Владимир Путин и Александър Лукашенко подписаха в Минск междудържавен договор за гаранции за сигурност
Президентите на Русия и Беларус Владимир Путин и Александър Лукашенко подписаха в Минск междудържавен контракт за гаранции за сигурност, заяви Би Би Си.
Споразумението, което Путин назова " документ с основно значение ", планува взаимни съюзнически отговорности за отбрана на суверенитета, независимостта и конституционния ред на двете страни.
Една от основните точки на контракта е обвързвана с разположеното на територията на Беларус съветско тактическо нуклеарно оръжие. Лукашенко предложи също по този начин да бъде ситуирана новата съветска ракетна система " Орешник " на територията на страната му. Путин съобщи, че това е допустимо и може да се реализира през втората половина на 2025 година.
Според ТАСС Путин е прецизирал, че преди разполагането е належащо да се дефинира нейният обхват, като по-малък обхват значи по-голяма мощ на бойната глава.
Ракетите " Орешник ", ситуирани в Беларус, ще принадлежат на съветските стратегически ракетни сили, само че " определянето на задачите ще зависи от Минск ".
На 21 ноември Русия за първи път употребява комплекса " Орешник ", с цел да удари град Днипро в Украйна.
Подписването на контракта е следващата стъпка към задълбочаване на съдействието сред Москва и Минск, които през последните години укрепиха политическите и военните си връзки.
Беларус играе основна роля в съветската военна тактика, изключително след началото на войната в Украйна през февруари 2022 година. Територията на Беларус беше употребена от съветските въоръжени сили като стратегически плацдарм за навлизане в северните елементи на Украйна, в това число за офанзивата към Киев.
Още преди началото на войната, Москва и Минск организираха серия от взаимни военни учения, в това число огромните " Съюзна увереност ". Под прикритието на тези учения, Русия доста усили военното си наличие в Беларус, разполагайки хиляди бойци, танкове, артилерийски системи и самолети.
След началото на войната, беларуската територия се трансформира в логистичен център за съветските сили, осигурявайки транспортни коридори, бази за предпазване на техника и позиции за изстрелване на ракети.
На 24 февруари 2022 година, съветските войски нахлуха в Украйна от няколко посоки, в това число от беларуската граница. Тази офанзива разреши на Москва да се приближи до украинската столица Киев, употребявайки северния кулоар през Чернобилската зона.
Беларуският президент Александър Лукашенко отхвърли, че страната му е взела участие директно в бойни дейности, само че даването на територията, инфраструктурата и въздушното пространство на Русия направи Беларус де факто съдружник в спора и това докара до налагането на тежки западни наказания, съвсем аналагочинни на тези против Русия.
След отдръпването на съветските сили от Киев, Москва резервира забележителен брой войски в Беларус, обяснявайки това с нуждата от засилена защита против НАТО. Русия продължи да употребява беларуските военни бази за учения и разполагане на нови военни елементи, в това число системи за противовъздушна защита С-400 и тактическо нуклеарно оръжие.
През 2023 година, беларуската войска беше в допълнение интегрирана с съветските сили посредством взаимни бойни групи, което провокира опасения измежду прилежащите страни като Полша и Литва.
Военното наличие на Русия в Беларус ускорява напрежението в района, като НАТО усили своето военно наличие в Източна Европа. Това също по този начин направи Беларус още по-зависима от Москва както политически, по този начин и стопански. Лукашенко, който ръководи страната с властнически жанр, употребява поддръжката на Кремъл, с цел да консолидира властта си след всеобщите митинги през 2020 година
Споразумението, което Путин назова " документ с основно значение ", планува взаимни съюзнически отговорности за отбрана на суверенитета, независимостта и конституционния ред на двете страни.
Една от основните точки на контракта е обвързвана с разположеното на територията на Беларус съветско тактическо нуклеарно оръжие. Лукашенко предложи също по този начин да бъде ситуирана новата съветска ракетна система " Орешник " на територията на страната му. Путин съобщи, че това е допустимо и може да се реализира през втората половина на 2025 година.
Според ТАСС Путин е прецизирал, че преди разполагането е належащо да се дефинира нейният обхват, като по-малък обхват значи по-голяма мощ на бойната глава.
Ракетите " Орешник ", ситуирани в Беларус, ще принадлежат на съветските стратегически ракетни сили, само че " определянето на задачите ще зависи от Минск ".
На 21 ноември Русия за първи път употребява комплекса " Орешник ", с цел да удари град Днипро в Украйна.
Подписването на контракта е следващата стъпка към задълбочаване на съдействието сред Москва и Минск, които през последните години укрепиха политическите и военните си връзки.
Беларус играе основна роля в съветската военна тактика, изключително след началото на войната в Украйна през февруари 2022 година. Територията на Беларус беше употребена от съветските въоръжени сили като стратегически плацдарм за навлизане в северните елементи на Украйна, в това число за офанзивата към Киев.
Още преди началото на войната, Москва и Минск организираха серия от взаимни военни учения, в това число огромните " Съюзна увереност ". Под прикритието на тези учения, Русия доста усили военното си наличие в Беларус, разполагайки хиляди бойци, танкове, артилерийски системи и самолети.
След началото на войната, беларуската територия се трансформира в логистичен център за съветските сили, осигурявайки транспортни коридори, бази за предпазване на техника и позиции за изстрелване на ракети.
На 24 февруари 2022 година, съветските войски нахлуха в Украйна от няколко посоки, в това число от беларуската граница. Тази офанзива разреши на Москва да се приближи до украинската столица Киев, употребявайки северния кулоар през Чернобилската зона.
Беларуският президент Александър Лукашенко отхвърли, че страната му е взела участие директно в бойни дейности, само че даването на територията, инфраструктурата и въздушното пространство на Русия направи Беларус де факто съдружник в спора и това докара до налагането на тежки западни наказания, съвсем аналагочинни на тези против Русия.
След отдръпването на съветските сили от Киев, Москва резервира забележителен брой войски в Беларус, обяснявайки това с нуждата от засилена защита против НАТО. Русия продължи да употребява беларуските военни бази за учения и разполагане на нови военни елементи, в това число системи за противовъздушна защита С-400 и тактическо нуклеарно оръжие.
През 2023 година, беларуската войска беше в допълнение интегрирана с съветските сили посредством взаимни бойни групи, което провокира опасения измежду прилежащите страни като Полша и Литва.
Военното наличие на Русия в Беларус ускорява напрежението в района, като НАТО усили своето военно наличие в Източна Европа. Това също по този начин направи Беларус още по-зависима от Москва както политически, по този начин и стопански. Лукашенко, който ръководи страната с властнически жанр, употребява поддръжката на Кремъл, с цел да консолидира властта си след всеобщите митинги през 2020 година
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ