При древните скандинавски племена е съществувал следният обичай: при настъпването

При античните скандинавски племена е съществувал следният бит: при настъпването на нощта преди първата брачна нощ мъдрец води девственицата в гората, пали огън и прави жертвоприношение на богинята Фрейе.
Обредът се изпълнявал с жертвоприношение на авансово уловен лос или глиган. Чак по-късно подбран от влъхвите човек правил с девойката ритуалното съприкосновение. Ако половият акт не е бил съпроводен с скъсване на девствената ципа (химена) и последвало кръвотечение, тогава жертвоприношението на животното и актовият обред не са били признавани. Истина е, че при сходни случаи се е допускал и втори опит.
Е, бихте попитали – ами в случай че и вторият е бил несполучлив? Тогава девойката е била обявявана за отхвърлена от боговете и това я е обричало на постоянно и безнадеждно самотничество. В такива случаи и ангажимента за брак е обявявана за недействителна. Сега бихте попитали – а какво вършим с разочарования брачен партньор?
Веднага са започвали да му търсят нова жена.
В Древен Египет, Саудитска Арабия и доста от другите мюсюлмански страни и до момента се е съхранил обичаят за тържествена дефлорация, когато девствената ципа се раздира с показалеца на дясната ръка, обгърната със специфична бяла тъкан, чието само предопределение е да придобие червен цвят.
При древноруския сватбен ритуал е имало национален бит най-старшият боярин (аналог на нашата дума “болярин”, състоятелен, богат човек) да остане дружно с младоженците през цялата тяхна първа брачна нощ. Ако женихът не се оправи със съпружеските си отговорности, тогава бояринът е бил задължен да го замести. Което припомня за британския анекдот със прислужникът държащ фенер, който обаче не свети вярно до леглото на господаря и жена му.
В последна сметка господарят е неудовлетворен и се разменя с прислужника, с цел да му покаже по какъв начин би трябвало да се свети, до момента в който той пък ляга при жена му. „ Ето по този начин се свети Джон, разбра ли?” – ще пита господарят, до момента в който Джон се поти със брачната половинка на лорда.
Някога на Изток са живели специфични хора с единственото професионално обвързване да дефлорират девойки. Това трябвало да стане директно преди да встъпят в легален брак. Лишаването от непорочност се е смятало за виновна и рискова работа.
В Северна Словакия, в Босна, Черна Гора невестите са лишавани от невинността си от непосредствен другар на младоженеца. Изпълняващият длъжността се е смятал за основен и най-почетен посетител на младоженците по време на сватбата.
Взимането на девствена жена в Тибет се е смятало за нарушаване на закона.
Ако в селото са разбирали за такова нещо, са имали правото даже да прогонят младите. Считало се е, че до сватбата момичето би трябвало да се отдаде на не по-малко от двадесет мъже. Но съобщаването на брачна половинка за количеството на предбрачните сътрудници се е смятало за неетично.
В Океания по принцип и по традиция младоженецът е пращал булката да ощастливи авансово няколко свои другари. Идеята е те да изкарат с нея няколко незабравими нощи отвън обитаемото място и чак като се върнат в селото се пристъпвало към сватбените тържества.
При племена от остров Суматра бащата на булката е задължен да я дефлорира преди сватбата. Задължително му оказва помощ чичото на невестата без значение от възрастта му. Случвало се е за ритуалната процедура към леглото на нещастната булка да се съберат до 25 мъже на възраст от 10 до 70 години.
Известният културолог Мирча Елиаде отбелязва за „ архаичните техники на екстаза” в книгата си „ Шаманизма” и споделя за процедурата по отнемането на невинността сега на посвещаване на госпожица в шаман.
„ Момичето го разсъбличат, поставят го на легло застлано с овчи кожи, покриват го с ароматни листа. През това време шаманите непрекъснато изговарят молебствия и правят с ръце специфични вълшебен придвижвания. След това над бъдещата шаманка се накланят две възрастни и опитни шаманки и стартират да смучат гърдите, корема и гениталиите й с такава мощ, че младото момиче доближава до транс и степен на висш възторг. Едновременно с това я дефлорират”.
В антична Индия процедурата по дефлорация се извършва от наети против възнаграждение хора, особено подготвени на това „ майсторство”. Решението за отвеждането на девойката към подобен експерт се взимало само от майката. Отнемането на девствеността ставало благодарение на специфичен фалос от камък, дърво или различен материал. След това във влагалището на момичето се слагал специфичен набор от целебни листа и билки.