Райчев: Нинова не предвиди, че щурмът й сближава ГЕРБ и ОП
При какви условия може да се случи това и какви са възможностите на Бойко Борисов да стане президент, проучва в изявление за Дир. бг социологът Андрей Райчев.
- Г-н Райчев, излезе ли Корнелия Нинова същински победител от конгреса на Българска социалистическа партия или вътрешната съпротива се разраства и продължава да подкопава позициите й?
- Задавате два въпроса - победител или финален победител. Тя е същински победител, тя ги разгроми и то не беше борба на всичко против нищо, а се оказа, че те имат действителна съпротивителна мощ - една четвърт от гласовете, и разгромът, който им нанесе, беше огромен. До степен, че основните съперници напуснаха конгреса, отидоха си.
Всъщност тази борба я провокира Нинова, те имаха планове да я организират, само че по-късно. Тъй като в политиката е ужасно значим мотивът, по който нападаш, след половин-една година те можеха да кажат - ето Българска социалистическа партия е в застой, нищо не съумяваме, до момента в който в този момент някак си, на фона на доста сполучливите президентски избори, които тя завоюва ненадейно, а и положителното й показване на парламентарните, социалистите просто не слушат, че водачът им е слаб. Тя лиши на съперниците си опцията да провокират конфликта в комфортен миг за тях. Във войната това се назовава стратегическа самодейност на този, който диктува по кое време и къде ще се организират сраженията. Тя я употребява ловко и победи още веднъж.
Но имайте поради, че Българска социалистическа партия не е лидерска партия, тя не е на Нинова, това е партия със 130-годишна история, в този смисъл дефинитивна победа не може да има и това е едно огромно преимущество на Българска социалистическа партия.
- Но съперниците й я упрекват, че желае да я направи тъкмо лидерска...
- Няма да може. А и не съм сигурен, че тя желае такова нещо, по-скоро мисля, че чисто и просто си развързва ръцете за 6-7 години дейна активност. Тя се мъчи да построи позицията, тъй че не просто да споделят, че кара колата, а че действително го прави. Това минава през много комплициран развой...
- А какъв късмет въобще има вотът на съмнение към държавното управление, който левицата ще изиска по гледище на Нинова от конгреса?
- Зависи какво цели. Той няма да може да смъкна Борисов, само че Нинова може да му нанася удари отсам до края. И това не е просто игра на нерви, това е тип наличие. Да не забравяме, че той доста зависи от персоналния си вътрешен баланс. Ако тя успее да го вкара в режима - скандал след скандал, може да го дебалансира. Той е ужасно реактивен, не може да понася такава публика, която не го харесва и цени...
В момента обаче Борисов стои устойчиво, и ще ви кажа за какво - натискът на Нинова дава резултат, който не е планувала, а нейните съперници не са и очаквали - има развой на доближаване сред ГЕРБ и Патриотите, те започнаха доста по-студено в този брак, в сравнение с са в този момент, щурмът против крепостта им сближава съдружниците, обединението укрепва. А опозицията не съумява да направи такива придвижвания, че да отслаби връзките им, в противен случай.
Ако пък Българска социалистическа партия се съюзят с Движение за права и свободи във вотовете на съмнение, Патриотите напълно ще се залепят за ГЕРБ, за които това е позитивно събитие. Аз изобщо нямам доверие, че могат с взлом да ги смъкват, това ще мине през вътре, ще мине през душата на Борисов...
- А има ли действителен късмет Българска социалистическа партия да завоюва парламентарни избори?
- Ако питате дали може да завоюва - има, в случай че питате дали може сама да ръководи - не. Всички знаят, че Българска социалистическа партия има благословеното историческо събитие да има обезпечен най-малко - тя не може да спадне под 400 000 гласоподаватели, каквото и да прави, в случай че ще нищо да не споделя по малкия екран. И това е долната граница, тя се дължи на 100-годишно наличие. Но същото това събитие води до горен таван - не може да набере значително над 1 млн. и в случай че погледнете 10-на години обратно, че на всевъзможни избори, даже при оптимално изпитание и доста сполучлива акция, отново събира малко под 1 млн., а 2 млн. в никакъв случай няма да стигне. Следователно, и тук идва парадоксът, тя може да е доста мощен състезател при свалянето на власт, само че след това се нуждае от съдружник...
- С коя партия виждате вероятен подобен съюз, ГЕРБ вид ли е въобще?
- Моето мнение е, че е допустимо да бъде ГЕРБ, няма различен, тя е най-близката партия до Българска социалистическа партия, с кого другиго - с десните ли? Другото е да опитат класическото - с Движение за права и свободи, само че тази формула веднъж към този момент се игра и даде толкоз жалък резултат, че не се коства да се повтаря.
- Те даже към този момент един път отхвърлиха тази опция на последните парламентарни избори...
- Като кажете те... В Българска социалистическа партия има доста те-та, най-различни, едното отхвърлило, другото не..., само че това просто не е добра концепция. Само си представете, колкото и известна персона да е министър председателят на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, от на следващия ден незабавно се стартира с въпросите КОЙ, КОГА, КЪДЕ?... Започват митинги, десните стартират едни лежаници по паважа, националистите да скърцат...
- Но ГЕРБ се зарекоха, че в никакъв случай няма да ръководят дружно с Българска социалистическа партия. Или не може да им се има вяра?
- Като чуете някой политик да споделя "никога ", доста деликатно погледнете какво става - в политиката "никога " няма. Доколкото подобен разбор въобще може да се организира, би трябвало да се види какво ще е ГЕРБ след Борисов, в случай че той напусне политиката или стане президент да вземем за пример. Сега в ГЕРБ на практика има две партии и това се дължи не на инцидентно събитие, а на историята й - дребна центристка групировка, която стана приблизително огромна центристка, след което направи поход надясно, унищожи дясното и го взе. Така най-после на своята агресия, на своята война за територия, тя е центристко-дясна групировка. Тези две същности седят и Борисов ги сплотява.
Ако по някаква причина той към този момент не е водач на партията, ще останат тези две партии, които се символизират от две фигури, забележими с просто око - Цветан Цветанов и Томислав Дончев. Те и като хора са с разнообразни манталитети, способи на мислене, етики. И, в случай че в бъдеще има нова, естествена конструкция, тогава към този момент съюз с Българска социалистическа партия е вероятен. Но това е чисто игрови и конвенционален разбор...
- А смятате ли, че въпреки всичко някой ден Борисов в действителност ще се кандидатира за президент?
- Първо - той самият не знае. Ако го питате в обикновено положение, когато е добре, ще ви каже: "Категорично не ", както един път го чух да се изрази в някаква медия изобретателно - "Да заедно съм с костюм 5 години? Не, благодаря! ". Това не му е обичаната фантазия. От друга страна, има обстановки, в които няма да има различен излаз...
И като виждам кого постави за повторно за кандидат-президент - слаб, краткотраен, само че доста предан човек - госпожа Цачева, а преди този момент отново беше поставил слаб и мек човек, какъвто беше нашият, за жалост, не доста сполучлив президент господин Плевнелиев, с цел да му топлят стола - това беше концепцията. Не тъй като ще става президент, а тъй като желае да резервира опцията за това. Политиката е изкуство на вероятното.
Плюс това, вземете поради и възрастта му, той наближава 60 години, да си министър-председател е тежък физически труд, всички проблеми в страната са твои, това е непоносим живот. И в този смисъл не е невероятно той да се кандидатира, само че аз, да ви кажа, малко се колебая след тази доста спонтанна победа на Радев, че ГЕРБ могат да завоюват тези избори. И повода са десните - десницата най-сетне реши какво мисли за Борисов - те споделяха ту едно, ту друго за него, в този момент най-сетне споделят отчетливо - смъкваме го. Тоест десните са изгубили илюзията, че могат отново да се прегръщат, тъй като неговата прегръдка ги умъртви.
- Наистина ли мислите, че в случай че Борисов се кандидатира за президент, няма да завоюва?
- Аз от дълго време не измервам социология, само че чета рейтингите на сътрудниците и те долу-горе единомислещо споделят, че към 30% от хората са "за " него, а 65 "срещу ", т.е. една трета против две трети, а това на втори тур не е доста хубаво съответствие. Ако Борисов е против Нинова, има късмет, тъй като тя също има сходен рейтинг -20-25 плюс, 50 минус. Но в случай че е нов човек, не съм сигурен... Представете си го против Мая Манолова - Мая ще го бие, или най-малко може , не споделям, че ще, само че има тази опция.
Бойко Борисов е на власт към този момент 7 години, единствено за историческа информация - единственият министър-председател, който е управлявал толкоз дълго, към момента няколко месеца повече от него, е Стефан Стамболов, това за България е нечувано дълго. И в случай че Борисов докара мандата си до дъно, което не е невероятно, той ще победи дори Станко Тодоров - т.е. ще е управлявал най-дълго въобще в историята ни, в това число в комунистическия интервал. Нали си представяте какъв брой дълго стои той на сцената. А това има своята цена, няма по какъв начин да няма...
- Г-н Райчев, излезе ли Корнелия Нинова същински победител от конгреса на Българска социалистическа партия или вътрешната съпротива се разраства и продължава да подкопава позициите й?
- Задавате два въпроса - победител или финален победител. Тя е същински победител, тя ги разгроми и то не беше борба на всичко против нищо, а се оказа, че те имат действителна съпротивителна мощ - една четвърт от гласовете, и разгромът, който им нанесе, беше огромен. До степен, че основните съперници напуснаха конгреса, отидоха си.
Всъщност тази борба я провокира Нинова, те имаха планове да я организират, само че по-късно. Тъй като в политиката е ужасно значим мотивът, по който нападаш, след половин-една година те можеха да кажат - ето Българска социалистическа партия е в застой, нищо не съумяваме, до момента в който в този момент някак си, на фона на доста сполучливите президентски избори, които тя завоюва ненадейно, а и положителното й показване на парламентарните, социалистите просто не слушат, че водачът им е слаб. Тя лиши на съперниците си опцията да провокират конфликта в комфортен миг за тях. Във войната това се назовава стратегическа самодейност на този, който диктува по кое време и къде ще се организират сраженията. Тя я употребява ловко и победи още веднъж.
Но имайте поради, че Българска социалистическа партия не е лидерска партия, тя не е на Нинова, това е партия със 130-годишна история, в този смисъл дефинитивна победа не може да има и това е едно огромно преимущество на Българска социалистическа партия.
- Но съперниците й я упрекват, че желае да я направи тъкмо лидерска...
- Няма да може. А и не съм сигурен, че тя желае такова нещо, по-скоро мисля, че чисто и просто си развързва ръцете за 6-7 години дейна активност. Тя се мъчи да построи позицията, тъй че не просто да споделят, че кара колата, а че действително го прави. Това минава през много комплициран развой...
- А какъв късмет въобще има вотът на съмнение към държавното управление, който левицата ще изиска по гледище на Нинова от конгреса?
- Зависи какво цели. Той няма да може да смъкна Борисов, само че Нинова може да му нанася удари отсам до края. И това не е просто игра на нерви, това е тип наличие. Да не забравяме, че той доста зависи от персоналния си вътрешен баланс. Ако тя успее да го вкара в режима - скандал след скандал, може да го дебалансира. Той е ужасно реактивен, не може да понася такава публика, която не го харесва и цени...
В момента обаче Борисов стои устойчиво, и ще ви кажа за какво - натискът на Нинова дава резултат, който не е планувала, а нейните съперници не са и очаквали - има развой на доближаване сред ГЕРБ и Патриотите, те започнаха доста по-студено в този брак, в сравнение с са в този момент, щурмът против крепостта им сближава съдружниците, обединението укрепва. А опозицията не съумява да направи такива придвижвания, че да отслаби връзките им, в противен случай.
Ако пък Българска социалистическа партия се съюзят с Движение за права и свободи във вотовете на съмнение, Патриотите напълно ще се залепят за ГЕРБ, за които това е позитивно събитие. Аз изобщо нямам доверие, че могат с взлом да ги смъкват, това ще мине през вътре, ще мине през душата на Борисов...
- А има ли действителен късмет Българска социалистическа партия да завоюва парламентарни избори?
- Ако питате дали може да завоюва - има, в случай че питате дали може сама да ръководи - не. Всички знаят, че Българска социалистическа партия има благословеното историческо събитие да има обезпечен най-малко - тя не може да спадне под 400 000 гласоподаватели, каквото и да прави, в случай че ще нищо да не споделя по малкия екран. И това е долната граница, тя се дължи на 100-годишно наличие. Но същото това събитие води до горен таван - не може да набере значително над 1 млн. и в случай че погледнете 10-на години обратно, че на всевъзможни избори, даже при оптимално изпитание и доста сполучлива акция, отново събира малко под 1 млн., а 2 млн. в никакъв случай няма да стигне. Следователно, и тук идва парадоксът, тя може да е доста мощен състезател при свалянето на власт, само че след това се нуждае от съдружник...
- С коя партия виждате вероятен подобен съюз, ГЕРБ вид ли е въобще?
- Моето мнение е, че е допустимо да бъде ГЕРБ, няма различен, тя е най-близката партия до Българска социалистическа партия, с кого другиго - с десните ли? Другото е да опитат класическото - с Движение за права и свободи, само че тази формула веднъж към този момент се игра и даде толкоз жалък резултат, че не се коства да се повтаря.
- Те даже към този момент един път отхвърлиха тази опция на последните парламентарни избори...
- Като кажете те... В Българска социалистическа партия има доста те-та, най-различни, едното отхвърлило, другото не..., само че това просто не е добра концепция. Само си представете, колкото и известна персона да е министър председателят на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, от на следващия ден незабавно се стартира с въпросите КОЙ, КОГА, КЪДЕ?... Започват митинги, десните стартират едни лежаници по паважа, националистите да скърцат...
- Но ГЕРБ се зарекоха, че в никакъв случай няма да ръководят дружно с Българска социалистическа партия. Или не може да им се има вяра?
- Като чуете някой политик да споделя "никога ", доста деликатно погледнете какво става - в политиката "никога " няма. Доколкото подобен разбор въобще може да се организира, би трябвало да се види какво ще е ГЕРБ след Борисов, в случай че той напусне политиката или стане президент да вземем за пример. Сега в ГЕРБ на практика има две партии и това се дължи не на инцидентно събитие, а на историята й - дребна центристка групировка, която стана приблизително огромна центристка, след което направи поход надясно, унищожи дясното и го взе. Така най-после на своята агресия, на своята война за територия, тя е центристко-дясна групировка. Тези две същности седят и Борисов ги сплотява.
Ако по някаква причина той към този момент не е водач на партията, ще останат тези две партии, които се символизират от две фигури, забележими с просто око - Цветан Цветанов и Томислав Дончев. Те и като хора са с разнообразни манталитети, способи на мислене, етики. И, в случай че в бъдеще има нова, естествена конструкция, тогава към този момент съюз с Българска социалистическа партия е вероятен. Но това е чисто игрови и конвенционален разбор...
- А смятате ли, че въпреки всичко някой ден Борисов в действителност ще се кандидатира за президент?
- Първо - той самият не знае. Ако го питате в обикновено положение, когато е добре, ще ви каже: "Категорично не ", както един път го чух да се изрази в някаква медия изобретателно - "Да заедно съм с костюм 5 години? Не, благодаря! ". Това не му е обичаната фантазия. От друга страна, има обстановки, в които няма да има различен излаз...
И като виждам кого постави за повторно за кандидат-президент - слаб, краткотраен, само че доста предан човек - госпожа Цачева, а преди този момент отново беше поставил слаб и мек човек, какъвто беше нашият, за жалост, не доста сполучлив президент господин Плевнелиев, с цел да му топлят стола - това беше концепцията. Не тъй като ще става президент, а тъй като желае да резервира опцията за това. Политиката е изкуство на вероятното.
Плюс това, вземете поради и възрастта му, той наближава 60 години, да си министър-председател е тежък физически труд, всички проблеми в страната са твои, това е непоносим живот. И в този смисъл не е невероятно той да се кандидатира, само че аз, да ви кажа, малко се колебая след тази доста спонтанна победа на Радев, че ГЕРБ могат да завоюват тези избори. И повода са десните - десницата най-сетне реши какво мисли за Борисов - те споделяха ту едно, ту друго за него, в този момент най-сетне споделят отчетливо - смъкваме го. Тоест десните са изгубили илюзията, че могат отново да се прегръщат, тъй като неговата прегръдка ги умъртви.
- Наистина ли мислите, че в случай че Борисов се кандидатира за президент, няма да завоюва?
- Аз от дълго време не измервам социология, само че чета рейтингите на сътрудниците и те долу-горе единомислещо споделят, че към 30% от хората са "за " него, а 65 "срещу ", т.е. една трета против две трети, а това на втори тур не е доста хубаво съответствие. Ако Борисов е против Нинова, има късмет, тъй като тя също има сходен рейтинг -20-25 плюс, 50 минус. Но в случай че е нов човек, не съм сигурен... Представете си го против Мая Манолова - Мая ще го бие, или най-малко може , не споделям, че ще, само че има тази опция.
Бойко Борисов е на власт към този момент 7 години, единствено за историческа информация - единственият министър-председател, който е управлявал толкоз дълго, към момента няколко месеца повече от него, е Стефан Стамболов, това за България е нечувано дълго. И в случай че Борисов докара мандата си до дъно, което не е невероятно, той ще победи дори Станко Тодоров - т.е. ще е управлявал най-дълго въобще в историята ни, в това число в комунистическия интервал. Нали си представяте какъв брой дълго стои той на сцената. А това има своята цена, няма по какъв начин да няма...
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ