„Изгубени под водата“: Спомени за потопените села и забравените човешки съдби
„ При Михайловдград се строи язовир. Моето родно село ще остане на дъното “. 12 думи, изпълнени с паника от идната орис на бащината стряха. Стихотворението „ Привечер “ на поета Иван Давидков красноречиво пресъздава атмосферата, страстите и безпомощността, която са изпитвали жителите на селата Живовци и Калиманица, изправени пред тежката обстановка да изоставен домовете си, с цел да се построи язовир „ Огоста “.
Снимка: " Изгубени под водата "
Години по-късно, сестрите Ралица и Стела Каменови въплъщават десетките малко известни истории за потопените български села поради градежа на язовири в страната в интервала от 60-те до 80-те години на XX век във образния план „ Изгубени под водата “.
Вдъхновителят на концепцията е дядо им Станко, чийто жанр е от Живовци.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Той мощно се е вълнувал от историята на селото си и въпреки и инженер по специалност, след пенсионирането си, той прекарва доста време в събиране на разнообразни документи, вестници, истории от жителите. Той посещава архиви в разнообразни градове, беседва с локални историци и писатели, за да се откри подобаващи способи да се увековечи предишното на селото “, описват те пред bTV.
Въпреки, че губят дядо си, когато са доста дребни и той не съумява да ги направлява в начинанието им, „ Изгубени под водата “ е самобитно продължение на неговия труд и историите на десетки хора, чиито детство и младост са останали някъде под язовирите в България.
Снимка: " Изгубени под водата "
Как стартира всичко?
Темата за изселването, градежа на язовира и животът по-късно постоянно е участвала в фамилията на сестри Каменови.
„ Летните ваканции прекарвахме в Монтана, в къщата на баба Маша и дядо Станко. На улицата, където се намира парцелът, живеят изселени фамилии от селата Живовци и Калиманица. До някакъв миг не намирахме нищо необичайно в това, защото историята за изселването и това, което е имало в селото - празниците, музиката, обичаите, разказите свързани с реката, с планината, изворите - всичко това постоянно е било част от нашето детство. По-късно разбрахме, че сходно нещо не се среща на всички места “, допълват те.
Снимка: " Изгубени под водата "
Не след дълго, само че не и по-късно премеждия, се появява концепцията за цифровия списък, в който всеки може да показа спомените си от забравените „ потопени “ села.
50 година по-късно селата Живовци и Калиманици си лежат в давност под не толкоз чистите води на язовир Огоста
Кипящите от живот и детски смях в миналото обитаеми места, през днешния ден тънат в плевели и кал. Преди години за първи път Ралица и Стела Каменови посещават църквата в село Живовци – единственият стожер на спомените, че в миналото някъде там е имало живот.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Църквата се разрушава и не след дълго може би ще бъде просто купчина камъни. Дали материалното остава, или не, за нас не е от такова значение, само че точно тъй като е нетрайно, намираме смисъл да събираме сходни истории и по някакъв метод да резервираме груповата памет “, безапелационни са те.
Снимка: " Изгубени под водата "
Положението в прилежащото село Калиманица не е доста по-различно – с изключение на самотна черква, там има древен дъб, където е бил площада на селото, както и монумент на починалите от Септемврийското въстание. И трите стожера са съумели да устоят на природата и човешката интервенция и да пазят загатна за тогавашното село туптящ.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Посещението ни още един път ни подсети, че тези истории би трябвало да се пазят и описват, тъй като ето, че там, където е имало живот до преди 50 година, в този момент са останали единствено една шепа хора, които помнят и описват “, обобщават те.
За жал и други села у нас споделят ориста на Живовци и Калиманица
Създателите на плана са посетили и язовирите „ Пчелина “, „ Доспат “, „ Студена “, „ Тополница “ и „ Искър “ – описват, че под някои има овощни градини и аграрни земи, а под други цели махали и села.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Впечатлението ни е, че хората в действителност не са осведомени с историята и не знаят, че на дъното на тези красиви язовири стоят толкоз доста истории, мемоари и мигове от живота на жителите им. Дори в тази ситуация на по този начин известната черква “Св. Иван Рилски” в язовир „ Жребчево “, туристи отиват особено, с цел да я снимат, появява се на корици на списания и е доста мощно евентуално да ви попадне някъде из обществените мрежи, само че в действителност доста малко хора си дават сметка за какво по средата на язовир има черква ", прибавят Ралица и Стела.
Носталгията по миналото…
Разказите, които сестри Каменови чуват, въпреки и тежки на моменти, с носталгия към предишното и към спомените за разнообразни места в тези села, им демонстрират тоталитарната същина на режима в Народна република България и един различен аспект на живота преди 1989 година
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Чрез административна насила и блян за показ на извънреден софтуерен прогрес, хората са задължени да унищожават къщите си, да напущат земята си. Необходимо е и да споменем, че сходни случаи не престават да се случват в днешно време поради градежа на пътища, язовири и електрически подстанции “, означават те.
Снимка: " Изгубени под водата "
По думите им на доста места в страната може да се попадне на сходни истории, като огромна част от тях си наподобяват, въпреки всяка от тях да има своите специфики, тъжни и щастливи моменти. Всяка с друга горест, посвоему.
Търсенето на информация… е трънлива пътека
Създателите на плана черпят информация и ентусиазъм от персоналния списък на дядо им Станко, само че за огромен план, какъвто заслужава да бъде този, в който изплуват сходни истории, са нужни отдаденост и дълги часове търсене из държавния списък в разнообразни градове, районни библиотеки, Националната филмотека, както и диалози с локални краеведи и историци.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Освен изследването, което ние правим, приветстваме хора, които имат сходни истории в фамилиите си да се включат, като ни изпратят фотоси и материали “, приканват сестри Каменови.
Обратна връзка, бъдещи проекти и щипка обич към историята
„ Засега отзвукът от “Изгубени под водата” е позитивен. Научаваме, че има доста хора, които имат сходни истории в фамилията си, което още повече ни окуражи да споделим тази малко известна част от предишното на страната “, описаха те.
Предстоят дълги изследвания и разкази под кои други язовири се крият забравени български села и какво можем да научим за тях, както и дребна книга, която да служи като справочник за всеки заинтригуван, който би желал да научи повече по тематиката.
Всеки, който има и желае да показа сходни истории, може да го направи на или в.
Снимка: " Изгубени под водата "
Години по-късно, сестрите Ралица и Стела Каменови въплъщават десетките малко известни истории за потопените български села поради градежа на язовири в страната в интервала от 60-те до 80-те години на XX век във образния план „ Изгубени под водата “.
Вдъхновителят на концепцията е дядо им Станко, чийто жанр е от Живовци.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Той мощно се е вълнувал от историята на селото си и въпреки и инженер по специалност, след пенсионирането си, той прекарва доста време в събиране на разнообразни документи, вестници, истории от жителите. Той посещава архиви в разнообразни градове, беседва с локални историци и писатели, за да се откри подобаващи способи да се увековечи предишното на селото “, описват те пред bTV.
Въпреки, че губят дядо си, когато са доста дребни и той не съумява да ги направлява в начинанието им, „ Изгубени под водата “ е самобитно продължение на неговия труд и историите на десетки хора, чиито детство и младост са останали някъде под язовирите в България.
Снимка: " Изгубени под водата "
Как стартира всичко?
Темата за изселването, градежа на язовира и животът по-късно постоянно е участвала в фамилията на сестри Каменови.
„ Летните ваканции прекарвахме в Монтана, в къщата на баба Маша и дядо Станко. На улицата, където се намира парцелът, живеят изселени фамилии от селата Живовци и Калиманица. До някакъв миг не намирахме нищо необичайно в това, защото историята за изселването и това, което е имало в селото - празниците, музиката, обичаите, разказите свързани с реката, с планината, изворите - всичко това постоянно е било част от нашето детство. По-късно разбрахме, че сходно нещо не се среща на всички места “, допълват те.
Снимка: " Изгубени под водата "
Не след дълго, само че не и по-късно премеждия, се появява концепцията за цифровия списък, в който всеки може да показа спомените си от забравените „ потопени “ села.
50 година по-късно селата Живовци и Калиманици си лежат в давност под не толкоз чистите води на язовир Огоста
Кипящите от живот и детски смях в миналото обитаеми места, през днешния ден тънат в плевели и кал. Преди години за първи път Ралица и Стела Каменови посещават църквата в село Живовци – единственият стожер на спомените, че в миналото някъде там е имало живот.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Църквата се разрушава и не след дълго може би ще бъде просто купчина камъни. Дали материалното остава, или не, за нас не е от такова значение, само че точно тъй като е нетрайно, намираме смисъл да събираме сходни истории и по някакъв метод да резервираме груповата памет “, безапелационни са те.
Снимка: " Изгубени под водата "
Положението в прилежащото село Калиманица не е доста по-различно – с изключение на самотна черква, там има древен дъб, където е бил площада на селото, както и монумент на починалите от Септемврийското въстание. И трите стожера са съумели да устоят на природата и човешката интервенция и да пазят загатна за тогавашното село туптящ.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Посещението ни още един път ни подсети, че тези истории би трябвало да се пазят и описват, тъй като ето, че там, където е имало живот до преди 50 година, в този момент са останали единствено една шепа хора, които помнят и описват “, обобщават те.
За жал и други села у нас споделят ориста на Живовци и Калиманица
Създателите на плана са посетили и язовирите „ Пчелина “, „ Доспат “, „ Студена “, „ Тополница “ и „ Искър “ – описват, че под някои има овощни градини и аграрни земи, а под други цели махали и села.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Впечатлението ни е, че хората в действителност не са осведомени с историята и не знаят, че на дъното на тези красиви язовири стоят толкоз доста истории, мемоари и мигове от живота на жителите им. Дори в тази ситуация на по този начин известната черква “Св. Иван Рилски” в язовир „ Жребчево “, туристи отиват особено, с цел да я снимат, появява се на корици на списания и е доста мощно евентуално да ви попадне някъде из обществените мрежи, само че в действителност доста малко хора си дават сметка за какво по средата на язовир има черква ", прибавят Ралица и Стела.
Носталгията по миналото…
Разказите, които сестри Каменови чуват, въпреки и тежки на моменти, с носталгия към предишното и към спомените за разнообразни места в тези села, им демонстрират тоталитарната същина на режима в Народна република България и един различен аспект на живота преди 1989 година
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Чрез административна насила и блян за показ на извънреден софтуерен прогрес, хората са задължени да унищожават къщите си, да напущат земята си. Необходимо е и да споменем, че сходни случаи не престават да се случват в днешно време поради градежа на пътища, язовири и електрически подстанции “, означават те.
Снимка: " Изгубени под водата "
По думите им на доста места в страната може да се попадне на сходни истории, като огромна част от тях си наподобяват, въпреки всяка от тях да има своите специфики, тъжни и щастливи моменти. Всяка с друга горест, посвоему.
Търсенето на информация… е трънлива пътека
Създателите на плана черпят информация и ентусиазъм от персоналния списък на дядо им Станко, само че за огромен план, какъвто заслужава да бъде този, в който изплуват сходни истории, са нужни отдаденост и дълги часове търсене из държавния списък в разнообразни градове, районни библиотеки, Националната филмотека, както и диалози с локални краеведи и историци.
Снимка: " Изгубени под водата "
„ Освен изследването, което ние правим, приветстваме хора, които имат сходни истории в фамилиите си да се включат, като ни изпратят фотоси и материали “, приканват сестри Каменови.
Обратна връзка, бъдещи проекти и щипка обич към историята
„ Засега отзвукът от “Изгубени под водата” е позитивен. Научаваме, че има доста хора, които имат сходни истории в фамилията си, което още повече ни окуражи да споделим тази малко известна част от предишното на страната “, описаха те.
Предстоят дълги изследвания и разкази под кои други язовири се крият забравени български села и какво можем да научим за тях, както и дребна книга, която да служи като справочник за всеки заинтригуван, който би желал да научи повече по тематиката.
Всеки, който има и желае да показа сходни истории, може да го направи на или в.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ