„При нас е ежедневна мъка да изпращаме на училище децата

„ При нас е ежедневна тъга да изпращаме на учебно заведение децата си, с цел да ги учат, че техните родственици са фашисти, татари, монголи и какви ли не още‘.

Това се споделя в декларация на Организациите на македонските българи, в която те приканват българските управляващи да отстояват позицията си, че Скопие може да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз единствено след решаването на проблемите равноправието, езика, ттрадициите и паметниците на нашите сънародници в Северна Македония

Ето и текстът на апела:

Уважаеми дами и господа, скъпи сънародници

С голямо задоволство и вяра посрещнахме новините от срещата на Европейски Съюз на 6 октомври, отдадена на Западните Балкани. България излезе високо изправена и сподели на останалата част от Европа къде е ключът към по-нататъшното разширение.

Ключът е в равноправието и добруването на всички нации от района и на тези елементи от тях, които по силата на комплицираната балканска история през днешния ден живеят в прилежащи страни, измежду други нации.

Ние, македонските българи, сме точно такава част от народ, която към този момент десетилетия е откъсната от своята родина.

Понесли сме доста тъга, премеждия и унижения. Оцеляхме макар насилствената асимилация, макар неналичието на по този начин нужната ни през годините поддръжка, с каквато близките страни обилно обгрижват своите сънародници в районен съд Македония.

Днес ние виждаме не просто следващата празна декларация. Ние виждаме модерни български политици, които към този момент схващат нашите фантазии и желания. А те са доста елементарни:

да могат нашите деца да се назовават българчета, да можем като всички останали жители на районен съд Македония да работим пълноценно и равноправно за своята страна, за нейното икономическо, политическо и публично извисяване. А не като жители „ второкласен “.

Ние не по-малко от сънародниците ни в България държим на истината за нашата история, тъй като ние сме измежду живите носители на тази история. Ние не по-малко желаеме нашите монументи и всичко друго, обвързвано с паметта за нашите предшественици да бъде съхранявано и уважавано.

Ние и нашите деца желаеме да знаем нашия, българския език, да пеем нашите песни и да се усещаме равноправни и горди, дружно с останалите наши съграждани, без значение от тяхната еднаквост.

За нас, езикът на омразата към всичко българско, който господства в районен съд Македония отеква доста по-силно, в сравнение с за хората в България.

При нас е ежедневна тъга да изпращаме на учебно заведение децата си, с цел да ги учат, че техните родственици са фашисти, татари, монголи и какви ли не още.

Затова за нас ясната кардинална позиция, изразена от България, че районен съд Македония може да стартира договаряния единствено след решаването на проблемите с нашето пълноправие, език, обичаи, история, монументи и всичко останало, което е обвързвано с нашата еднаквост, е не просто значима. За нас тя е лъч на избавителна вяра и единствен път към помиряването.

Затова чакаме тази аргументирана и ясна позиция на България да бъде твърдо и изрично отстоявана.

Важна е поддръжката за нашето искане за вписването на българите като равноправна част от народ в Конституцията на районен съд Македония, за вярното ни броене, тъй като ние сме доста повече от 120-те хиляди от нас, които имат достойнството да бъдат и жители на Р България.

Важно е тази позиция да бъде разбрана по достолепие от всички страни от Европейски Съюз, за някои от които шаблоните на политиките на разширението към момента им пречат да видят очевидното.

За нас съвсем цялостният консенсус в България по отношение на справедливостта на тази претенции, основан освен на историческите страсти, само че и на разбирането за обективните модерни процеси е гаранция освен за добруването на македонските българи, само че и на останалите елементи от нации в районен съд Македония. Защото по този начин ние дружно и по-бързо ще влезем в Европейски Съюз.

Ние, македонските българи, показани от КЦ „ Иван Михайлов “ - Битоля от Сдружение „ Македонско-Българско другарство “- Скопие, от Сдружение „ Трибуна “-Прилеп, от Сдружение „ Коридор 8 “- Скопие, от Сдружение „ Интеракция “- Охрид, Сдружение „ Единство “- Кочани и други неправителствени организации на българите в Македония, както и от политическата партия Гражданско демократичния съюз (ГДС), се обръщаме към Вас, политиците на модерна България с апел нашият глас да бъде ясно чут.

Ние, македонските българи, нашите права, еднаквост и история не могат да бъдат предмет на двустранни договаряния сред София и Скопие.

Наше право и обвързване пред нашите деца е да имаме своята роля, когато се взема решение нашето бъдеще. Готови сме да обсъждаме с вас всеки вероятен принос от наша страна, с цел да могат проблемите да бъдат решавани по-скоро.

Днес нашата орис значително е във вашите ръце. Това е привилегия, само че и голяма отговорност, която ние имаме вяра че ще поемете с достолепие.