Учени съветват: Избягвайте консумация на киселинни храни, възможно е да развиете рак
При един здрав организъм се подържа вътрешна непоклатимост – хомеостаза, от всички процеси, които произтичат непрекъснато в него. Един от тези процеси е поддържането на здравословно pH, и баланс сред киселина и основа. Скалата на pH варира от 0 до 14, като 7 е неутрално – стойностите под 7 демонстрират кисела среда, а противоположните – алкална.
В организма ни обаче не за всички органи и системи вярното е едно. Например стомашната киселина в стомаха ни би трябвало да бъде доста киселинна, с цел да имаме вярно храносмилане. И тази киселинност е към единицата по скалата - малко над тези на киселината в акумулатора! От друга страна, pH на кръвта ни би трябвало да е неутрално.
В организма ни има невероятни вградени механизми за контролиране и поддържане на pH на кръвта. При по-висока киселинност в кръвта се задействат белите дробове и бъбреците – по този начин с отделянето на въглероден диоксид посредством дишането и уринирането се балансира pH-то на кръвта. В този развой на балансиране е допустимо да се включи и панкреасът – той отделя бикарбонат, който оказва помощ за неутрализирането на киселината.
Тялото ни е способно да се приспособява към околната среда и да се връща в своята норма, само че не е неадекватен въпросът дали прекомерно многото от някои храни не основават по-неблагоприятна киселинна среда и дали по-киселата среда в стомашно-чревен тракт не усилва риска от рак, включително рак на черния дроб, дебелото черво, стомаха, панкреаса и хранопровода.
Според проучване на корейски учени при придържащите се към западен жанр на хранене – с високо наличие на мазнини и захар – фактически се основава по-киселинна среда в стомашно-чревния тракт, което удобна растежа на злокачествени кафези.
Научният екип извлича данни от дълготрайното корейско проучване " Cancer Screenee Cohort “, почнало през 2002 година и употребява данни от съвсем 11 000 участници. 64% от тях са дами на междинна възраст 53 години при започването му, като всички са били проследявани приблизително в продължение на осем години.
През този интервал участниците са попълвали въпросници за честотата на хранене, от които откривателите са пресметнали " диетични киселинни натоварвания “, употребявайки три разнообразни метода. Допълнително те са вписали броя на случаите на рак на стомашно-чревния тракт, употребявайки Националната база данни за честотата на рака в Корея за 2020 година и персонални електронни медицински досиета.
Коригирана по време на статистическите разбори информация, включва ИТМ - измерен от подготвен личен състав, равнища на физическа интензивност, обучение, специалност, фамилно състояние, фамилна анамнеза за рак от първа степен, тютюнопушене и банкет на алкохол.
При изследването откривателите установяват, че при диагностицираните с рак на стомашно-чревния тракт, диетата им е по-киселинна, както и че с увеличението на киселинното натоварване в храната се усилва и рискът от рак при него. Тази връзка е доста по-силна при мъжете спрямо дамите и все още няма издържано пояснение. Предположенията са, че дамите имат по-добра бъбречна функционалност, което им обезпечава по-голям потенциал за поддържане на киселинно-алкалния баланс; евентуално въздействие имат и половите хормони - естрогенът има предпазен резултат на клетъчно равнище, само че това се отнася за дамите преди менопауза; най-после, мъжете са по-склонни да поддържат по-киселинно хранене, в това число и да употребяват повече алкохол. Категорично ясно обаче и маркирано от откривателите е, че главните киселини храни са алените и модифицираните меса.
Възможно ли е организмът ни да изпада в киселинно претоварване от избрани храни, поради неговата дарба да поддържа хомеостазата си? Уви, има и такива научни доказателства. По-важният въпрос в този момент е какво можем да създадем, с цел да понижим риска от основаването на кисела нездравословна среда в личното си тяло?
Изследователите оферират елементарна подмяна – алените и модифицираните меса да се заменят с плодове и зеленчуци. Последните са по-алкални. Изключенията вършат единствено цитрусите и доматите, които са от 2 до 4 по скалата на pH. Това обаче не да значи се отказвате от цитруси и доматите, и едните, и другите са потребни с антиоксидантите си за имунитета и здравето като цяло, написа Puls.bg. Още повече, че цитрусовите плодове са свързани с по-нисък % на рак на дебелото черво. Този факт повдига въпроса и дали в действителност киселинното натоварване или нещо друго в алените и модифицираните меса усилва риска от рак на стомашно-чревния тракт.
Решението, несъмнено, е да се поддържа разнообразно уравновесено хранене – като се употребяват плодове, зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни и бобови растения. Така се получава нужната сила, материал за поддържане на структурите и системите в организма и за поддържане на pH в норма.
Как да създадем режима си по-здравословен?
Експерите предлагат да се стартира с дребни промени в навиците. Например по-голям триумф ще има, в случай че първите стъпки бъдат в област, която е по-лесна за осъществяване от самите вас – да вземем за пример да се заменят ежедневните газирани и/или енергийни питиета с ароматизирана газирана вода; вместо енергиен бар – да се хапне просто шепа ядки; вместо къса отмора на бюрото – да се направи разходка.
Не инцидентно специалисти в храненето поучават да се придържаме към средиземноморския вид хранене – тази диета обезпечава високи равнища на адипонектин, съединяване, известно със своята защитна роля против рака.
The association of diet-dependent acid load with gastrointestinal cancer risk, оповестено в European Journal of Clinical Nutrition показва, че постоянната консумация на киселинни храни, в това число червени и модифицирани меса, може да усили риска от рак на стомашно-чревния тракт. Консумацията на тези храни, също така е обвързвана с по-високи равнища на деменция, диабет и сърдечни болести. Замяната им с плодове, зеленчуци, бобови, пълнозърнести, ядки, семена, може да понижи възпаленията и общия риск от заболяване.
В организма ни обаче не за всички органи и системи вярното е едно. Например стомашната киселина в стомаха ни би трябвало да бъде доста киселинна, с цел да имаме вярно храносмилане. И тази киселинност е към единицата по скалата - малко над тези на киселината в акумулатора! От друга страна, pH на кръвта ни би трябвало да е неутрално.
В организма ни има невероятни вградени механизми за контролиране и поддържане на pH на кръвта. При по-висока киселинност в кръвта се задействат белите дробове и бъбреците – по този начин с отделянето на въглероден диоксид посредством дишането и уринирането се балансира pH-то на кръвта. В този развой на балансиране е допустимо да се включи и панкреасът – той отделя бикарбонат, който оказва помощ за неутрализирането на киселината.
Тялото ни е способно да се приспособява към околната среда и да се връща в своята норма, само че не е неадекватен въпросът дали прекомерно многото от някои храни не основават по-неблагоприятна киселинна среда и дали по-киселата среда в стомашно-чревен тракт не усилва риска от рак, включително рак на черния дроб, дебелото черво, стомаха, панкреаса и хранопровода.
Според проучване на корейски учени при придържащите се към западен жанр на хранене – с високо наличие на мазнини и захар – фактически се основава по-киселинна среда в стомашно-чревния тракт, което удобна растежа на злокачествени кафези.
Научният екип извлича данни от дълготрайното корейско проучване " Cancer Screenee Cohort “, почнало през 2002 година и употребява данни от съвсем 11 000 участници. 64% от тях са дами на междинна възраст 53 години при започването му, като всички са били проследявани приблизително в продължение на осем години.
През този интервал участниците са попълвали въпросници за честотата на хранене, от които откривателите са пресметнали " диетични киселинни натоварвания “, употребявайки три разнообразни метода. Допълнително те са вписали броя на случаите на рак на стомашно-чревния тракт, употребявайки Националната база данни за честотата на рака в Корея за 2020 година и персонални електронни медицински досиета.
Коригирана по време на статистическите разбори информация, включва ИТМ - измерен от подготвен личен състав, равнища на физическа интензивност, обучение, специалност, фамилно състояние, фамилна анамнеза за рак от първа степен, тютюнопушене и банкет на алкохол.
При изследването откривателите установяват, че при диагностицираните с рак на стомашно-чревния тракт, диетата им е по-киселинна, както и че с увеличението на киселинното натоварване в храната се усилва и рискът от рак при него. Тази връзка е доста по-силна при мъжете спрямо дамите и все още няма издържано пояснение. Предположенията са, че дамите имат по-добра бъбречна функционалност, което им обезпечава по-голям потенциал за поддържане на киселинно-алкалния баланс; евентуално въздействие имат и половите хормони - естрогенът има предпазен резултат на клетъчно равнище, само че това се отнася за дамите преди менопауза; най-после, мъжете са по-склонни да поддържат по-киселинно хранене, в това число и да употребяват повече алкохол. Категорично ясно обаче и маркирано от откривателите е, че главните киселини храни са алените и модифицираните меса.
Възможно ли е организмът ни да изпада в киселинно претоварване от избрани храни, поради неговата дарба да поддържа хомеостазата си? Уви, има и такива научни доказателства. По-важният въпрос в този момент е какво можем да създадем, с цел да понижим риска от основаването на кисела нездравословна среда в личното си тяло?
Изследователите оферират елементарна подмяна – алените и модифицираните меса да се заменят с плодове и зеленчуци. Последните са по-алкални. Изключенията вършат единствено цитрусите и доматите, които са от 2 до 4 по скалата на pH. Това обаче не да значи се отказвате от цитруси и доматите, и едните, и другите са потребни с антиоксидантите си за имунитета и здравето като цяло, написа Puls.bg. Още повече, че цитрусовите плодове са свързани с по-нисък % на рак на дебелото черво. Този факт повдига въпроса и дали в действителност киселинното натоварване или нещо друго в алените и модифицираните меса усилва риска от рак на стомашно-чревния тракт.
Решението, несъмнено, е да се поддържа разнообразно уравновесено хранене – като се употребяват плодове, зеленчуци, ядки, семена, пълнозърнести храни и бобови растения. Така се получава нужната сила, материал за поддържане на структурите и системите в организма и за поддържане на pH в норма.
Как да създадем режима си по-здравословен?
Експерите предлагат да се стартира с дребни промени в навиците. Например по-голям триумф ще има, в случай че първите стъпки бъдат в област, която е по-лесна за осъществяване от самите вас – да вземем за пример да се заменят ежедневните газирани и/или енергийни питиета с ароматизирана газирана вода; вместо енергиен бар – да се хапне просто шепа ядки; вместо къса отмора на бюрото – да се направи разходка.
Не инцидентно специалисти в храненето поучават да се придържаме към средиземноморския вид хранене – тази диета обезпечава високи равнища на адипонектин, съединяване, известно със своята защитна роля против рака.
The association of diet-dependent acid load with gastrointestinal cancer risk, оповестено в European Journal of Clinical Nutrition показва, че постоянната консумация на киселинни храни, в това число червени и модифицирани меса, може да усили риска от рак на стомашно-чревния тракт. Консумацията на тези храни, също така е обвързвана с по-високи равнища на деменция, диабет и сърдечни болести. Замяната им с плодове, зеленчуци, бобови, пълнозърнести, ядки, семена, може да понижи възпаленията и общия риск от заболяване.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ