЦБ. Така че ЕЦБ сега не се постанова да подвига лихвите, с цел да обуздае кредитирането и надлежно потреблението, само че банката е притискана, главно от Германия, тъй като еврото поевтинява и това в допълнение усилва инфлацията. Затова може да се каже, че от гледна точна на еврозоната на процедура имаме валутна война, посредством която да се укроти една част от инфлацията, изяснява Караиванов.
Каква е отговорността на държавните управления
Мантрата от години е, че централните банки са главните виновнициза сегашната обстановка зарадинапечатаните трилиони долари, евро и паунди. Само че същите тези централни банки купуват облигациите на държавните управления, с цел да може цената на финансирането им да е ниска. Същото се отнася и за задълженията на бизнеса и популацията, които порастват, поради по-ниските лихви. Това има своя принос за инфлацията, тъй като основава повече ползване в стопанската система и неефективно потребление на капитала (ако централните банки решат да не печатат пари, прекомерно евентуално е капиталът да бъде редуциран до минимум).
И в действителност централните банки няма какво повече да създадат със средствата на паричната политика, в случай че държавните управления не поемат фискалната част и не трансформират тази политика на дефицити, като основат основите за стопански напредък, учреден на нововъведения и предприемачество, а не на задължения и балони в цените на акциите и парцелите.
Вдигането на лихвите в еврозоната от юли ще сътвори проблеми за взимането на нови държавни задължения и финансиране на дефицитите - изключително за Италия, само че пък държавните управления в цялата еврозона и даже в Европейски Съюз не са склонни да лимитират разноските и надлежно дефицитите. Експортно насочените страни като Германия и Нидерландия и обвързваните с тях (Австрия, Бенелюкс) доста елементарно ще преминат през този проблем, като го решат посредством повишаване на износа. Но Франция, Италия, Испания и останалите южни страни е допустимо да имат по-сериозни проблеми.
Бюлетин Европейски Съюз от близко
Седмични вести за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ