При създаването на новата КПК акцентът беше поставен върху разследващите

...
При създаването на новата КПК акцентът беше поставен върху разследващите
Коментари Харесай

Не борба с корупцията, а целенасочена и селективна репресия

При основаването на новата КПК акцентът беше подложен върху проверяващите функционалности, с цел да не може държавното обвиняване да подминава събраните съществени доказвателства за корупция. Но истината е, че без основни промени в самата конструкция на прокуратурата, няма институционален механизъм, който да я накара да си прави редовно работата по корупционните каузи. Още повече да прави това независимо, професионално, политически неутрално. Предполагаше се, че когато тези доказателства са събрани по реда на Наказателно-процесуален кодекс от проверяващите инспектори на комисията, въз основа на тях ще има повдигнати обвинявания и постиганти неоправдателни присъди. Тази вяра до момента не се оправдава.Фиаското на КПК би трябвало да ни върне към главния спор - за промените в прокуратурата, следствието и правораздаването като цяло, без които не може да има поредно противопоставяне на корупцията. След основаването на тези органи те прекомерно елементарно се трансформират в инструмент не за битка с корупцията, а за целенасочена и селективна принуда над опозиционни или станали към този момент неуместни политици и бизнеси, изпаднали по някаква причина от благоволението на държащите властовия запас.
Така някогашният министър на правораздаването Атанас Славов, в този момент народен представител от " Продължаваме промяната-Демократична България ", разказва обстановката с антикорупционната комисия, която сега хем се " закрива ", хем й се избира ново управление. Славов приказва пред Георги Лозанов в изявление за " ":

Доцент Славов, може ли с почитание към здравия разсъдък да се изясни на неспециализирана публика какво тъкмо се крие зад абревиатурите КПК, КПКОНПИ, КОНПИ, КУИППД,  КПУКИ, БОРКОР, ЦППКОП и какво постанова честите трансформации на всъщност еднакъв орган? А и изобщо за какво е нужна Антикорупционна комисия, откакто корупцията така и така попада под глобата на Наказателен кодекс?

Обяснението е по-просто от предстоящото: основаването на сходни органи е в блян да се компенсира неналичието на ефикасна и отчетна прокуратура, както и на добре работещо наказателно следствие.

Когато главният инструмент за противопоставяне на корупцията не работи съответно и не покрива публичните упования за правораздаване, се основават някакви палиативни структури. Те са опит да се вкара външен и " положителен " тласък в системата на правораздаването, с цел да може тя да се задейства най-сетне и да довърши работата, стигайки до неоправдателна присъда. В последна сметка публично значимата цел е реализиране на неоправдателни присъди за корупционни закононарушения, изключително за политическа корупция. Именно тази цел обаче редовно не се реализира, даже благодарение на тези профилирани органи със " звучни " абревиатури.

Друга цел при основаването и реформирането на тези органи за ръководството през последните 20 години е да показва " воля за битка с корупцията " - пропагандно факсимиле, зад което се крият разнородни ПР тактики и инстуционални практики. ПР-ът е най-малко в две направления: да се убеди необятната общност, че ръководството има концепция и запас за противопоставяне на корупцията, както и да се убедят европейските сътрудници в сериозността на желанията. Но след основаването на тези органи те прекомерно елементарно се трансформират в инструмент не за битка с корупцията, а за целенасочена и селективна принуда над опозиционни или станали към този момент неуместни политици и бизнеси, изпаднали по някаква причина от благоволението на държащите властовия запас. Това важи за поредицата КПУКИ, КОНПИ, КПКОНПИ, КПК и така нататък Някои от антикорупционните органи, да вземем за пример аналитичнияг център БОРКОР, по първичен план бяха положителни, само че като реализация разкриха симулация на активност. Освен това систематичният проблем при създването на сходни " самостоятелни профилирани органи " е, че те стават съществена цел на олигархичното задкулисие и се трансформират в знак на превзетата страна. 

Поради изброените аргументи от " Демократична България " сме се отнасяли поредно сериозно и скептично към тези органи, предложили сме делене на мастодонта КПКОНПИ на две обособени комисии - за спор на ползи и гласност на имуществото, и за лишаване на нелегално добитото имущество, с цел да се отстранен опциите за злоупотреби със СРС-та и другите оперативно-издирвателни функционалности. С други думи, за разглобяване на инструментите за селективна принуда. Очакваният резултат бе, че при положително действие на сходни органи ще бъде по-трудно на проверяващите и на прокуратурата да бъдат с " необятно затворени очи ", защото ще има събрани достатъно данни за корупционно държание или най-малкото обосновано подозрение за такова.

При основаването на новата КПК акцентът беше подложен върху проверяващите функционалности, с цел да не може държавното обвиняване да подминава събраните съществени доказвателства за корупция. Но истината е, че без основни промени в самата конструкция на прокуратурата, няма институционален механизъм, който да я накара да си прави редовно работата по корупционните каузи. Още повече да прави това независимо, професионално, политически неутрално. Докато политико-олигархичната върхушка държи трансмисията към цялата система на прокуратурата посредством институцията на основния прокурор, не можем да чакаме действителна битка с политическата корупция на ръководещите елити.

Нашата оценка е, че и следващият опит за основаване на самостоятелен антикорупционен орган се оказа по-скоро несполучлив и крие опасности за свободата на жителите. Неслучайно първите акции на новия, само че със остаряло управление орган бяха ориентирани против представители на опозицията, а не на ръководещите. Цялостният институционален темперамент на този орган, в другите му превъплъщения, демонстрира доминиране на милиционерското начало, а не на правото, професионализма и независимостта. 
За разликите сред преформатиране и закриване
С каква цел ПП-ДБ предложи разширение на пълномощията на комисията и за какво дотолкоз не съумя да го реализира, че да изиска закриването на комисията?

Както означих, при основаването на новата КПК акцентът беше подложен върху проверяващите функционалности, с цел да не може прокуратурата  да подминава събраните съществени доказвателства за корупция. Предполагаше се, че когато тези доказателства са събрани по реда на Наказателно-процесуален кодекс от проверяващите инспектори на комисията, въз основа на тях ще има повдигнати обвинявания и постиганти неоправдателни присъди. Тази вяра до момента не се оправдава.

Всички опити за основаване на действително самостоятелен орган бяха демонтирани с блокирането на конституционните промени - отсам и невъзможността Народното събрание да избира членовете с квалифицирано болшинство в транспарантна процедура. На законово равнище така наречен номинационна комисия също не дава задоволително гаранции за независмост, защото нейният състав е доминиран от членове, които са посочени от политически определени институции. Трима от петчленната номинационна комисия се назначават от министъра на правораздаването, омбудсмана и Сметната палата. КПК остана две години със остарялото управление, определено по времето на третия мандат на ГЕРБ, в повърхностен състав и с изминал мандат. Това управление, естествено, не беше без значение.

Поради политизацията на целия развой, нашето, на Демократична България мнение, е, че този орган не може да оправдае в началото предоставените цели и упования. Поради това се връщаме към първичната си позиция от 2021 година за закриване на КПК в този ѝ тип и за основаване на комисия за спор на ползи и гласност и инспекция на имуществото, при съблюдаване на съответните правозащитни стандарти. За да подсигуряваме по-висока степен на самостоятелност в нашия законопроект предлагаме членовете на тази комисия да се избират от Народното събрание (двама) с транспарантна и конкурентна процедура, от правосъдната система (двама) - от общото заседание на съдиите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, и от президента (един).

Изненадващата поддръжка от Делян Пеевски ли беше повода ПП-ДБ да се откаже от закриването на комисията и дали тъкмо това не беше търсения резултат от страна на Пеевски?

Целите на Пеевски евентуално нямат нищо общо със самия спор към КПК. Не бих желал да влизам в ролята на коментатор на неговите решения. Мотивацията би трябвало да се търси в особената динамичност на връзките му с Борисов.

Какви, съгласно Вас, са имиджовите последици за ПП-ДБ от перипетиите към тази комисия и по какъв начин отговаряте на злорадите мнения от вида " Каквото повикало, такова се обадило "?

Отговаряме, че първо, нито една институция не би трябвало да се употребява като инструмент за политическа принуда, погазвайки съществени правила на правото и на наказателния развой. Второ, че фиаското на КПК би трябвало да ни върне към главния спор - за промените в прокуратурата, следствието и правораздаването като цяло, без които не може да има поредно противопоставяне на корупцията. И трето, каквито и сходни органи да сътворяваме, те са по формулировка с лимитирана полза, до момента в който не се реши главния проблем с наказателното правораздаване.
Изолиран остров на правдивост не може да има
Доколко с промени във забележимия набор на правосъдната система (на закони, органи, правомощия) може да се прекъсне невидимото въздействие върху нея (със зависимости, облаги, заплахи)?

Несъмнено единствено със законодателни промени и със основаването или реформирането на " самостоятелни профилирани органи " не може да се води дейно битка против корупцията и да се ограничи олигархичния захват на институциите. Технократският метод не работи, в случай че не е подсилен от уверено политическо болшинство, което най-малко за няколко поредни години да наложи нов модел на ръководство - без корупционни зависимости, без явни спорове на ползи и подмолни решения, при съвместен надзор и въздържане сред управляващите.

Ако правилата на положителното ръководство не се съблюдават от политическите институции, няма по какъв начин да чакаме системата на правораздаването да бъде изолиран остров на правдивост и интегритет. Дългосрочно решение виждам през политическия развой в неговото последователно изсветляване, излизане отвън сивата зона на купения и следения избор, ограничение на безотчетните корупционни финансови потоци в изборния развой, и несъмнено, гражданска интензивност и готовност. Докато блюстителите на корупционното статукво вършат всичко допустимо да отблъскват жителите от политиката и единствено лимитирани електорални ядра вземат участие в изборите, мъчно можем да чакаме забележителна смяна. 

Ще продължи ли, съгласно Вас, " черната серия " от обвинявания и арести на представители на Политическа партия и каква би била печелившата тактика за Демократична България следователно?

Отговорът на този въпрос знаят планиращите сходни репресивни акции. След като се видя солидната социална реакция, може би ще последва известно мъртвило.

От Демократична България, както постоянно, ще настояваме да се спре злупотребата с репресивна власт от тези органи, ще настояваме за заслужено и независимо следствие, за съблюдаване на презумпцията за невиновност, за ценене на правата на арестуваните и разследваните. Отговорност на съда е да се произнесе по отношение на виновността и присъдата. Разбира се, участваме интензивно в гражданските митинги против институционалния произвол, които чакам да продължат през есента. Надявам се те да имат и предпазен резултат, в случай че има планувани нови репресивни ограничения против предствители на опозицията.

Накрая да Ви задам един малко случаен въпрос: какъв брой % право има в политиката у нас?

Все по-малко, за жалост! Дори в институциите, които са призвани да го основават (парламента) и да го развиват посредством правоприлагане (съдилищата) и конституционно правораздаване (Конституционния съд). Взе по-често виждаме опити за популистко законодателство, както и непоследователна и голословна правосъдна процедура. Като конституционалист проследявам с особена угриженост възходящата политизация на Конституционния съд, изключително по делата, свързани с измененията в Конституцията от края на 2023 година.

Очертаващата се наклонност на все по-ограничено съблюдаване на съществени правни правила и стандарти и на все по-висока степен на политическа конюнктурност, постоянно прикриваща олигархична взаимозависимост, е резултат и на систематичната противоположна селекция на основни позиции и в трите управляващи.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР