- При мащабни протести винаги има път на парите -

- При огромни митинги постоянно има път на парите - в този момент води към " Лукойл "

- Радев приказва на партийните публики, това няма да докара до изборен бум 

 

- Г-н Делийски, да стартираме от консултациите при президента! Наистина ли се видя стопляне по оста  Румен Радев - " Продължаваме промяната "?  

- Ясно е, че към този момент въздействие имат предизборната обстановка и даже следизборни конфигурации. Да, видяно през този ключ - сред президента и ПП-ДБ протичат някакви политически флуиди. Това значи, че всички са наясно - президентът ще взе участие в политическия живот отвън ролята си на държавен глава. Иначе няма логичност да се държат по този метод. Идва обаче незабавно огромното НО! Продължават политическите субекти да разговорят между тях, само че не и с жителите. Ясно - би трябвало да има кабинет. Но диалогът се върти към това кой ще ръководи, а не какво ще прави това ръководство. Затова касае доста повече тези, които желаят да ръководят. И малко тези, които ще бъдат ръководени, приказвам за всички обществени групи. Затова и възприятието, че нищо не се случва, става все по-натрапчиво.

- А какво беше посланието на ГЕРБ да прати единствено един представител при президента - Деница Сачева, което го трансформира в тематика на диалог за дами и мъже? 

 - Целият този сексистки диалог нямаше нищо общо с политиката. Иначе Борисов прати втория или третия си заместител в партията, с цел да показва, че президентът няма престиж. Това е явен знак. И то за различен вид връзки, не сред президент и ръководител на партия. Първо, тъй като Борисов не се счита просто за ръководител на ГЕРБ. Второ, тъй като Радев не се счита просто за президент. Трето, Радев не счита Борисов просто за ръководител. И Борисов не счита Радев просто за президент. Липсва институционалната логичност в държанието. 

  - Партиите въпреки всичко имат цялата предизборна акция, с цел да потвърдят, че са чули хората на площада. А не просто да се пресмятат комбинации във властта  X плюс Y. Ще съумеят ли? 

- Първо, митингът не беше еднообразен, с цел да се каже какво желае. Той беше форматиран от ПП-ДБ като подобен на поколението Z, дано признаем, напълно целеустремено, кампанийно. И да, професионално изработен от информационна позиция. Друг е въпросът какъв брой дейно политическо. Но на митинга беше и Корнелия Нинова, и хората против еврото. Събира се яд от разнообразни източници, а корупцията стана събирателното. В момента, в който той се канализира през казуса с корупцията, в който хора с запаси съумеят да инструментиризират митингите, тогава митингът стартира да прави нещо. Самият митинг не е индивид. Но субекти с благоприятни условия съумяват да го сграбчен и опишат като политически подобен. Лесно е да се каже: хората желаят това! Не, всеки желае друго. 

- То сплотяващото беше очевидно по плакатите? 

- Ето, това е персонализирането. Казваме по какъв начин махаме огромното Д, с цел да пристигна дребното м или б., примерно. Буквата няма значение, когато зад нея се крият структурни проблеми и деформации, които усещаме ежедневно. Лесно е партиите да яхнат митинга и да кажат: ето, това са настояванията. Трудното е да слязат долу при жителите, да схванат природата на тяхното неодобрение, да потърсят политически принадлежности за решаването им. Тук става въпрос за сериозен диалог на няколко нива. Започваме с данъчната система. Очевидно няма по какъв начин да съществуваме в този Клуб на богатите с данъчна система на бананова република. Разговор в това в какво са се трансформирали системите на образованието и опазването на здравето, където обществени средства отиват в частни ръце. Образование и опазване на здравето са се трансформирали в артикули. Това са основните диалози! И не може да ги сведем до човешки или скотски облик, зад който се крие огромното зло. Виждате ли го цикъла. Идват едни хора, споделят по какъв начин се борят против корупцията - влизат във властта - идват едни други хора, които сочат корумпираните и подсигуряват по какъв начин ще са новите, чистите. И по този начин трети, четвърти, пети! Колко десетилетия гледаме едно и също. Борисов пристигна на антикорупционната вълна, в случай че помните.

- Така беше - ГЕРБ се закани да махне от властта Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, тогава в тройната коалиция! 

- Да, след това се трансформира в знак на същото. Преди Борисов беше Сакскобургготски, ОДС на Иван Костов. Между другото, в този момент Асен Василев и сие се саморазказват като новото ОДС и Иван Костов. Искал 136 депутати като ОДС! В актуалното историческо безвремие няма никакво изпитание някой да го спре. 

- Виждате ли партия или персона, която може да изиграе тази роля? 

- Не, няма! Трябва време за това. Не знам дали ще успокоя или напрегна, само че ние сме надалеч от края на политическата рецесия. Ама доста! Дори не сме в средата. Този вид органични рецесии могат да продължат 15-20 години.

- Тоест избори, търсене на месии, избори... 

- Да, до момента в който най-сетне в главите ни не настъпи смяна. Все още използваме езика на 90-те години в обстановка, почнала през 2021-ва. Разказваме борба сред положителните и неприятните, като последните са старите корупционери. Цялата митология за прехода, превръщането на партиите в корпоративни структури - това са аргументите нищо да не се трансформира. Някои от тях даже не се назовават партии, а планове. Но може да е и успокояващо, тъй като, в случай че няма огромни упования, няма да има огромни разочарования. И по този начин обществото прави по-малко нелепости. Много пречи това, че с едни избори се чака да разсечем възела. Нека си сложим едни 10 години! Дайте да не имаме вяра на всеки идващ избавител, а с леки стъпки да желаяме от партиите да се държат като такива. Да пазят интереса на гласоподавателите, не на своите спонсори. Няма спор, тези митинги бяха основани на гнева и недоверието към политическата система. Но друго ги трансформира в събитие. И то не силата на партиите, виждаме какъв брой гласоподават за тях. Големите откриватели поучават да търсим постоянно пътя на парите при толкоз огромни събития. 

- Тук става забавно? 

- Не приказваме за конспирациите, а за очевидния интерес към избран вид активи, нормално свързани с енергетиката. В случая евентуално става въпрос за " Лукойл ". Няма случай на инструментализация на гнева в България последните години, който да не е обвързван със спор към огромни активи. И то енергийни. Разбира се, като жители не може да решим казуса. Това, че някой излива запаси поради някои активи, не ни оправдава като общество - че не вършим дребните стъпки към мечтаната народна власт. 

- И въпреки всичко изборната интензивност при всички изследвания явно  ще се подвига, което е позитивно. Как ще повлияе това върху изключителния избор и излиза ли Радев с партия в последна сметка? 

- Най-вероятно към този момент е излязъл неофициално на партийния терен. Дали ще го формализира и по кое време, не мога да кажа. Но неговата партия, хипотетична, към този момент е част от диалога. Ако той излезе непосредствено, може да чакаме повдигане на интензивността, само че не с доста. Той само оферира, че ще бъде новият герой против корупцията и притежател на смяната. Кой подред! Играли сме го този мач. 

- Но пък разказът постоянно върви измежду хората! 

- Естествено, че върви, има нужда от това. Но не мога да си показва величествен електорален взрив. Радев приказва на публиките на партиите, той не излиза отвън тях. На гласоподавателите на " Възраждане " споделя: Аз съм като Костадинов, който доста не харесва еврото! На публиката на ГЕРБ споделя по какъв начин като Борисов не харесва доста ПП-ДБ. На тази от ПП-ББ споделя по какъв начин не харесва коалиция " Магнитски ". Той няма личен дневен ред. И не търси нови публики, не се обръща към тези, които не гласоподават. Не знам, може би появяването на негова партия ще промени говоренето му. Но нито ще стане по-голям герой против еврото от Костадинов, нито по-голям противник от Борисов на " шарлатаните ", които той вкара във властта. 

- Но пък може да обере цялото разочаровано Българска социалистическа партия и лявото изобщо? 

- Той няма никакво обръщение в лявото. Харесват го партийците на Българска социалистическа партия, само че те не останаха доста. Леви хора колкото искаш, обаче президентът не им приказва. Не виждам с това държание по какъв начин Радев ще възбуди голямо въображение. Но при останалите са същите. Не може внезапно да си легнеш с 15 % утвърждение и да станеш със 75%. Вероятно е той да чака да се задълбочи рецесията и когато опре ножът в кокала, " генералски " да реши проблемите. Но не виждам скоро стабилно държавно управление. Да, с вероятно влизане на Радев ще се разширят разновидностите, в това няма спор. И ПП-ДБ се ориентираха бързо. Поискаха цялостно болшинство, което е нереално, само че пускат валенции и към Радев, и към Борисов. Пък да забележим какво ще стане. И отново ще се върна към големия проблем: кой ще взе участие във властта. Така изборна интензивност не се подвига.

Страхил Делийски е приключил езикова гимназия в Плевен и политология в Софийския университет. Асистент е в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Преподава политически връзки и политическа антропология.