При редовно преяждане мозъчните вериги за формиране на навици са свързани

При постоянно преяждане мозъчните вериги за образуване на привички са свързани по друг метод от стандартнния, сочат учени от университета в Станфорд. Чрез мозъчни изображения те са прецизирали разликите при образуването на привички за редовно преяждане. Характерно за преяждането е несъразмерният банкет на огромни количества храна за дребен интервал от време. Честото преяждане може да бъде провокирано от голям брой тласъци, били те външни – примамливия мирис на или привлекателно изглеждащата храна, или вътрешни – преяждането може да бъде механизъм, с който се оправяме с усеща на горест, стрес или неодобрение. Такова държание постоянно може да бъде компулсивно, без надзор от този, който му се отдава, написа Puls.bg.
Прочетете още
Сходността на неудържимата потребност от храна и положения на взаимозависимост е породила въпроса за връзките сред структурите в мозъка – при зависимости в мозъчните вериги има основни промени, що се отнася за образуването на привички.

За разбор учените взимат изображения, направени при функционален ядреномагнитен резонанс (фЯМР). Изследван е бранш от мозъка, наименуван стриатум или набраздено тяло. Тази част от мозъка има тясна връзка с образуването на привички. Конкретен обект на наблюдаване е част от стриутума, наречена сензомоторен путамен, която има връзка със сетивата, чувствата и двигателната интензивност. 

Снимките от фЯМР на доброволци са съпоставени с мостри, при които не се следи постоянно преяждане. Забелязани са основни разлики в невронните вериги в сензомоторния путамен. Връзката на тази част от стриатума е била по-силна с частите от мозъчната кора, които дават отговор за придвижване и за чувствата. Благодарение на тази подсилена връзка някой, който има податливост да преяжда, може да усеща мириса на храната доста по-силно и примамливо. Наблюдавани са и намалени равнища в тази част на мозъка, която дава отговор за самоконтрол.

Тези пристрастености се усилват според от честотата и сериозността на преяждането в даден образец, което сочи за податливост към загуба на самоконтрол при съществуване на подтик, вътрешен или външен.

Допълнителното наблюдение при случаи с смяна в мозъчните връзки демонстрира понижена сензитивност към допамин в тези райони. Понижаването на чувствителността към допамин може да се дължи на дълготрайно високи равнища на допамин чрез неведнъж излагане на възнаграждаващи тласъци, като ястие. 

Нарушенията във мозъчните вериги, свързани с навиците, са фактор и при психиатричните болести, свързани със зависимости. Задълбочаването на познанията по отношение на мозъчните връзки ще усъвършенства терапиите като дълбока мозъчна стимулация, които непосредствено въздействат на активността на невроните в мозъка. Това изследване демонстрира също, че това хранително разстройство най-вероятно е резултат от промени в мозъка. Информацията може да служи за своебразно утешение за тези, които постоянно демонстрират такова държание.

Алан Уанг, студент по медицина в Станфордския университет и създател на изследването, споделя: „ Мисля, че има и известна психическа изгода за пациентите, защото те могат да премислят това държание като учредено на табиет. Хранителните разстройства не са минус на характера им. Те са свързани с физически промени в мозъка. “