При постигнат колективен имунитет дори и хората, които поради здравословни

При реализиран групов имунитет даже и хората, които заради здравословни аргументи не могат да бъдат имунизирани, са предпазени, тъй като вирусът мъчно циркулира измежду имунизираните и с дребна възможност се предава и на тях. Това съобщи проф. Мариана Мурджева, ректор на Медицински университет - Пловдив и шеф на лабораторията по микробиология в УМБАЛ " Св. Георги " - Пловдив, представена от пресслужбата на Министерството на здравеопазването.

" При достигането на избран % от популацията, обхванато от имунизация против обещано заболяване, публичният имунитет последователно отстрани болестта. По този метод е реализирано елиминиране на едрата шарка през 1977 година в международен мащаб. Според множеството специалисти, в случай че 70 на 100 от популацията има имунитет против COVID-19, най-вероятно веригата на инфекцията ще бъде прекратена.

При инфекции и след имунизиране имунната система на човек реагира посредством формиране на характерни за микробния извършител молекули, наричани антитела /или имуноглобулини/, както и с произвеждане на имунокомпетентни кафези. Антителата в кръвния серум са едни от очевидците за среща на организма с микроорганизма. Те могат да се открият в серума до няколко месеца или няколко години след тази среща.

Антителата са доста значими в отбраната ни против патогени, само че те са единствено един детайл от цялостен боеприпас с имунни средства, с които разполага имунната система. Други очевидци за срещата на организма с микробния извършител са характерните кафези на имунната система - лимфоцитите. Споменът за срещата с даден заразен сътрудник се резервира в профилирани лимфоцити, наречени кафези на имунната памет. Една част от тях претърпяват единствено няколко години, до момента в който в други лимфоцити /стволови паметови клетки/ паметта се пази десетилетия или до края на живота. Именно възникването на стволови паметови кафези лежи в основата на създаване на дългогодишен групов имунитет и основаването на ефикасни ваксини.

Ваксинирането против COVID-19 цели да построи имунна реактивност като насочва имунната система да основава антитела и имунни кафези против вируса или частици от него. Специфичните антитела са имуноглобулини /Ig/ от разнообразни класове - А, G и M. Те се създават от имунните кафези, произхождащи от В - лимфоцитите. След имунизиране антителата циркулират в серума /IgM и IgG/ и могат да обезвреждат попаднали в телесните течности вируси или " тапицират " лигавиците /IgA/, предотвратявайки проникването на вируса в тъканите.

Най-голямо значение след преболедуване или имунизиране имат така наречен " обезвреждащи " антитела, които са способни да предотвратят проникването на ковид в организма посредством блокиране на неговия S - aнтиген, който се свързва с нашите кафези. Дори и антителата да намалеят след няколко месеца, организмът е предпазен благодарение на Т-клетки, в които се съхранява паметта за прекараната зараза. Те не престават да играят роля, без значение от намаляващата централизация на антителата. Дори и при неналичието на антитела, някои хора остават предпазени от заболяването, с помощта на Т-клетките.

Продължителността на имунния отговор след преболедуване и след имунизиране към момента се изследва. Според производителите на имунизациите те евентуално обезпечават отбрана в продължение на години, в случай че структурата на ковид не се трансформира внезапно посредством разновидности. Мутирането на вируса обаче ще изисква постоянно възобновяване на имунизацията с новите разновидности. През февруари 2021 година се потвърди, че преболедувалите от COVID-19 имат имунни кафези против ковид в костния си мозък и осем месеца след болестта. Подобна отбрана би могла да се сътвори и у хората, ваксинирани с ваксина против причинителя на заболяването. Клетките на паметта се съхраняват в костния мозък и при нужда могат да провокират произвеждане на антитела.

Основните утвърдени досега ваксини обезпечават отбрана и против новата разновидност " Делта ", която се популяризира доста по-лесно и с по-голяма скорост, настояват в изследванията си откривателите от института " Паул Ерлих " в Германия.

При леко преболедуване или безсимптомно носителство могат да се образуват незадоволително количество антитела, които да се изчерпят бързо. Затова в такива случаи се предлага слагане на ваксина и след преболедуване.