Д-р Цветеслава Гълъбова: Социалните служби са абдикирали от грижата за психично болните хора
При психологично болните е допустимо да има прояви на експанзия, само че никога те не са повече, в сравнение с при психологично здравите. За страдание в нашето общество хората с личностни разстройства се усилват стремглаво. Това сподели шефът на Държавната психиатричната болница " Свети Иван Рилски “ доктор Цветеслава Гълъбова в предаването " Цветовете на България “ на Радио " Фокус “.
При хората с личностни разстройства няма психопатология, а личностова патология, която те би следвало да овладяват и управляват, добави тя.
Д-р Гълъбова съобщи, че страната е абдикирала от задължението си да се грижи за психологично болните, а това е довело до тяхното гетоизиране. " И до желанието за затварянето им някъде, където те да бъдат надалеч от нас. Това безучастие на страната утежнява тяхното положение и води до тяхното радикализиране “, съобщи тя.
Точна статистика за броя на психологично болните у нас няма. Статистиката демонстрира, че към 1% от популацията на света боледува от шизофрения, което е най-тежката психологична болест. Това значи, че болните у нас са към 60 000. Около 15 до 20% от българите имат някакъв тип психологично разстройство. " Тук не се включват единствено психозите, а и честите психологични разстройства – паническите, хипохондрията, натрапливостите, уплахите, питателните разстройства. По отношение на употребяващите опиати мисля, че никой не знае каква е точната численост, само че това, което ние виждаме, е растеж в пъти на психозите след приложимост на опиати “, разясни доктор Гълъбова.
Хората с тежки психологични болести като шизофрения, биполярно афективно разстройство, шизоафективно разстройство имат потребност от обществена и всевъзможен тип поддръжка. " Това са заболявания за цялостен живот, които водят до бърза и ранна инвалидизация. Тези хора са нежелани за работа. Няма дневни центрове, в които те да прекарват времето си, и са оставени сами на себе си и техните близки “, изясни доктор Гълъбова.
Психозите са единствените болести в човешката патология, при които няма схващане за болест и сдържаност към държанието. " Затова на всички места са написани съответните законови разпореждания за лекуването им срещу волята. В България това е направено в Глава 5 от Закона за здравето, касаеща психологичното здраве. Тези болести изискват целоживотно лекуване. За да бъдат добре пациентите, те би трябвало да одобряват лекарства. В тази част на така наречен биопсихосоциален модел на лекуване и рехабилитация на психологично болните ние сме на международно равнище – има всичко най-хубаво като лекарства у нас и то е налично за нашите пациенти. И с това завършват уговорките на страната “, разяснява доктор Гълъбова.
Материално-битовите условия, при които се лекуват болните и при които работи личният състав, са извънредно неприятни. Кадрите са малко и нестимулирани поради ниското възнаграждение. " 11 от психиатричните лечебни заведения у нас са в тежко положение, а 10 са в непоносимо положение като материално-битови условия и като недокомплектован личен състав. Липсват медицински сестри, психолози, обществени служащи, психиатри. Не отчитаме, че хората, които работят там, са подложени на безчовечен стрес, напрежение и неспособност да проявят човечност. Ако не се работи и в тази посока, ще има още веднъж тежки произшествия. Отношението, което обществото има към психологично болните, се придвижва и върху работещите. Обществото стигматизира пациентите с психологични разстройства “, уточни шефът на държавната психиатрична болница.
Психосоциална грижа в България липсва. Социалните служби са абдикирали от грижата за психологично болните хора и във връзка с резидентните услуги, т.е. услугите за непрекъснато настаняване, съобщи Цветеслава Гълъбова. " Поради това към 300 психологично заболели хора понастоящем живеят в психиатричните лечебни заведения на България. Абдикирали са и от амбулаторната грижа. Психично болният човек има потребност да бъде подсилен, да бъде заведен до дневните центрове, каквито няма, да му се помогне в търсенето на работа, да му се оказва помощ за посещаване при доктор. Отношението от доста сътрудници е неприятно и те не получават съответно и качествено лекуване, единствено тъй като имат и психологично заболяване “, съобщи тя.
От 15 години Цветеслава Гълъбова води борба за създаване на нова психиатрична болница в София. Вярва, че такава ще има, не посредством, а макар страната. " Благодарение на нашето твърдоглавие, на нашия дебелоглав, на дълбокото ни разбиране, че София има потребност от естествена психиатрия. При нас всичко е втора ръка – някогашни здания за някогашни хора. Това е обидно, това е доста гадно. Мерило за цивилизоваността на едно общество е отношението към по-слабите, а психологично болните са слаби. Ние ще успеем, няма по какъв начин да не успеем, тъй като от това зависи бъдещето на идващите генерации, които желаят да бъдат цивилизовани, желаят да бъдат признати в Европа “, има вяра тя.
Националната тактика за психологично здраве се ползва постепенно, само че се ползва, добави доктор Гълъбова. " Реформата в психиатрията ще коства извънредно доста пари, тъй като не става дума за скъпо съоръжение, а за висококвалифициран човешки труд на доста хора. Трябва ни войска от психиатри, психолози, обществени служащи, медицински сестри, арт терапевти, трудотерапевти, и то високоплатени “, изброи тя.
Калина СВЕЖИН
При хората с личностни разстройства няма психопатология, а личностова патология, която те би следвало да овладяват и управляват, добави тя.
Д-р Гълъбова съобщи, че страната е абдикирала от задължението си да се грижи за психологично болните, а това е довело до тяхното гетоизиране. " И до желанието за затварянето им някъде, където те да бъдат надалеч от нас. Това безучастие на страната утежнява тяхното положение и води до тяхното радикализиране “, съобщи тя.
Точна статистика за броя на психологично болните у нас няма. Статистиката демонстрира, че към 1% от популацията на света боледува от шизофрения, което е най-тежката психологична болест. Това значи, че болните у нас са към 60 000. Около 15 до 20% от българите имат някакъв тип психологично разстройство. " Тук не се включват единствено психозите, а и честите психологични разстройства – паническите, хипохондрията, натрапливостите, уплахите, питателните разстройства. По отношение на употребяващите опиати мисля, че никой не знае каква е точната численост, само че това, което ние виждаме, е растеж в пъти на психозите след приложимост на опиати “, разясни доктор Гълъбова.
Хората с тежки психологични болести като шизофрения, биполярно афективно разстройство, шизоафективно разстройство имат потребност от обществена и всевъзможен тип поддръжка. " Това са заболявания за цялостен живот, които водят до бърза и ранна инвалидизация. Тези хора са нежелани за работа. Няма дневни центрове, в които те да прекарват времето си, и са оставени сами на себе си и техните близки “, изясни доктор Гълъбова.
Психозите са единствените болести в човешката патология, при които няма схващане за болест и сдържаност към държанието. " Затова на всички места са написани съответните законови разпореждания за лекуването им срещу волята. В България това е направено в Глава 5 от Закона за здравето, касаеща психологичното здраве. Тези болести изискват целоживотно лекуване. За да бъдат добре пациентите, те би трябвало да одобряват лекарства. В тази част на така наречен биопсихосоциален модел на лекуване и рехабилитация на психологично болните ние сме на международно равнище – има всичко най-хубаво като лекарства у нас и то е налично за нашите пациенти. И с това завършват уговорките на страната “, разяснява доктор Гълъбова.
Материално-битовите условия, при които се лекуват болните и при които работи личният състав, са извънредно неприятни. Кадрите са малко и нестимулирани поради ниското възнаграждение. " 11 от психиатричните лечебни заведения у нас са в тежко положение, а 10 са в непоносимо положение като материално-битови условия и като недокомплектован личен състав. Липсват медицински сестри, психолози, обществени служащи, психиатри. Не отчитаме, че хората, които работят там, са подложени на безчовечен стрес, напрежение и неспособност да проявят човечност. Ако не се работи и в тази посока, ще има още веднъж тежки произшествия. Отношението, което обществото има към психологично болните, се придвижва и върху работещите. Обществото стигматизира пациентите с психологични разстройства “, уточни шефът на държавната психиатрична болница.
Психосоциална грижа в България липсва. Социалните служби са абдикирали от грижата за психологично болните хора и във връзка с резидентните услуги, т.е. услугите за непрекъснато настаняване, съобщи Цветеслава Гълъбова. " Поради това към 300 психологично заболели хора понастоящем живеят в психиатричните лечебни заведения на България. Абдикирали са и от амбулаторната грижа. Психично болният човек има потребност да бъде подсилен, да бъде заведен до дневните центрове, каквито няма, да му се помогне в търсенето на работа, да му се оказва помощ за посещаване при доктор. Отношението от доста сътрудници е неприятно и те не получават съответно и качествено лекуване, единствено тъй като имат и психологично заболяване “, съобщи тя.
От 15 години Цветеслава Гълъбова води борба за създаване на нова психиатрична болница в София. Вярва, че такава ще има, не посредством, а макар страната. " Благодарение на нашето твърдоглавие, на нашия дебелоглав, на дълбокото ни разбиране, че София има потребност от естествена психиатрия. При нас всичко е втора ръка – някогашни здания за някогашни хора. Това е обидно, това е доста гадно. Мерило за цивилизоваността на едно общество е отношението към по-слабите, а психологично болните са слаби. Ние ще успеем, няма по какъв начин да не успеем, тъй като от това зависи бъдещето на идващите генерации, които желаят да бъдат цивилизовани, желаят да бъдат признати в Европа “, има вяра тя.
Националната тактика за психологично здраве се ползва постепенно, само че се ползва, добави доктор Гълъбова. " Реформата в психиатрията ще коства извънредно доста пари, тъй като не става дума за скъпо съоръжение, а за висококвалифициран човешки труд на доста хора. Трябва ни войска от психиатри, психолози, обществени служащи, медицински сестри, арт терапевти, трудотерапевти, и то високоплатени “, изброи тя.
Калина СВЕЖИН
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ