Вирусолог от БАН разкри всичко, което трябва да знаем за COVID-19 и ваксинацията
При липса на характерни противовирусни средства, единственото, с което можем да се противопоставим на COVID-19, са имунизациите - те са нашият избавителен пояс в бурното море на пандемията. Това оповестиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването, цитирайки проф. Радостина Александрова, лекар по " Вирусология " и професор по " Морфология " в Института по пробна морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките.
Ето какво коментира още специалистът за ковид, имунитета след преболедуване и имунизацията:
Важно ли е да се имунизираме против COVID-19 и за какво?
Защото сме изправени пред нов за индивида вирус, който надалеч не е толкоз безопасен, колкото наподобява. Да, SARS-CoV-2 не е вирусът Ебола, само че безапелационно ни сподели, че е в положение да притисне до стената здравната система на всяка една страна, колкото и добре устроена да е тя, с всички произлизащи от това затруднения. Вкара ни в самобитна игра на съветска рулетка, демонстрирайки, че може да бъде безмилостен и към млади и преди този момент здрави хора. Способен е да навлезе допълнително от 120 типа кафези в организма и да засегне редица тъкани и органи, измежду които дихателната, сърдечносъдовата и нервната системи, червата, бъбреците, черния дроб. 80% от прекаралите COVID-19 хора (в лека или в тежка форма) демонстрират признаци и признаци седмици и месеци по-късно, което сигурно нарушава естествения им живот и работен темп. Въпросите за въздействието на вируса върху репродуктивната система на мъжете и връзката му с диабета към момента чакат своя отговор.
Защото пандемията продължава, появяват се нови разновидности, които оказват помощ на SARS-CoV-2 да се популяризира по-бързо и по-лесно, да бяга от имунния ни отговор. И, да, вирусът в действителност ще се опита да доближи до всеки един от нас. Аз персонално бих предпочела да го посрещна готова.
Защото при липса на характерни противовирусни средства, единственото, с което можем да му се противопоставим, са имунизациите. Те са нашият избавителен пояс в бурното море на пандемията.
Защото е доста значимо да понижим риска от пораждане на нови, евентуално по-опасни вирусни разновидности и разновидности. Това може да стане с ваксини и съблюдаване на противоепидемичните ограничения. Вирусът се променя, до момента в който се развъжда. Затова е толкоз нужно да ограничим предаването му от човек на човек.
Защото всички желаеме да бъдем свободни, а свободата е и отговорност – към нас самите, към бъдещето и хората, които обичаме. И тъй като животът е скъп!
Как да сме сигурни, че имунизациите са безвредни?
Няма подобен медицински артикул, който в 100% от случаите да не дава никакви странични реакции и то при 100% от хората. Достатъчно е да отворим домашната аптечка и да прочетем листовката на който и да е медикамент в нея. Дори на тези, към които сме привикнали да посягаме с потребност или без, освен това, без да се замисляме изключително. Ваксините против COVID-19, които сега използваме у нас, са позволени „ под изискване “ от Европейската организация по медикаментите (ЕМА). Това значи, че те са дали отговор на извънредно високи критерии за качество и сигурност, а изискването е фирмите-производители да продължат да събират и подават информация (напр. за продължителността на имунния отговор, приложението им при бременни дами и др.).
Ваксините против COVID-19 не съдържат субстанции с канцерогенно деяние (т.е. такива, които може да доведат до отключване на раково заболяване). Изследвания при лабораторни животни, както и изследвания и наблюдения при хора, демонстрираха, че те не оказват негативно влияние върху репродуктивната система на дамите и мъжете. Прилагането им при повече от 50 000 бременни дами във Англия и над 100 000 в Съединени американски щати не подаде сигнал за паника.
Едно от най-честите терзания от имунизациите е, че са се появили „ прекомерно небрежно “. Скоростта, с която се случи това обаче е единствено забележимата част на айсберга, тъй като зад нея стои дълголетен твърдоглав труд на хиляди учени по целия свят. Биомедицинската просвета върви с извънредно смели стъпки напред, само че триумфите й нормално са отвън светлините на прожектора и са незабележими за необятната публика. Пандемията стана мотив да надникнем в кухнята и да се поинтересуваме от опциите й, да потърсим помощ от нея.
Върху приложението на РНК молекули за лечебни цели се работи от 90-те години на предишния век, първите претендент ваксини са основани още през 2006 година Много преди пандемията COVID-19 учените знаеха, че това ще бъдат първите ваксини, които ще бъдат създадени в условия на рецесия, т. е. когато би трябвало да се откри незабавно решение. Технологията им е такава, че разрешава да бъдат направени в извънредно къси периоди – спестяването на време идва от това, че не е нужно размножаване на големи количества болестотворен вирус и неговото следващо филтриране и инактивиране. Аденовирусите пък са най-често употребяваните вектори в генната терапия на раковите болести към този момент две десетилетия.
Колкото и дълго да не престават изпитванията върху сигурността на имунизациите обаче, в клиничните изследвания се включват стеснен брой доброволци и в тях няма по какъв начин да се „ заловен “ странични резултати с периодичност един на десетки или стотици хиляди случаи. Подобни нежелани реакции излизат на ярко, когато медицинският артикул стигне до огромен брой хора – това е така наречен IV (постмаркетингова) фаза на клинични изследвания.
Това, по какъв начин ще протече срещата ни със SARS-CoV-2 и имунизацията против него значително зависи и от нашите генетични/епигенетични и имунологични особености. Целта на биомедицинската просвета е да изучи задълбочено механизмите и зависимостите в тази област, с цел да може да докара най-подходящия медицински продукт/ваксина до най-подходящия й „ консуматор “. Това е така наречен персонализирана медицина, върху която са съсредоточени напъните на хиляди откриватели в целия свят.
Вие ваксинирахте ли се и за какво?
Да, направих го при първата опция, която имах – още през месец март. Поради всички аргументи, които изброих нагоре. И най-много заради това, че държа на свободата си и не бих желала да бъда пленник на вируса. Освен това имам куп фантазии, които желая да сбъдна, и хора, които обичам. Наясно съм, че имунизацията може да не ме защищити изцяло от това да се разболея, само че имам вяра, че ще ми помогне да избегна тежко боледуване и затруднения.
Можем ли да се усещаме предпазени незабавно след имунизация?
Не, не можем. Нужно е време, с цел да реагира имунната ни система и да извърши поставената й от имунизацията задача. Първите антивирусни антитела ще се появят след 5-7 дни, само че те към момента не са задоволителни. Имунният отговор се счита за „ приключен “ две седмици след втората доза (ако е подобен приемът на ваксината) или единичната доза. Дотогава се задействат разнообразни кафези и молекули, които обуславят така наречен хуморален имунитет (осъществява се от Б клетките, които синтезират обезвреждащи антитела – те разпознават вируса, свързват го и не му разрешават да инфектира последващи клетки) и клетъчен имунитет (включват се Т кафези, които откриват към този момент инфектирани с вируса кафези и ги унищожават). По-важното е, че се образуват така наречен Б и Т кафези на паметта, които остават в организма ни и при последваща среща с вируса се „ самосезират “ и се задействат, осигурявайки отбраната ни против него. Образно казано, смисълът на използване на възможна трета доза при към този момент имунизирани, както и на слагане на ваксина при преболедували, е в това, да усили числеността на тази войска (клетките на паметта), да поддържа бойната й подготвеност и да обезпечи по-високата й подготовка, в допълнение да я стимулира.
Кой имунитет е по-ефективен – този, който се основава след имунизация или този, който придобиваме след преболедуване?
Имунитетът, добит след естествена зараза, никога не трябва да бъде подценяван. Той е този, който е спасявал живота на прадедите ни в продължение на хилядолетия, когато не е имало на какво друго да разчитат. И не е спирал да го прави. Без него, през днешния ден нас просто нямаше да ни има.
Ваксините обаче са един от най-големите триумфи на човешкото знание и медицината. Ценното в тях е това, че ни дават опция да изградим отбрана против болестотворен сътрудник, като си спестим страданието от боледуването и риска от затрудненията. С тяхна помощ е изкоренено едно от най-ужасяващите болести в човешката история – едрата шарка, а редица други болести са сложени под надзор, в това число полиомииелитът и морбили.
Трябва ли да се имунизираме след преболедуване и в случай че да, какъв брой време по-късно?
Казано в резюме, здравните институции поучават това да бъде направено, а ето и детайлности:
Все още не знаем сигурно каква е продължителността на имунитета след прекаран COVID-19, както и след имунизация.
Нека надникнем за информация при другите човешки коронавируси. Имунитетът след коронавирусите, които провокират настинки, е в рамките на 6-12 месеца. Съобщено е за съществуване на антитела и кафези на имунната памет при хора, оживели след тежък изострен респираторен синдром (причинен от SARS-CoV-1) или близкоизточен респираторен синдром (причинен от MERS-CoV), много време по-късно, само че по справедливи аргументи няма по какъв начин да проверим успеваемостта им на процедура.
Глътка оптимизъм пристигна от публикация в списание „ Nature “, която разкри съществуване на висок брой Б кафези на паметта при хора (около 72% от включените в изследването), преболедували преди 11 месеца COVID-19. Авторите показаха, че равнището на тези кафези не отстъпва на това при болести, след които остава дълготраен имунитет.
Но в медицината 1 плюс 1 не постоянно прави 2. Учените оповестиха, че успеваемостта на имунния отговор против SARS-CoV-2 зависи и от тежестта и разнообразието на клиничните признаци. Вариантите на вируса също могат да трансформират хода на играта. Да си напомним случилото се в Бразилия, където разновидността Гама (Р.1) се популяризира интензивно при започване на тази година в гр. Манаус – една от най-засегнатите от ковид точки на планетата, за която се предполагаше, че по-голямата част от жителите към този момент са били инфектирани с вируса. Проучване в Дания си сложи за цел да откри в каква степен хората, срещнали се със SARS-CoV-2 по време на първата вълна напролет на 2020 година са били предпазени през втората вълна единствено няколко месеца по-късно.
Съобщените от тях данни са за 80% отбрана при хората под 65 година и малко под 50% - при по-възрастните. При това, в тази ситуация става дума за предходни разновидности на вируса, предшестващи появяването и разпространяването на появилите се в края на 2020 година, предизвикващи паника, разновидности. От Здравната работа във Англия излязоха данни, че рискът от повторна зараза при Делта разновидността е с към 50% по-висок спрямо този при Алфа разновидността.
Според рекомендациите на Американския център за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) преболедувалите COVID-19 може да се имунизират незабавно, откакто завърши острата зараза и бъдат изпълнени изискванията за освобождението им от карантина. У нас е планувано това да се прави след 3-ия месец. Няма целесъобразен най-малък период сред преболедуване и ваксиниране; съществуването на антитела не е спънка за слагане на ваксина; не е прочут маркер, по който да определим какво равнище на имунитет е задоволително, с цел да ни обезпечи отбрана.
Обсъжда се опцията при преболедували хора да се вкарва единствено една доза ваксина, само че решение от формалните здравни управляващи в това отношение към момента няма.
Пазят ли ни имунизациите от всички разновидности на COVID-19?
Според наличните данни имунизациите обезпечават отбрана против познатите сега разновидности, предизвикващи безпокойствие (вариантите Алфа, Бета, Гама и Делта), като защищават с висока успеваемост (над 90%) настъпването на тежко заболяване и гибел. Способността им да предотвратяват заразяване и симптоматична зараза е по-ниска, най-много при разновидността Делта. Ето за какво в някои страни (напр. в САЩ) бяха върнати част от противоепидемичните ограничения.
Очакванията са Делта разновидността да засегне най-вече хора, които нямат имунитет против вируса. Не е изключено това да се случи и с някои преболедували или изцяло имунизирани. Причината е, че построеният в отговор на естествена зараза или ваксина имунен отговор може да избледнее с времето. Освен това успеваемостта му зависи от редица фактори, измежду които и нашите самостоятелни характерности, като. възраст (след 20 години способността ни да построяваме имунен отговор стартира да намалява), съществуване на съпътстващи болести, приложение на имуносупресираща терапия, генетичните/епигенетичните и имунологичните ни характерности. Макар и имунизирани, хората с потисната имунна система (поради съществуване на имунен недостиг, онкологично заболяване; имуносупресираща терапия) е целесъобразно да продължат да се пазят и благодарение на към този момент добре познатите ни противоепидемични ограничения.
Здравните управляващи в редица страни (Израел, Англия, Сърбия и др.) се насочиха към използване на трета доза ваксина – така наречен усилваща или бустерна доза, която е планувана при хора над 50-60 година и уязвими групи (с потисната имунна система). Изключително неравномерното систематизиране на имунизациите в международен мащаб и съществуването на огромни елементи в света, до които са достигнали извънредно стеснен брой дози ваксини, стана причина на 4 август 2021 година СЗО да призове за мораториум върху слагането на трета доза най-малко до края на месец септември 2021 година
Защо, съгласно Вас, в някои страни, макар високия % на имунизирани, заболяемостта отбелязва нов растеж?
Защото на всички места по света, в това число в страните, където са приложени най-голям брой дози ваксини, към момента има огромен брой хора, които са чувствителни към вируса. Било то, тъй като не са се срещали с него или не са имунизирани, или тъй като имунният им отговор против него е почнал да отслабва. Освен това разновидността Делта се популяризира извънредно нападателно. Неслучайно СЗО го назова „ най-бързата версия на SARS-CoV-2 “ досега.
Още при започване на 2021 година специалистите предизвестиха, че постигането на групов имунитет надали ще бъде допустимо, най-малко в близко бъдеще. Делта разновидността още веднъж ни подсети за това предизвикателство. То се основава на високия % хора (80% и повече), които би трябвало да имат имунитет (поради ваксина или естествена инфекция) в изискванията на по-успешно предаващите се от човек на човек разновидности, неналичието на ваксина за деца до 12 година, дефицитът и неравномерното систематизиране на имунизациите в международен мащаб, съмнението на част от хората да се имунизират.
Това обаче по никакъв метод не трябва да ни обезкуражава. Колкото повече хора получават имунитет против вируса, толкоз повече ще отслабва способността му да вкарва хората в болница и да убива, да унищожава нашия стопански и обществен живот, да циркулира и да създава нови разновидности и разновидности. А това по никакъв начин не е малко. И напъните си костват, акцентира проф. Александрова.
Ето какво коментира още специалистът за ковид, имунитета след преболедуване и имунизацията:
Важно ли е да се имунизираме против COVID-19 и за какво?
Защото сме изправени пред нов за индивида вирус, който надалеч не е толкоз безопасен, колкото наподобява. Да, SARS-CoV-2 не е вирусът Ебола, само че безапелационно ни сподели, че е в положение да притисне до стената здравната система на всяка една страна, колкото и добре устроена да е тя, с всички произлизащи от това затруднения. Вкара ни в самобитна игра на съветска рулетка, демонстрирайки, че може да бъде безмилостен и към млади и преди този момент здрави хора. Способен е да навлезе допълнително от 120 типа кафези в организма и да засегне редица тъкани и органи, измежду които дихателната, сърдечносъдовата и нервната системи, червата, бъбреците, черния дроб. 80% от прекаралите COVID-19 хора (в лека или в тежка форма) демонстрират признаци и признаци седмици и месеци по-късно, което сигурно нарушава естествения им живот и работен темп. Въпросите за въздействието на вируса върху репродуктивната система на мъжете и връзката му с диабета към момента чакат своя отговор.
Защото пандемията продължава, появяват се нови разновидности, които оказват помощ на SARS-CoV-2 да се популяризира по-бързо и по-лесно, да бяга от имунния ни отговор. И, да, вирусът в действителност ще се опита да доближи до всеки един от нас. Аз персонално бих предпочела да го посрещна готова.
Защото при липса на характерни противовирусни средства, единственото, с което можем да му се противопоставим, са имунизациите. Те са нашият избавителен пояс в бурното море на пандемията.
Защото е доста значимо да понижим риска от пораждане на нови, евентуално по-опасни вирусни разновидности и разновидности. Това може да стане с ваксини и съблюдаване на противоепидемичните ограничения. Вирусът се променя, до момента в който се развъжда. Затова е толкоз нужно да ограничим предаването му от човек на човек.
Защото всички желаеме да бъдем свободни, а свободата е и отговорност – към нас самите, към бъдещето и хората, които обичаме. И тъй като животът е скъп!
Как да сме сигурни, че имунизациите са безвредни?
Няма подобен медицински артикул, който в 100% от случаите да не дава никакви странични реакции и то при 100% от хората. Достатъчно е да отворим домашната аптечка и да прочетем листовката на който и да е медикамент в нея. Дори на тези, към които сме привикнали да посягаме с потребност или без, освен това, без да се замисляме изключително. Ваксините против COVID-19, които сега използваме у нас, са позволени „ под изискване “ от Европейската организация по медикаментите (ЕМА). Това значи, че те са дали отговор на извънредно високи критерии за качество и сигурност, а изискването е фирмите-производители да продължат да събират и подават информация (напр. за продължителността на имунния отговор, приложението им при бременни дами и др.).
Ваксините против COVID-19 не съдържат субстанции с канцерогенно деяние (т.е. такива, които може да доведат до отключване на раково заболяване). Изследвания при лабораторни животни, както и изследвания и наблюдения при хора, демонстрираха, че те не оказват негативно влияние върху репродуктивната система на дамите и мъжете. Прилагането им при повече от 50 000 бременни дами във Англия и над 100 000 в Съединени американски щати не подаде сигнал за паника.
Едно от най-честите терзания от имунизациите е, че са се появили „ прекомерно небрежно “. Скоростта, с която се случи това обаче е единствено забележимата част на айсберга, тъй като зад нея стои дълголетен твърдоглав труд на хиляди учени по целия свят. Биомедицинската просвета върви с извънредно смели стъпки напред, само че триумфите й нормално са отвън светлините на прожектора и са незабележими за необятната публика. Пандемията стана мотив да надникнем в кухнята и да се поинтересуваме от опциите й, да потърсим помощ от нея.
Върху приложението на РНК молекули за лечебни цели се работи от 90-те години на предишния век, първите претендент ваксини са основани още през 2006 година Много преди пандемията COVID-19 учените знаеха, че това ще бъдат първите ваксини, които ще бъдат създадени в условия на рецесия, т. е. когато би трябвало да се откри незабавно решение. Технологията им е такава, че разрешава да бъдат направени в извънредно къси периоди – спестяването на време идва от това, че не е нужно размножаване на големи количества болестотворен вирус и неговото следващо филтриране и инактивиране. Аденовирусите пък са най-често употребяваните вектори в генната терапия на раковите болести към този момент две десетилетия.
Колкото и дълго да не престават изпитванията върху сигурността на имунизациите обаче, в клиничните изследвания се включват стеснен брой доброволци и в тях няма по какъв начин да се „ заловен “ странични резултати с периодичност един на десетки или стотици хиляди случаи. Подобни нежелани реакции излизат на ярко, когато медицинският артикул стигне до огромен брой хора – това е така наречен IV (постмаркетингова) фаза на клинични изследвания.
Това, по какъв начин ще протече срещата ни със SARS-CoV-2 и имунизацията против него значително зависи и от нашите генетични/епигенетични и имунологични особености. Целта на биомедицинската просвета е да изучи задълбочено механизмите и зависимостите в тази област, с цел да може да докара най-подходящия медицински продукт/ваксина до най-подходящия й „ консуматор “. Това е така наречен персонализирана медицина, върху която са съсредоточени напъните на хиляди откриватели в целия свят.
Вие ваксинирахте ли се и за какво?
Да, направих го при първата опция, която имах – още през месец март. Поради всички аргументи, които изброих нагоре. И най-много заради това, че държа на свободата си и не бих желала да бъда пленник на вируса. Освен това имам куп фантазии, които желая да сбъдна, и хора, които обичам. Наясно съм, че имунизацията може да не ме защищити изцяло от това да се разболея, само че имам вяра, че ще ми помогне да избегна тежко боледуване и затруднения.
Можем ли да се усещаме предпазени незабавно след имунизация?
Не, не можем. Нужно е време, с цел да реагира имунната ни система и да извърши поставената й от имунизацията задача. Първите антивирусни антитела ще се появят след 5-7 дни, само че те към момента не са задоволителни. Имунният отговор се счита за „ приключен “ две седмици след втората доза (ако е подобен приемът на ваксината) или единичната доза. Дотогава се задействат разнообразни кафези и молекули, които обуславят така наречен хуморален имунитет (осъществява се от Б клетките, които синтезират обезвреждащи антитела – те разпознават вируса, свързват го и не му разрешават да инфектира последващи клетки) и клетъчен имунитет (включват се Т кафези, които откриват към този момент инфектирани с вируса кафези и ги унищожават). По-важното е, че се образуват така наречен Б и Т кафези на паметта, които остават в организма ни и при последваща среща с вируса се „ самосезират “ и се задействат, осигурявайки отбраната ни против него. Образно казано, смисълът на използване на възможна трета доза при към този момент имунизирани, както и на слагане на ваксина при преболедували, е в това, да усили числеността на тази войска (клетките на паметта), да поддържа бойната й подготвеност и да обезпечи по-високата й подготовка, в допълнение да я стимулира.
Кой имунитет е по-ефективен – този, който се основава след имунизация или този, който придобиваме след преболедуване?
Имунитетът, добит след естествена зараза, никога не трябва да бъде подценяван. Той е този, който е спасявал живота на прадедите ни в продължение на хилядолетия, когато не е имало на какво друго да разчитат. И не е спирал да го прави. Без него, през днешния ден нас просто нямаше да ни има.
Ваксините обаче са един от най-големите триумфи на човешкото знание и медицината. Ценното в тях е това, че ни дават опция да изградим отбрана против болестотворен сътрудник, като си спестим страданието от боледуването и риска от затрудненията. С тяхна помощ е изкоренено едно от най-ужасяващите болести в човешката история – едрата шарка, а редица други болести са сложени под надзор, в това число полиомииелитът и морбили.
Трябва ли да се имунизираме след преболедуване и в случай че да, какъв брой време по-късно?
Казано в резюме, здравните институции поучават това да бъде направено, а ето и детайлности:
Все още не знаем сигурно каква е продължителността на имунитета след прекаран COVID-19, както и след имунизация.
Нека надникнем за информация при другите човешки коронавируси. Имунитетът след коронавирусите, които провокират настинки, е в рамките на 6-12 месеца. Съобщено е за съществуване на антитела и кафези на имунната памет при хора, оживели след тежък изострен респираторен синдром (причинен от SARS-CoV-1) или близкоизточен респираторен синдром (причинен от MERS-CoV), много време по-късно, само че по справедливи аргументи няма по какъв начин да проверим успеваемостта им на процедура.
Глътка оптимизъм пристигна от публикация в списание „ Nature “, която разкри съществуване на висок брой Б кафези на паметта при хора (около 72% от включените в изследването), преболедували преди 11 месеца COVID-19. Авторите показаха, че равнището на тези кафези не отстъпва на това при болести, след които остава дълготраен имунитет.
Но в медицината 1 плюс 1 не постоянно прави 2. Учените оповестиха, че успеваемостта на имунния отговор против SARS-CoV-2 зависи и от тежестта и разнообразието на клиничните признаци. Вариантите на вируса също могат да трансформират хода на играта. Да си напомним случилото се в Бразилия, където разновидността Гама (Р.1) се популяризира интензивно при започване на тази година в гр. Манаус – една от най-засегнатите от ковид точки на планетата, за която се предполагаше, че по-голямата част от жителите към този момент са били инфектирани с вируса. Проучване в Дания си сложи за цел да откри в каква степен хората, срещнали се със SARS-CoV-2 по време на първата вълна напролет на 2020 година са били предпазени през втората вълна единствено няколко месеца по-късно.
Съобщените от тях данни са за 80% отбрана при хората под 65 година и малко под 50% - при по-възрастните. При това, в тази ситуация става дума за предходни разновидности на вируса, предшестващи появяването и разпространяването на появилите се в края на 2020 година, предизвикващи паника, разновидности. От Здравната работа във Англия излязоха данни, че рискът от повторна зараза при Делта разновидността е с към 50% по-висок спрямо този при Алфа разновидността.
Според рекомендациите на Американския център за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) преболедувалите COVID-19 може да се имунизират незабавно, откакто завърши острата зараза и бъдат изпълнени изискванията за освобождението им от карантина. У нас е планувано това да се прави след 3-ия месец. Няма целесъобразен най-малък период сред преболедуване и ваксиниране; съществуването на антитела не е спънка за слагане на ваксина; не е прочут маркер, по който да определим какво равнище на имунитет е задоволително, с цел да ни обезпечи отбрана.
Обсъжда се опцията при преболедували хора да се вкарва единствено една доза ваксина, само че решение от формалните здравни управляващи в това отношение към момента няма.
Пазят ли ни имунизациите от всички разновидности на COVID-19?
Според наличните данни имунизациите обезпечават отбрана против познатите сега разновидности, предизвикващи безпокойствие (вариантите Алфа, Бета, Гама и Делта), като защищават с висока успеваемост (над 90%) настъпването на тежко заболяване и гибел. Способността им да предотвратяват заразяване и симптоматична зараза е по-ниска, най-много при разновидността Делта. Ето за какво в някои страни (напр. в САЩ) бяха върнати част от противоепидемичните ограничения.
Очакванията са Делта разновидността да засегне най-вече хора, които нямат имунитет против вируса. Не е изключено това да се случи и с някои преболедували или изцяло имунизирани. Причината е, че построеният в отговор на естествена зараза или ваксина имунен отговор може да избледнее с времето. Освен това успеваемостта му зависи от редица фактори, измежду които и нашите самостоятелни характерности, като. възраст (след 20 години способността ни да построяваме имунен отговор стартира да намалява), съществуване на съпътстващи болести, приложение на имуносупресираща терапия, генетичните/епигенетичните и имунологичните ни характерности. Макар и имунизирани, хората с потисната имунна система (поради съществуване на имунен недостиг, онкологично заболяване; имуносупресираща терапия) е целесъобразно да продължат да се пазят и благодарение на към този момент добре познатите ни противоепидемични ограничения.
Здравните управляващи в редица страни (Израел, Англия, Сърбия и др.) се насочиха към използване на трета доза ваксина – така наречен усилваща или бустерна доза, която е планувана при хора над 50-60 година и уязвими групи (с потисната имунна система). Изключително неравномерното систематизиране на имунизациите в международен мащаб и съществуването на огромни елементи в света, до които са достигнали извънредно стеснен брой дози ваксини, стана причина на 4 август 2021 година СЗО да призове за мораториум върху слагането на трета доза най-малко до края на месец септември 2021 година
Защо, съгласно Вас, в някои страни, макар високия % на имунизирани, заболяемостта отбелязва нов растеж?
Защото на всички места по света, в това число в страните, където са приложени най-голям брой дози ваксини, към момента има огромен брой хора, които са чувствителни към вируса. Било то, тъй като не са се срещали с него или не са имунизирани, или тъй като имунният им отговор против него е почнал да отслабва. Освен това разновидността Делта се популяризира извънредно нападателно. Неслучайно СЗО го назова „ най-бързата версия на SARS-CoV-2 “ досега.
Още при започване на 2021 година специалистите предизвестиха, че постигането на групов имунитет надали ще бъде допустимо, най-малко в близко бъдеще. Делта разновидността още веднъж ни подсети за това предизвикателство. То се основава на високия % хора (80% и повече), които би трябвало да имат имунитет (поради ваксина или естествена инфекция) в изискванията на по-успешно предаващите се от човек на човек разновидности, неналичието на ваксина за деца до 12 година, дефицитът и неравномерното систематизиране на имунизациите в международен мащаб, съмнението на част от хората да се имунизират.
Това обаче по никакъв метод не трябва да ни обезкуражава. Колкото повече хора получават имунитет против вируса, толкоз повече ще отслабва способността му да вкарва хората в болница и да убива, да унищожава нашия стопански и обществен живот, да циркулира и да създава нови разновидности и разновидности. А това по никакъв начин не е малко. И напъните си костват, акцентира проф. Александрова.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ