Най-редкият природен елемент на Земята ще се изпари, ако съберете твърде много от него
При последно броене има 118 доказани детайла в периодическата таблица – само че от този голям брой е повече от девет пъти по-вероятно да влезете в контакт единствено с пет от тях, в сравнение с с останалите 113.
Това е по този начин, тъй като от всички десетки детайли, открити в земната кора, тези пет – О2, силиций, алуминий, желязо и калций – съставляват общо повече от 92 %. Всъщност съвсем половината от атомите, които срещаме всеки ден, са О2, което го прави най-разпространеният детайл на планетата.
В другия завършек на скалата обаче имаме астат: най-редкият естествено срещащ се детайл на Земята. Смята се, че по-малко от 25 грама от детайла съществуват на цялата планета когато и да е. Всъщност е толкоз рядко, че учените към момента не знаят съществена информация за детайла, като да вземем за пример по какъв начин наподобява.
Астатът е кръстен на гръцката дума за „ неустойчив “, което е някак е уместно название: той е необикновено радиоактивен, с интервал на полуразпад малко над осем часа даже в най-стабилната си форма, астат-210. Това значи, че даже и да съумеете да се докоснете до някои ресурси, след 24 часа ще ви остане единствено една осма от тях – останалата част ще се е разпаднала или на бисмут-206, или на полоний-210.
И това е най-стабилният изотоп - множеството форми на астат имат полуживот от една секунда или по-малко. В обикновената си форма нещата стават още по-нестабилни - толкоз е радиоактивен, че в случай че имате задоволително, с цел да го видите с невъоръжено око, той безусловно ще се изпари от личната си топлота.
Учените са в положение да се оправят с астата, само че те могат да го създадат единствено като го основават изкуствено посредством нуклеарни реакции – нормално посредством бомбардиране на бисмут-209 с алфа частици.
Повечето от това, което знаем за детайла, затова идва от теоретична работа, а не от на практика опити. Например считаме, че астатът евентуално наподобява като черно твърдо вещество, тъй като се намира в халогенната колона на периодическата таблица. Халогените стават по-тъмни, когато стават по-тежки: флуорът е всъщност прозрачен, хлорът е жълто-зелен, бромът е червено-кафяв, а йодът е мрачно сиво-виолетов – затова, логиката е, че астатът, като идващ халоген в листата, би трябвало да бъдете още по-тъмен.
Разбира се, това допуска, че детайлът в действителност не наподобява повече на халоген, в сравнение с метал – позиция, която разделя химиците, защото астатът също лежи по диагонална линия в периодическата таблица, която съдържа металоиди като бор и силиций. При химични реакции от време на време работи като халоген, а различен път като метал, като се съпротивлява на лесната подредба даже от специалисти.
Въпреки че е толкоз необичаен, че на процедура не съществува – и толкоз замайващ, че не знаем нищо сигурно за него – астатът може да се окаже, че има някои много значими на практика приложения. Докато детайлът се разпада, той излъчва α частици - радиоактивни частици, формирани от композиция от два протона и два неутрона, които по разнообразни аргументи са доста положителни при ориентиране към раковите кафези.
„ Астатът е Златокоската на α излъчвателите “, сподели Мехран Макванди, радиолог в здравното учебно заведение на Университета на Пенсилвания, пред Chemical and Engineering News, списание, оповестено от Американското химическо общество, през 2020 година „ Той излъчва по-малко α частици от другите изотопи като актиний-225, което го прави по-малко мощен, само че по-фокусиран в своите излъчвания “, изясни Макванди. Има извънредно къс полуживот, което значи, че няма да се задържи дълго време. Важно е, че излъчва единствено α частици – минимум нездравословните от другите типове радиация.
Ако учените съумеят да прикрепят изотопи на астат към молекули, ориентирани към рак, тогава те биха могли да основат противораково лекуване, което може да разреже ДНК на ракова клетка и да остави околната тъкан релативно невредима. Що се отнася до евентуалните лекувания на рак, Макванди сподели, че „ нищо не може даже да се приближи до същата целенасочена мощ “.
Разбира се, има много огромно изискване за всичко това: откривателите би трябвало първо да се доберат до детайла. Тъй като е толкоз необичаен и неустойчив, това не е по никакъв начин лесна задача - което може би е и повода астатът към момента да е публично посочен като нямащ известна биологична роля или приложимост отвън научните проучвания.
Но може би това е за положително. В последна сметка, в случай че знаехме, че е в действителност значимо, евентуално щяхме да имаме потребност от доста повече от тези 25 грама, с които разполагаме, нали?
По тематиката
Това е по този начин, тъй като от всички десетки детайли, открити в земната кора, тези пет – О2, силиций, алуминий, желязо и калций – съставляват общо повече от 92 %. Всъщност съвсем половината от атомите, които срещаме всеки ден, са О2, което го прави най-разпространеният детайл на планетата.
В другия завършек на скалата обаче имаме астат: най-редкият естествено срещащ се детайл на Земята. Смята се, че по-малко от 25 грама от детайла съществуват на цялата планета когато и да е. Всъщност е толкоз рядко, че учените към момента не знаят съществена информация за детайла, като да вземем за пример по какъв начин наподобява.
Астатът е кръстен на гръцката дума за „ неустойчив “, което е някак е уместно название: той е необикновено радиоактивен, с интервал на полуразпад малко над осем часа даже в най-стабилната си форма, астат-210. Това значи, че даже и да съумеете да се докоснете до някои ресурси, след 24 часа ще ви остане единствено една осма от тях – останалата част ще се е разпаднала или на бисмут-206, или на полоний-210.
И това е най-стабилният изотоп - множеството форми на астат имат полуживот от една секунда или по-малко. В обикновената си форма нещата стават още по-нестабилни - толкоз е радиоактивен, че в случай че имате задоволително, с цел да го видите с невъоръжено око, той безусловно ще се изпари от личната си топлота.
Учените са в положение да се оправят с астата, само че те могат да го създадат единствено като го основават изкуствено посредством нуклеарни реакции – нормално посредством бомбардиране на бисмут-209 с алфа частици.
Повечето от това, което знаем за детайла, затова идва от теоретична работа, а не от на практика опити. Например считаме, че астатът евентуално наподобява като черно твърдо вещество, тъй като се намира в халогенната колона на периодическата таблица. Халогените стават по-тъмни, когато стават по-тежки: флуорът е всъщност прозрачен, хлорът е жълто-зелен, бромът е червено-кафяв, а йодът е мрачно сиво-виолетов – затова, логиката е, че астатът, като идващ халоген в листата, би трябвало да бъдете още по-тъмен.
Разбира се, това допуска, че детайлът в действителност не наподобява повече на халоген, в сравнение с метал – позиция, която разделя химиците, защото астатът също лежи по диагонална линия в периодическата таблица, която съдържа металоиди като бор и силиций. При химични реакции от време на време работи като халоген, а различен път като метал, като се съпротивлява на лесната подредба даже от специалисти.
Въпреки че е толкоз необичаен, че на процедура не съществува – и толкоз замайващ, че не знаем нищо сигурно за него – астатът може да се окаже, че има някои много значими на практика приложения. Докато детайлът се разпада, той излъчва α частици - радиоактивни частици, формирани от композиция от два протона и два неутрона, които по разнообразни аргументи са доста положителни при ориентиране към раковите кафези.
„ Астатът е Златокоската на α излъчвателите “, сподели Мехран Макванди, радиолог в здравното учебно заведение на Университета на Пенсилвания, пред Chemical and Engineering News, списание, оповестено от Американското химическо общество, през 2020 година „ Той излъчва по-малко α частици от другите изотопи като актиний-225, което го прави по-малко мощен, само че по-фокусиран в своите излъчвания “, изясни Макванди. Има извънредно къс полуживот, което значи, че няма да се задържи дълго време. Важно е, че излъчва единствено α частици – минимум нездравословните от другите типове радиация.
Ако учените съумеят да прикрепят изотопи на астат към молекули, ориентирани към рак, тогава те биха могли да основат противораково лекуване, което може да разреже ДНК на ракова клетка и да остави околната тъкан релативно невредима. Що се отнася до евентуалните лекувания на рак, Макванди сподели, че „ нищо не може даже да се приближи до същата целенасочена мощ “.
Разбира се, има много огромно изискване за всичко това: откривателите би трябвало първо да се доберат до детайла. Тъй като е толкоз необичаен и неустойчив, това не е по никакъв начин лесна задача - което може би е и повода астатът към момента да е публично посочен като нямащ известна биологична роля или приложимост отвън научните проучвания.
Но може би това е за положително. В последна сметка, в случай че знаехме, че е в действителност значимо, евентуално щяхме да имаме потребност от доста повече от тези 25 грама, с които разполагаме, нали?
По тематиката
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ