Притча за великата мъдрост
При един възрастен влъхва пристигнал човек, който желал да научи какво да направи, с цел да стане толкоз умен, колкото и мъдреца. Учителят му споделил:
– Излез и постой на открито.
Но на открито валял пороен дъжд. Мъжът се намокрил до кости и след един час още веднъж се върнал в къщата на топли при мъдреца.
– Какво стана? Докато беше на открито, стартира ли да ставаш по-мъдър? – попитал домакинът.
– По-мъдър?! – изненадал се мъжът. – Стоях на дъжда и си мислех, че съм простак!
– Що за велико изобретение! – споделил учителят. – Та това е началото на мъдростта! Значи си на прав път. Ако осъзнаваш, че си простак, значи си почнал да ставаш по-мъдър!
– Излез и постой на открито.
Но на открито валял пороен дъжд. Мъжът се намокрил до кости и след един час още веднъж се върнал в къщата на топли при мъдреца.
– Какво стана? Докато беше на открито, стартира ли да ставаш по-мъдър? – попитал домакинът.
– По-мъдър?! – изненадал се мъжът. – Стоях на дъжда и си мислех, че съм простак!
– Що за велико изобретение! – споделил учителят. – Та това е началото на мъдростта! Значи си на прав път. Ако осъзнаваш, че си простак, значи си почнал да ставаш по-мъдър!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




