Расизмът в Америка през очите на една българка: "Той е добре прикрит, но е там"
Президентът Тръмп не е килърът на Джорд Флойд. Нито кметът на Минеаполис, нито шефът на полицията в града. Убиецът е служителят на реда Дерек Човин или по-скоро - хипотетичният палач, тъй като към момента не е наказан, макар че всеки човек на планетата със смарт телефон и интернет към този момент е видял или чул по какъв начин Човин лишава живота на Джордж Флойд. На сниманото от очевидци видео служителят на реда притиска с коляно гърлото на арестанта цели 8 минути и 46 секунди, а жертвата му стене " не мога да вдишвам ".
От 26 май всекидневно в многомилионните американски градове, както и в дребни градчета и покрайнини, хиляди стачкуват, с цел да спре полицейската грубост на расова основа.
Защото расизмът в Америка през днешния ден съществува, въпреки и постоянно добре завоалиран.
За страдание, още в Минеаполис, откъдето стартира всичко, митингът беше изопачен от грозни вандалски подиуми. Тълпи от озлобени, обезверени, гладни и евентуално престъпно проявени хора трошаха витрини, палеха и разграбваха облекла, маратонки, тв приемници. Прескачаха се и се биеха за плячката. Всичко това още веднъж се случва пред очите ни, постоянно стриймвано онлайн или качено в обществените мрежи, минути откакто се е случило.
Не зная дали кой, по какъв начин и по кое време ще откри повода и подбудителите за тези грабежи. Едно е ясно - лумпенските тълпи опорочиха и затъмниха другояче справедливите всеобщи митинги срещу полицейското принуждение и расовата дискриминация в Америка.
В моето градче, Лейк Форест, северно предгадие на Чикаго с близо 20 хиляди поданици, митингът беше на 3 юни, на историческия Market Square - съгласно историците първия търговки център в Америка.
Митингът беше проведен от група сегашни и някогашни ученици на локалната гимназия, израсли като " привилегировани бели ", освен това заможни, американци.
Протестът в моя град, както и всички останали в страната, е въодушевен от придвижването Black Lives Matter.
Малко демография: тук живеят малко под 20 хиляди души, от които 92,1 % са бели, 4,6% азиатци, 2,8% латиноси и 1,1 % афроамериканци. Останалите проценти са индианци и смесени. Данните са от последното броене през 2010 година.
Заради " локдауна ", който към момента е в действие, общуването е най-вече в обществените мрежи. Във всички локални затворени групи във Facebook и Инстаграм още в понеделник, новината за митинга, провокира разгорещени полемики, разногласия и словесни престрелки " за и срещу ".
Никой, несъмнено, не отхвърляше правото на митинг, като постоянно спорещите се позоваваха на Първата корекция на Конституцията за свободата на словото. Хората обаче бяха парализирани от боязън, поради погромите и вандализма в Ню Йорк, Чикаго, даже и в град Уакиган, който се намира единствено на 18 километра отсам.
Повечето от тях, най-много притежателите на магазини, офиси, сладкарници, фризьорски салони и заведения за хранене на Market Square под паника питаха дали митингът в действителност не е проведен от деятели на Black Lives Matter и звъняха в полицията да схванат има ли постъпили сигнали за разгром, поради поредност известия в Туитър.
В сряда, още в ранния следобяд, витрините на съвсем всички магазини бяха заковани с шперплат. Спекулациите, че вандали ще нахлуят и тук, ще разбият, ще грабят и опожаряват не спираха.
В една от групите във Facebook мъж сподели - " поради гибелта на оня човек, в този момент хората тук ще си изгубят прехраната ".
Живея в Лейк Форест към този момент 19 години и след тази къса обява за първи път преброих познатите си расисти.
Последва бурна полемика със закани, зле прикрити обидни квалификации и разгорещени разногласия, от което на всички ни стана ясно, че въпреки и надълбоко потулен, расизмът тук съществува.
За благополучие, в ранната по здрач в сряда, на съвършената зелена ливада на Market Square, пред телевизионните камери, над 200 души умерено слушаха и приветстваха речите на няколкото чернокожи оратори.
Отстрани, без да чуват говорещите, бяха пристигнали наблюдаващи. Те бяха много по-малобройни.
Речите бяха тъжни, мъчителни, от време на време вдъхновяващи. Едни момче, приключило гимназията предходната година, показа истории, от които ме обзе позор и смут, че синът ми е бил в тази постройка по същото време.
По време на обяд в стола на учебното заведение, 5-6 чернокожи момчета от випуска, минали около натрупали се на една маса техни съученици. " Вижте, пуснали са маймуните от зоологическата градина в Линкълн парк ", провикнал се един от тях, а останалите избухнали в смях.
Друг човек ми описа по какъв начин като дете, може би осемгодишен, си играел с другари в спокоен и спокоен квартал в Чикаго, където живеел с родителите си. Като свършили, сграбчил новото си колело и тръгнал да се прибира. Само след няколко минути го спрял служител на реда и почнал жестоко и настоятелно да го разпитва от кое място е откраднал колелото. Междувременно го хванал за яката на ризата и го повдигнал. Само намесата на приятелите му го избавила от още разпити и неприятности.
Това беше първият ми от многото сходни случаи с полицията, посочи моят другар, лекар-онколог и попита мен какъв брой пъти ме е серпантина полиция.
" За 20 години шофиране в Америка, единствено два пъти за превишена скорост ", му споделих аз.
Него го стопират съвсем всеки месец. Почти всяко чернокожо момче в Америка има сходна история с колело, а всеки негър мъж е спиран от полицията по пътищата на Америка доста повече от всички други раси.
Расизмът мъчно се схваща в Америка, в случай че не си го усетил на гърба си.
Моя позната, бяла жена, юрист, е омъжена за афроамериканец. Той е биохимик и работи в огромна фармацевтична компания. Синът им, мъдро момче е работлив и отличен плувец. Приет е за студент в Принстън и най-малко по два пъти дневно получава подмятания, че е съумял, поради политиката за одобрявана на малцинствата в колеж( Affirmative Action Act).
Мой комшия, роден в Ямайка, споделя, че като разхожда кучето си, постоянно го стопират, с цел да го разпитват кой е къде отива.
Моят персонален опит с расизма е от разкази на познати, някои от които не пожелаха да бъдат оповестени.
Първият случай, в който аз намерено се сблъсках с религиозния фанатизъм и расизма на някои от поддържниците на Доналд Тръмп, беше през лятото на 2016.
С екип на несъществуващата към този момент телевизия BiT, бяхме в Кливланд, където се организираше Конгресът на републиканската партия, на който предложиха Тръмп за кандидат-президент. Знаехме, че всеки ден се организират митинги срещу Тръмп, както и манифестации в негова поддръжка. В един извънредно един парещ юлски ден с Ралица Василeва, която беше водещ и началник на новинарския екип, снимахме на Public Square. Там бяха и двете групи, разграничени между тях от верига служители на реда, към 50 на брой. Останах шокирана, от това което чух и видях тогава там. Един човек крещеше неоснователно на негър мъж против него " Ти си дете на Дявола! Ако не ти харесва, купи си билет назад за Африка ".
Това, което се видя и чу на Market Square в Лейк Форест беше един по-прикрит и не толкоз нервен расизъм, който обаче е не по-малко рисков. Дали Америка е подготвена да го изкорени?
Ясно е, че от Public Square в Кливланд до Market Sqare в Лейк Форест, расизмът в Америка към момента съществува.
От Ваня Божилова- Креймър
Чикаго
От 26 май всекидневно в многомилионните американски градове, както и в дребни градчета и покрайнини, хиляди стачкуват, с цел да спре полицейската грубост на расова основа.
Защото расизмът в Америка през днешния ден съществува, въпреки и постоянно добре завоалиран.
За страдание, още в Минеаполис, откъдето стартира всичко, митингът беше изопачен от грозни вандалски подиуми. Тълпи от озлобени, обезверени, гладни и евентуално престъпно проявени хора трошаха витрини, палеха и разграбваха облекла, маратонки, тв приемници. Прескачаха се и се биеха за плячката. Всичко това още веднъж се случва пред очите ни, постоянно стриймвано онлайн или качено в обществените мрежи, минути откакто се е случило.
Не зная дали кой, по какъв начин и по кое време ще откри повода и подбудителите за тези грабежи. Едно е ясно - лумпенските тълпи опорочиха и затъмниха другояче справедливите всеобщи митинги срещу полицейското принуждение и расовата дискриминация в Америка.
В моето градче, Лейк Форест, северно предгадие на Чикаго с близо 20 хиляди поданици, митингът беше на 3 юни, на историческия Market Square - съгласно историците първия търговки център в Америка.
Митингът беше проведен от група сегашни и някогашни ученици на локалната гимназия, израсли като " привилегировани бели ", освен това заможни, американци.
Протестът в моя град, както и всички останали в страната, е въодушевен от придвижването Black Lives Matter.
Малко демография: тук живеят малко под 20 хиляди души, от които 92,1 % са бели, 4,6% азиатци, 2,8% латиноси и 1,1 % афроамериканци. Останалите проценти са индианци и смесени. Данните са от последното броене през 2010 година.
Заради " локдауна ", който към момента е в действие, общуването е най-вече в обществените мрежи. Във всички локални затворени групи във Facebook и Инстаграм още в понеделник, новината за митинга, провокира разгорещени полемики, разногласия и словесни престрелки " за и срещу ".
Никой, несъмнено, не отхвърляше правото на митинг, като постоянно спорещите се позоваваха на Първата корекция на Конституцията за свободата на словото. Хората обаче бяха парализирани от боязън, поради погромите и вандализма в Ню Йорк, Чикаго, даже и в град Уакиган, който се намира единствено на 18 километра отсам.
Повечето от тях, най-много притежателите на магазини, офиси, сладкарници, фризьорски салони и заведения за хранене на Market Square под паника питаха дали митингът в действителност не е проведен от деятели на Black Lives Matter и звъняха в полицията да схванат има ли постъпили сигнали за разгром, поради поредност известия в Туитър.
В сряда, още в ранния следобяд, витрините на съвсем всички магазини бяха заковани с шперплат. Спекулациите, че вандали ще нахлуят и тук, ще разбият, ще грабят и опожаряват не спираха.
В една от групите във Facebook мъж сподели - " поради гибелта на оня човек, в този момент хората тук ще си изгубят прехраната ".
Живея в Лейк Форест към този момент 19 години и след тази къса обява за първи път преброих познатите си расисти.
Последва бурна полемика със закани, зле прикрити обидни квалификации и разгорещени разногласия, от което на всички ни стана ясно, че въпреки и надълбоко потулен, расизмът тук съществува.
За благополучие, в ранната по здрач в сряда, на съвършената зелена ливада на Market Square, пред телевизионните камери, над 200 души умерено слушаха и приветстваха речите на няколкото чернокожи оратори.
Отстрани, без да чуват говорещите, бяха пристигнали наблюдаващи. Те бяха много по-малобройни.
Речите бяха тъжни, мъчителни, от време на време вдъхновяващи. Едни момче, приключило гимназията предходната година, показа истории, от които ме обзе позор и смут, че синът ми е бил в тази постройка по същото време.
По време на обяд в стола на учебното заведение, 5-6 чернокожи момчета от випуска, минали около натрупали се на една маса техни съученици. " Вижте, пуснали са маймуните от зоологическата градина в Линкълн парк ", провикнал се един от тях, а останалите избухнали в смях.
Друг човек ми описа по какъв начин като дете, може би осемгодишен, си играел с другари в спокоен и спокоен квартал в Чикаго, където живеел с родителите си. Като свършили, сграбчил новото си колело и тръгнал да се прибира. Само след няколко минути го спрял служител на реда и почнал жестоко и настоятелно да го разпитва от кое място е откраднал колелото. Междувременно го хванал за яката на ризата и го повдигнал. Само намесата на приятелите му го избавила от още разпити и неприятности.
Това беше първият ми от многото сходни случаи с полицията, посочи моят другар, лекар-онколог и попита мен какъв брой пъти ме е серпантина полиция.
" За 20 години шофиране в Америка, единствено два пъти за превишена скорост ", му споделих аз.
Него го стопират съвсем всеки месец. Почти всяко чернокожо момче в Америка има сходна история с колело, а всеки негър мъж е спиран от полицията по пътищата на Америка доста повече от всички други раси.
Расизмът мъчно се схваща в Америка, в случай че не си го усетил на гърба си.
Моя позната, бяла жена, юрист, е омъжена за афроамериканец. Той е биохимик и работи в огромна фармацевтична компания. Синът им, мъдро момче е работлив и отличен плувец. Приет е за студент в Принстън и най-малко по два пъти дневно получава подмятания, че е съумял, поради политиката за одобрявана на малцинствата в колеж( Affirmative Action Act).
Мой комшия, роден в Ямайка, споделя, че като разхожда кучето си, постоянно го стопират, с цел да го разпитват кой е къде отива.
Моят персонален опит с расизма е от разкази на познати, някои от които не пожелаха да бъдат оповестени.
Първият случай, в който аз намерено се сблъсках с религиозния фанатизъм и расизма на някои от поддържниците на Доналд Тръмп, беше през лятото на 2016.
С екип на несъществуващата към този момент телевизия BiT, бяхме в Кливланд, където се организираше Конгресът на републиканската партия, на който предложиха Тръмп за кандидат-президент. Знаехме, че всеки ден се организират митинги срещу Тръмп, както и манифестации в негова поддръжка. В един извънредно един парещ юлски ден с Ралица Василeва, която беше водещ и началник на новинарския екип, снимахме на Public Square. Там бяха и двете групи, разграничени между тях от верига служители на реда, към 50 на брой. Останах шокирана, от това което чух и видях тогава там. Един човек крещеше неоснователно на негър мъж против него " Ти си дете на Дявола! Ако не ти харесва, купи си билет назад за Африка ".
Това, което се видя и чу на Market Square в Лейк Форест беше един по-прикрит и не толкоз нервен расизъм, който обаче е не по-малко рисков. Дали Америка е подготвена да го изкорени?
Ясно е, че от Public Square в Кливланд до Market Sqare в Лейк Форест, расизмът в Америка към момента съществува.
От Ваня Божилова- Креймър
Чикаго
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ