Алфа Рисърч: ГЕРБ отново първи с 21,4%, ПП-ДБ - 17,8%, Възраждане с 11,6%, ДПС - 9,4%
При едни възможни избори през днешния ден в Народното събрание биха влезнали шест политически сили, а още една би била малко под чертата за влизане от 4%.
Това демонстрират данните от новото изследване на " Алфа Рисърч ", извършено в интервала 5-12 декември 2025 година сред 1000 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци.
Според данните ГЕРБ резервира първото място в електоралните нагласи при възможни предварителни парламентарни избори, но подкрепата за партията понижава, до момента в който ПП-ДБ редуцират дистанцията.
Ако изборите бяха през днешния ден, ГЕРБ биха получили поддръжката на 21,4% от твърдо решилите да гласуват - спад от малко над 4 процентни пункта по отношение на предишни измервания.
На второ място се подреждат ПП-ДБ с 17,8%, като обединението отбелязва растеж от близо 4 пункта след поддръжката си за всеобщите митинги при започване на декември.
Трета политическа мощ остава " Възраждане " с 11,6%,
а Движение за права и свободи - " Ново начало " заема четвърта позиция с 9,4% от гласовете на деклариралите подготвеност да вземат участие във избор.
Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, които бяха част от ръководещата коалиция, са измежду най-засегнатите от динамичността в публичните настройки и се движат към парламентарната преграда - надлежно с 4,9% и 3,8%.
МЕЧ събира 4,2% и все още е измежду обединенията с несигурни шансове за влизане в идващия парламент.
" Величие " (2,1%) и АПС (1,6%) остават под прага за парламентарно посланичество.
Повишена изборна интензивност и разколебани гласове
Данните сочат и повишение на изборната интензивност. В седмицата на митингите и държавната оставка заявената подготвеност за присъединяване в предварителни избори нараства с 5-7 пункта, което значи сред 300 и 500 хиляди спомагателни гласоподаватели.
Почти 10% от деклариралите, че ще гласоподават, показват, че биха подкрепили партия отвън сегашния парламент, а 13,3% към момента не са създали избор - дялове, които могат значително да трансформират изборната картина.
Рейтинг на водачите: високи равнища на съмнение
Рейтингите на главните политически водачи остават ниски, като при множеството от тях господства недоверието.
Бойко Борисов резервира 21,6% доверие, само че отрицателните оценки нарастват до 58,8%.
При водачите на ПП-ДБ персоналните дивиденти са лимитирани: Асен Василев е с 14,6% доверие и 63,2% съмнение, Ивайло Мирчев - 14,4% доверие против 57,1% съмнение, а Божидар Божанов - 12,9% доверие и 56,3% съмнение.
Одобрението за Атанас Атанасов остава най-ниско - 8,2%.
Костадин Костадинов се употребява с 10,8% доверие при 60% съмнение.
Атанас Зафиров (БСП) е с 8,4% доверие и 58,8% отрицание, а Слави Трифонов (ИТН) - със 7,6% доверие и 61% съмнение.
Доверието към водача на МЕЧ Радостин Василев е 10,2% при 59,8% съмнение.
Очакване за нов политически план
Острата борба сред главните партии и заявената неспособност за управнически обединения подхранват упованията за поява на нов политически индивид. Общо 40% от интервюираните декларират, че биха предпочели ръководство, построено към " нова политическа мощ ".
От това дали тези настройки ще се трансфорат в действителен избор и по какъв начин ще се структурира поддръжката за възможни нови планове ще зависят както резултатите от предварителните избори, по този начин и опцията за сформиране на устойчиво държавно управление, показват от " Алфа Рисърч ".
" Ако Румен Радев излезе персонално със собствен политически план, той може да притегли към половината от тези гласоподаватели. Останалите 20 на 100 се разпръскват сред разнообразни други хипотетични планове - евроскептични и националистически, десни, центристки, социалдемократически, проевропейски ", показват от " Алфа рисърч ".
" След месеци на съществени политически, стопански и обществени провокации съдружното държавно управление подаде оставка под натиска на всеобщи цивилен митинги и напуща ръководството със 17% позитивни, 25% неутрални и 58% негативни оценки ", акцентира социологическата организация.
Премиерът Росен Желязков се отдръпва от поста с 21% позитивни, 30% неутрални и 49% негативни оценки. Тези нива са съизмерими с отношението към болшинството съдружни кабинети и техните министър председатели през последните 15 години в края на ръководствата им, допълват от " Алфа рисърч ".
В края на годината Народното събрание получава утвърждение едвам 5%, отрицание 69% и 26% неутрално отношение, като даже последователите на показаните в него партии са мощно сериозни.
