При Делян Пеевски нищо не е случайно. Трябва винаги да

„ При Делян Пеевски нищо не е инцидентно. Трябва постоянно да чакаме някакво развиване и скрити планове. Би било доста наивно да приемем, че Пеевски действително се отдръпва и няма да въздейства. “ Това сподели доцент Орлин Спасов, медиен специалист във фондация „ Медийна народна власт " и учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка към Софийския университет.
„ На пръв взор наподобява, че той надали не декларира желанието си да се отдръпна от въздействие в медиите, от личния си медиен бизнес като го трансферира на фондация, само че коства ми се, че би било прекомерно наивно да считаме, че това действително ще се случи, тъй като при Пеевски нищо не е инцидентно. Той е един извънредно мощен състезател, включително и политически. Той е политик и ние постоянно, когато разясняваме неговите дейности в областта на медиите забравяме този факт “, изясни специалистът пред БНР.

Според доцент Спасов с този ход Пеевски дава знак за вероятно желание за смяна на политическата ориентировка на медиите му: „ В този смисъл ми се коства, че е значимо да разсъждаваме в посока на това какво счита партията, която стои зад Пеевски – Движение за права и свободи, за бъдещите връзки с ГЕРБ, тъй като е добре известно, че връзките сред двете партии минават в доста огромна степен през медиите на Пеевски. Така че допустимо е това обявено желание да е знак и за такава смяна “.

Доц. Спасов изрази мнение, че в изказването на Пеевски се съдържа и скритото самопризнание, че досега не публицистите са управлявали това наличие, а други фактори: „ Не имам вяра, че със самото слагане на публицисти с тази фондация, които да се занимават с контролиране на наличието на медиите автоматизирано ще се реши8 въпроса, тъй като има и публицисти и публицисти. Ние би трябвало да забележим кои са тези хора. Тепърва следва да забележим какви ще бъдат тези хора ".

По мотив на отразяването в медиите на случилото се с проверяващата журналистка Виктория Маринова от Русе, доцент Спасов разяснява: " Аз персонално бях доста смутен, че още в самото начало, преди да има каквито и да е било доказателства, бяхме много забързани в оценки да се каже и да се насочи публичното мнение в посока, че нейното ликвидиране по никакъв метод не е обвързвано с работата й. Това несъмнено, можеше да се окаже и че е по този начин, и че не е по този начин. Даже казусът към момента не е развързан, само че в това бързане да се освободим от тази версия видях нещо притеснително. Друго, което е обезпокоително е, че сериозната българска реакция в медиите и на политическо и на друго равнище, пристигна едвам, откакто външната вълна на отразяване на случая стана голяма и когато всички медии по света и огромни политически фигури реагираха и чак тогава у нас стана едно забързване казусът да се позволи допустимо най-бързо. Така че още веднъж действахме под външен напън.

Третото, което е обезпокоително е, че някак си публичното мнение беше тласнато в посока " Няма ужасно! Убита е не публицистика, а една млада, красива жена. ". Това в някакъв смисъл е проблем, тъй като не може да неглижираме убийството на млада и красива жена като нещо ежедневно и без значение. Нещо положително - забелязахме, че към този момент има една по-голяма сензитивност към тези случаи и добре е, че имаше толкоз мощна външна реакция, тъй като тя ни оказа помощ да се събудим и да забележим какъв брой е значимо да поддържаме свободата на словото.