Говоря сам със себе си: Нормално ли е и кога трябва да се притесним
При избрани условия е неловко да бъдеш заловен да си приказваш самичък. Това ви кара да изглеждате по този начин, като че ли сте си изгубили мозъка!
Като цяло се схваща, че приказваме, с цел да поддържаме връзка, и в случай че го вършим, без да е ориентирано към някого или не бъде чуто от никого, отхвърля смисъла. Това обаче не е правилно. Говоренето на нас самите извършва и други функционалности.
Колко пъти сме търсили ключовете си и сме се питали „ Къде са ми ключовете? “ Изричането му на глас ни оказва помощ да ги намерим, тъй като ни припомня какво търсим и не губим фокус. И това е единствено един образец.
В нашата преглеждаме аргументите, заради които постоянно използваме „ самоговор “.
Като цяло се схваща, че приказваме, с цел да поддържаме връзка, и в случай че го вършим, без да е ориентирано към някого или не бъде чуто от никого, отхвърля смисъла. Това обаче не е правилно. Говоренето на нас самите извършва и други функционалности.
Колко пъти сме търсили ключовете си и сме се питали „ Къде са ми ключовете? “ Изричането му на глас ни оказва помощ да ги намерим, тъй като ни припомня какво търсим и не губим фокус. И това е единствено един образец.
В нашата преглеждаме аргументите, заради които постоянно използваме „ самоговор “.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ