Ожадняват ли рибите и защо сладководните не могат да живеят в солени води
При рибите, или най-малко при костните риби, които са към 96% от всички риби, жаждата идва от задния мозък, до момента в който при сухоземните животни тя се появява в предната част на мозъка. Затова се счита, че рибите не усещат жадност умишлено като нас – за тях е просто инстикт.
Но сходно на сухоземните животни прекомерно доста вода може да убие. Това, несъмнено, е проблем, когато си заобиколен от нея. Начинът, по който този проблем се взема решение при рибите, напълно предстоящо е много любопитен. И значително изяснява за какво сладководните риби не могат да живеят в солени води и соленоводните риби – в сладка вода.
Ще стартираме с това по какъв начин тъкмо пият вода рибите. Както множеството животни, те също би трябвало да поддържат баланс сред вода и сол (както и други минерали) в организма си, с цел да не умрат. Тъй като живеят във вода, главната им грижа е салдото на неща като сол и калий.
Сладководна рибка
Сладководните риби имат по-голяма централизация на сол в кръвта си, което е проблем. Докато кожата им е значително непромокаема (макар и не напълно), хрилете им са в непрекъснат досег с водата, което е витално значимо, с цел да могат да дишат. Водата доближава до кръвта им през крилете посредством осмоза – спонтанното прекосяване на течност през полупропусклива бариера от страната с по-висока централизация към страната с по-ниска. Това по натурален метод оравновесява концентрацията на сол от двете страни на хрилете, което е рисково.
За да се отърват от голямото количество вода, което влиза в кръвта им, сладководните риби би трябвало да пишкат много постоянно. Затова в случай че имате аквариум с рибки, би трябвало да сменяте водата постоянно или да имате филтър (както е и добре аквариумът да е допустимо по-голям). Това е и повода бъбреците им да са по-големи.
За да си набират нужната сол, сладководните риби имат кафези в хрилете си, които секретират хлорид, които взима каквато сол може от водата и я доставя до кръвта.
Соленоводна рибка
Ситуацията при соленоводните риби е противоположната. Те имат в телата си по-малко сол, в сравнение с има във водата към тях. Така че вместо да поемат водата, която минава през хрилете им, те отделят огромно количество от водата в кръвта им през тях, до момента в който дишат, посредством същия осмозен развой, само че в противоположната посока. В резултат на това те пият много вода през устата. Заради частта от мозъка им, която дава отговор за жаждата (както споменахме в началото), пиенето на вода при тези риби е инстикт, а не умишлено възприятие.
Соленоводните рибки също по този начин съвсем не уринират. Затова и имат много по-малко и по-малки капиляри в бъбреците, в сравнение с сладководните си другари.
Водата, която пият соленоводните риби обаче, има ужасно повече сол, в сравнение с те се нуждаят. За да се отърват от ненужната сол, хлоридните кафези в хрилете им вместо да всмукват сол в тялото на рибата, я взимат от него и я изхвърлят на открито. Отново – случва се същият механизъм като при сладководните, единствено че още веднъж – в противоположната посока.
Този тип сьомга може да живее и в солени, и в сладки води
Някои риби могат да живеят и в двата вида вода, тъй като телата им са способни и на двата вида процеси. Обикновено те имат потребност от известно врем за климатизиране с новата среда. Например, сьомгата стартира живота си в сладка вода и когато минават към солена, последователно стартират да пие повече и повече вода, а уринирането й понижава. В това време специфичен ензим обръща посоката на работа на хлоридните кафези. Пълната климатизация нормално лишава към няколко дни. На връщане познайте какво се случва… Точно по този начин, същият няколкодневен развой, само че наопаки.
