Кръчмарите рекетират България!
При Данък добавена стойност 9% страната има повече доходи, в сравнение с при 20% ставка преди пандемията, разгласи шефът на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов по БНР. Ресторантьорите от седмици са минали в пиар атака против Министерството на финансите, което упорства, че ставката на Данък добавена стойност в този проспериращ и радващ се на клиенти и високи обороти бранш би трябвало да бъде върната на общоприетото ниво – 20 на 100.
Основните причини на МФ са: данъкът беше понижен по време на пандемията като антикризна мярка, само че локдауните от дълго време завършиха и браншът към този момент няма никаква потребност от „ избавяне “; бюджетът обаче има въпиюща потребност от повече доходи и връщането на ставката е част от решенията за смаляването на недостига.
Според ресторантьорите обаче няма потребност от повдигане на ставки, тъй като приносът на заведенията към хазната се увеличавал всяка година: „ За 2022 и 2023 година приходите в страната от директни и косвени налози са се нараснали спрямо предходните 2 години, когато Данък добавена стойност беше 20% “, изясни представителят на съсловието Алибегов, именуван иронично Тарзан от „ Алиекспрес “. И подмятна в ефир още случайни изказвания, с цел да поддържа тезата си:
– След намаляването на Данък добавена стойност всяка година браншът прави разбори и дава данните на Министерството на финансите и на съответната парламентарна комисия. Тези разбори демонстрират, че „ изсветляването е безспорен факт “ – доста по-малко били случаите на неиздаване на касови бележки (тоест на укриване на обороти).
– Когато резултатът е позитивен за страната, а ставката от 2008 година е по-ниска в 21 европейски страни, за какво би трябвало данъкът да се подвига в България.
– При връщане на ставката ще се вдигнат цените на храните, ще падне оборотът, а и евентуално ще се наложат съкращения измежду личния състав.
След антикризисното събаряне на Данък добавена стойност заведенията нито понижиха, нито замразиха цените, таман противоположното – става все по-скъпо. А високите цени не стряскат хората със междинни и високи приходи – заведения за хранене, бистра, кафенета се пълнят макар скъпотията.
Алибегов и сътрудниците му съзнателно бягат от същинското пояснение – в хазната в действителност влизат повече приходи от сектора, само че това е поради растящите им цени и обороти. Както демонстрира информация от Национална агенция за приходите, предоставена на „ Медиапул “, в годината преди Ковид-кризата – 2019-а, ресторантьорите са отчели 3.08 милиарда лв. доходи, а през 2023 година сумата към този момент е 5.65 милиарда На този декор приносът им към бюджета от налог облага е прекомерно непретенциозен, въпреки и увеличаващ се номинално – от 25 млн. през 2019-а на 93 млн. лв. за предходната година.
Осезаем растеж има единствено при налога върху персоналните приходи и осигуровките. Той значително се дължи на насилственото повишаване на минималната заплата, а също така тези приходи са удръжки основно за сметка на работещите, не на компаниите.
А приходите от Данък добавена стойност са се свили, както се вижда от данните на приходната организация, оповестени от „ Медиапул “:
По мотив на изказванията за „ изсветляване “ от Национална агенция за приходите разясняват, че ресторантьорският отрасъл остава рисков във връзка с укриване на доходи: „ През лятото са осъществени 1700 инспекции на заведения в курортите по морето и в съвсем 16% от тестваните обекти са открити нарушавания, свързани с неиздаване на фискален бон или разлика в касовата наличност. И през този туристически сезон в доста от тестваните обекти се открият данни за обезпечаване на чиновници по трудови правни отношения на повърхностен работен ден и главно върху минималния застрахователен предел “.
С връзки
Ресторантьорите даже не се пробват да крият, че залагат на своето лоби в Народното събрание. „ Финансовият министър може да желае, само че смяната зависи от Народното събрание “, натърти Алибегов.
Факт е, че към този момент няколко пъти връщането към естествения Данък добавена стойност (20%) влиза за разискване в разнообразни сформира на Народно събрание, само че все удря на камък. Очевидно от заведенията считат, че и в този момент получат поддръжка от задоволително депутати, тъй че ставката да си остане 9 % най-малко за още година.
Кой заплаща
Данък добавена стойност е налог, който заведенията единствено начисляват, само че той се заплаща от клиента. И най-често Данък добавена стойност не се внася в бюджета, а компаниите „ уравняват, вършат прихващане (т.нар. данъчен кредит).
Ако ставката от Нова година бъде върната на 20%, това вероятно ще е съображение за нова вълна на повишаване на ресторантските услуги. Но несъмнено е по-добре да нарастне ходенето в заведения, в сравнение с да бъде повишен Данък добавена стойност за всички артикули и услуги (примерно да стане 21 или 22%) или да бъдат качени поголовно осигуровките, каквито са измежду многото обсъждани ограничения за обезпечаване на повече приходи в бюджета.
По данни на МФ при 20% Данък добавена стойност за заведенията, за хляба и за брашното (ставката за тези артикули в този момент е 0%) постъпленията в бюджета следващата година ще се усилят с към 400 млн. лева
Инфо: narod.bg
Тагове: кръчмари Ричард Алибегов рекет ДДС
