Притча за прошката и покаянието
При една жена, която към този момент усещала, че е пристигнал сетният й час, пристигнала Смъртта. Жената се усмихнала и споделила, че е подготвена.
– За какво си подготвена? – попитала Смъртта.
– Готова съм Бог да ме прибере при себе си в парадайса! – споделила дамата.
– А за какво реши, че Бог ще те заведе в парадайса? – попитала Смъртта.
– Страдах толкоз доста, че заслужавам мир и любовта на Бога – споделила дамата.
– И от какво си страдала? – попитала я Смъртта.
– Когато бях дребна, постоянно бях незаслужено наказвана от родителите си. Те ме биеха, оставяха ме в ъгъла и ми крещяха, сякаш бях направила нещо извънредно. В учебно заведение съучениците ми се присмиваха и ме унижаваха. Когато се омъжих, брачният партньор ми от самото начало пиеше и ми изневеряваше. Дадох цялата си душа на децата, а те в последна сметка даже и на погребението ми няма да дойдат. Когато бях на работа, шефът ми от самото начало крещеше, не ми усили заплатата нито един път, работех и в почивните дни, а по-късно ме уволни. Съседите клюкарстваха зад тила ми. А един път ме атакува апаш, който ми взе чантата и ме изнасили.
– Е, не ти ли се случи нещо положително в живота? – попитала Смъртта.
– Аз постоянно съм била добра към всички, ходех постоянно на черква, молех се, грижех се за всички, таях всичко у себе си. Преживях толкоз доста болежка, също като Христос, тъй че съм си заслужила рая…
– Ами… – дала отговор Смъртта – Разбирам те, само че има една дребна условност. Подпиши този контракт и ще отидеш право в парадайса. Смъртта й подала лист хартия с едно изречение, под което трябвало да постави подписа си. Жената погледнала по този начин, сякаш са я поляли с ледена вода и споделила че не може да се съгласи с това предложение. На листа било написано: “Аз прощавам на всички мои мъчители и желая амнистия от всички, които съм обидила. ”
– Защо не можеш да простиш и да поискаш амнистия? – попитала Смъртта.
– Защото те не заслужават моята амнистия, тъй като в случай че го направя, това ще значи, че не се е случило и те няма да дават отговор за своите дейности. А аз няма от кого да желая амнистия … на никого не съм направила нищо неприятно!
– Сигурна ли си? – попитала Смъртта. – Разбира се! – Какво чувстваш към тези, които са ти предизвикали толкоз доста болежка? – попитала Смъртта.
– Чувствам яд, гняв, засегнатост! Не е почтено да не помни и да изтрия от паметта си злото, което са ми предизвикали!
– А какво ще стане, в случай че им простиш и престанеш да изпитваш тези усеща? – попитала Смъртта.
Жената се замислила известно време и дала отговор, че в нея ще настъпи празнина!
-Ти постоянно си чувствала празнина в сърцето си, само че тя е обезценявала теб като персона и целия ти живот. А възприятията, които изпитваш, осмислят живота ти. Сега ми кажи за какво чувстваш празнина?
– Защото цялостен живот си мислех, че тези, които обичах и тези, за които живях, ме ценят, само че в последна сметка те ме разочароваха. Посветих целия си живот на брачна половинка, децата, родителите, приятелите, а те не го оцениха и се оказаха неблагодарни!
– Когато Бог се прощавал със сина си и го изпратил на Земята, той изрекъл една фраза, която би трябвало да ти помогне да се осъзнаеш…
– Каква е тя? – попита дамата.
– Мирът стартира с теб!
– Какво значи това?
