Д-р Брънзалов: Увеличаването на средствата в бюджета на НЗОК ще намали доплащането за пациентите
При липса на в допълнение финансиране ще се задълбочи наклонността за непосредствено доплащане от пациентите. Това сподели пред Нова телевизия ръководителят на БЛС доктор Николай Брънзалов пна средствата в бюджета на НЗОК.
По думите му желаното нарастване може да бъде открито, тъй като от началото на годината средствата в системата са се нараснали поради по-високата минимална работна заплата.
„ Последният план на бюджет на НЗОК за 2026 година беше малко над 5 милиарда евро, само че на тази сума би трябвало да се прибавят тези 25%, с цел да може българите да не дават тези пари от джоба си да вземем за пример за медикаменти и медицински произведения “, сподели доктор Брънзалов. По думите му всеки ден има образци по какъв начин държавното управление намира средства за дофинансиране на избрани браншове и би трябвало да откри решение и за здравния бранш.
Д-р Брънзалов предизвести, че при продължаващо недофинансиране на системата част от лечебните заведения работят на загуба, а това основава риск от утежняване на качеството на услугите или даже затваряне на структури.
„ Почти всички клинични пътеки са недооценени. В взаимозависимост от определения способ и до момента беше належащо доплащане. Това доплащане би могло да бъде понижено, стига да има средства за това. В системата е заложено здравноосигурителната вноска да се подвига гладко, което ще понижи доплащането от джоба. В огромна част от европейските страни, където опазването на здравето удовлетворява пациентите, вноската е 15%. Дългосрочната промяна допуска гладко нарастване на вноската, с цел да се понижи доплащането от пациентите и да се стабилизира системата “, сподели ръководителят на БЛС.
Д-р Брънзалов разяснява и заплащани от НЗОК посредством трансфер от Министерство на здравеопазването на държавните лечебни заведения. Според него сходни несъответствия слагат въпроса за контрола и прозрачността в системата на публичните поръчки. Той настоя за по-строг контрол върху разходването на средствата.
„ Част от най-сериозните разноски са свързани с лекуването на редки болести, при които се употребяват скъпоструващи лекарства. Именно в този сегмент пораждат обилни разлики в цените сред обособените лечебни заведения, които доближават десетки и даже стотици хиляди левове за едно и също лекарство. Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за дребни суми. На една болница лекарството е 200 лв., на друга – десетки хиляди. И никой не знае за какво. Недопустимо е отговорността да се трансферира върху лечебните заведения, защото те не са водещият фактор в процеса на финансиране и одобрение на разноските “, сподели той.
„ След като средствата се разплащат посредством обществен механизъм, би трябвало да има изясненост и отчетност за всяка транзакция. Системата би трябвало да бъде централизирана. Болниците не са счетоводители. Те знаят, че би трябвало да лекуват пациента, не да пресмятат комплицирани ценови разлики “, добави доктор Брънзалов.
По думите му желаното нарастване може да бъде открито, тъй като от началото на годината средствата в системата са се нараснали поради по-високата минимална работна заплата.
„ Последният план на бюджет на НЗОК за 2026 година беше малко над 5 милиарда евро, само че на тази сума би трябвало да се прибавят тези 25%, с цел да може българите да не дават тези пари от джоба си да вземем за пример за медикаменти и медицински произведения “, сподели доктор Брънзалов. По думите му всеки ден има образци по какъв начин държавното управление намира средства за дофинансиране на избрани браншове и би трябвало да откри решение и за здравния бранш.
Д-р Брънзалов предизвести, че при продължаващо недофинансиране на системата част от лечебните заведения работят на загуба, а това основава риск от утежняване на качеството на услугите или даже затваряне на структури.
„ Почти всички клинични пътеки са недооценени. В взаимозависимост от определения способ и до момента беше належащо доплащане. Това доплащане би могло да бъде понижено, стига да има средства за това. В системата е заложено здравноосигурителната вноска да се подвига гладко, което ще понижи доплащането от джоба. В огромна част от европейските страни, където опазването на здравето удовлетворява пациентите, вноската е 15%. Дългосрочната промяна допуска гладко нарастване на вноската, с цел да се понижи доплащането от пациентите и да се стабилизира системата “, сподели ръководителят на БЛС.
Д-р Брънзалов разяснява и заплащани от НЗОК посредством трансфер от Министерство на здравеопазването на държавните лечебни заведения. Според него сходни несъответствия слагат въпроса за контрола и прозрачността в системата на публичните поръчки. Той настоя за по-строг контрол върху разходването на средствата.
„ Част от най-сериозните разноски са свързани с лекуването на редки болести, при които се употребяват скъпоструващи лекарства. Именно в този сегмент пораждат обилни разлики в цените сред обособените лечебни заведения, които доближават десетки и даже стотици хиляди левове за едно и също лекарство. Някой ги е плащал тези пари. Не става дума за дребни суми. На една болница лекарството е 200 лв., на друга – десетки хиляди. И никой не знае за какво. Недопустимо е отговорността да се трансферира върху лечебните заведения, защото те не са водещият фактор в процеса на финансиране и одобрение на разноските “, сподели той.
„ След като средствата се разплащат посредством обществен механизъм, би трябвало да има изясненост и отчетност за всяка транзакция. Системата би трябвало да бъде централизирана. Болниците не са счетоводители. Те знаят, че би трябвало да лекуват пациента, не да пресмятат комплицирани ценови разлики “, добави доктор Брънзалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ