4 травми от детството, които остават в нас и като възрастни
При децата, които порастват в отрицателна или травматична среда, рискът от отрицателни последствия, които да им се отразят като възрастни, е огромен. Но и малчуганите в фамилии, където царува естетика и съгласие, не са напълно защитени. При тях обаче възможностите са надалеч по-малки, защото и контузиите са нормално мимолетни.
Причината е, че дребните деца попиват като гъба всяка страст – било то позитивна или отрицателна. Те са очевидци от първо лице на събития, които ги учат и им се отразяват, тласкайки ги в една или друга посока.
Понякога мисловната карта, която сами си основават, е неверна, само че те не знаят това, и за тях светът работи точно по този метод.
Не всички несъмнено, пропадат или са принудени да се оправят с доста тежки драми в прочувствен проект. Повечето деца съумяват да намерят метод, с цел да излязат от това – най-често откакто попаднат в нова, по-добра за тях среда.
Но има и такива, които стават възрастни и към момента не съумяват да схванат света и не престават да следват своя отрицателен модел.
Емоционалните контузии от детството могат да бъдат най-различни – по-сериозни и такива, които отминават леко и безпроблемно. Четири от тях обаче заслужават по-специално внимание съгласно психотерапевта Андреа Бранд.
Фалшивият „ Аз “
Един от методите, по които детската контузия се демонстрира в живота на възрастните, е посредством основаването на така наречен подправен „ Аз “.
Всичко, което едно дете желае, е родителите да го обичат и да се грижат за него. Когато това не се случи, то стартира да модифицира държанието си, с цел да се опита да се трансформира в индивида, който биха могли да обичат, погребвайки възприятията, които вероятно ще му попречат в тази задача. Така се трансформира в някой, който в действителност не е и това е лицето, което привиква да демонстрира пред хората.
Като възрастен към този момент осъзнава тази заблуда. Но концепцията да смъкна маската и да рискува да загуби любовта на хората, които са значими за него, му наподобява непоносима.
Може да се оправи като опита да се освободи от подправения „ Аз “ и да извади на показ същинското си лице, без да се усеща зарязан.
Снимка: Shutterstock
В ролята на жертва
Ако като дете човек е бил подложен на чести офанзиви – физически или душевен, задачата на които е била да му се припише някаква виновност, то и като възрастен мъчно би излязъл от клопката, в който един път към този момент е попаднал.
Такъв човек мъчно би имал надзор над нещата, даже над личния си живот, мисли и страсти, тъй като постоянно ще се приема като жертва.
Но в случай че успее да осъзнае, че като възрастен има доста по-голям избор, в сравнение с, когато е бил дете, това може да го измъкне от клопката.
Ще му помогне, в случай че трансформира концепцията да бъде жертва в тази да бъде оживял, след което да стартира да се бори с мисълта за самоизтребление.
Пасивно-агресивно държание
Всяка среда, която потиска естествените усеща на детето, може да аргументи дълготрайни вреди. Особено в дом, в който гневът и обидите към детето са постоянно срещани.
Ако по някаква причина човек се е научил да потиска като дете тези нападки, то и като възрастен ще продължи да има същото пасивно държание.
Той постоянно ще има хиляди оправдания за неспазените задължения, ще дава обещания с ненаситност, които няма да извършва, ще отсрочва до безспир решението даже на най-дребния проблем и ще се стреми да стои встрани от всичко, което не го визира директно.
Точно по тази причина и държанието му се дефинира като пасивно-агресивно. Той е не просто наблюдаващ, а деен участник, само че единствено на думи.
Снимка: Shutterstock
Несигурност
Когато едно дете пораства в самотност, отхвърляне и неустановеност, като възрастен то към този момент ще е усвоило навика да пренебрегва своите усеща. Това е най-много от боязън, че те могат да доведат до по-нататъшни форми на занемаряване.
По този метод обаче в последна сметка човек не помни за себе си и привиква да живее в милостта на това, което се случва към него, без да осъзнава своя същински капацитет.
По материали от
Източник: Новите родители
