Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за здравното осигуряване
П резидентът Румен Радев връща за ново разискване в Народното събрание разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване , оповестиха от прессекретариата на президента.
В претекстовете си президентът декларира, че
поддържа законови ограничения, целящи най-ефективното систематизиране на обществените финанси в региона на здравната помощ. В същото време президентът смята, че измененията основават предпоставки за ограничение на конституционни права на българските жители.
" Измененията на член 59 от Закона за здравното обезпечаване водят до възобновяване на лимитите при даването на здравна помощ. Това е мярка, която освен е малко евентуално да докара до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро обмисляне и разходване на средствата на НЗОК, само че и по естество съставлява голословна интервенция в правилата на здравното обезпечаване. Промените основават евентуална възможност да бъде стеснен достъпът на здравноосигурените лица до здравна помощ, предоставяна от определено от тях лечебно заведение, когато пациентите имат потребност от нея ", се показва в претекстовете на президента.
Според него признатите от Народното събрание текстове " притеснително припомнят на към този момент оповестена за противоконституционна наредба, въвеждаща възбрана за НЗОК да заплаща оказана от лечебните заведения здравна помощ, в случай че е в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности ".
" По този метод здравноосигурените лица се слагат в нестабилно състояние от позиция на опцията да се лекуват в лечебното заведение, което са избрали, без значение дали би се стигнало до действителна възбрана за заплащане. Според президента точно това състояние влиза в несъгласие с член 52, ал.1 и 2 от Конституцията ", акцентира още Радев в претекстовете си.
" Не може да се подмине и методът, по който е признат въпросният текст - без нужната гласност и без опция за съответна реакция от засегнатите лица ", добавя той.
Ето и пълния текст на претекстовете:
***
М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване, признат от 51-ото Народно заседание на 17 юли 2025 година
Уважаеми народни представители,
Не отхвърлям правото на законодателя по целенасоченост да дефинира изискванията, при които ще се осъществя наложителното здравно обезпечаване като система и главно право. Принципно поддържам и законовите ограничения, които предизвикват по-ефективно обмисляне на средствата за финансиране на здравната помощ и тяхното уместно систематизиране. В същото време, смятам че това е възможно единствено в случай че не води до резултат, който опонира на Основния закон.
С § 5 от признатия Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване (ЗИД ЗЗО) се вършат допълнения на член 59 ЗЗО, чрез които императивно се открива експлицитна задължителност на стойностите, избрани по реда на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Задължителността на тези стойности ще е както във връзка с наличието на договорите за оказване на здравна помощ, подписани сред шефовете на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), по този начин и непосредствено по отношение на изпълнителите на здравна помощ по член 59, ал.1 (съгласно § 5, т. 1 in fine). Това ще се отрази и на покритието на здравната помощ по член 55, алинея 2, т. 2 ЗЗО, достъпът до която е обезпечен от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Съгласно новата алинея 7а на член 59 НЗОК ще заплаща „ на изпълнителите на здравна помощ в границите на стойностите, избрани в договорите по алинея 1 и в сходство с целевите средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се регистрира и делът на запаса при решение на надзорния съвет на НЗОК по член 15, алинея 1, т. 7 ". Извън по този начин основаното съображение за възнаграждение, остава тази здравна помощ, която въпреки и да спада към обезпечения от бюджета на НЗОК пакет, би довела до надвишаване на заложените оптимални размери и стойности за съответното лечебно заведение. По този метод от планирани тези размери и стойности се трансформират в императивни с закрепен най-много. (Решение № 6 от 2024 година по к.д. № 15/2023 г.).
Считам, че посредством законово закрепеното обвързване на НЗОК да заплаща здравна помощ на изпълнителите в границите на стойностите, избрани в договорите сред шефовете на РЗОК и изпълнителите на здравна помощ, законодателят лимитира заплащането здравна помощ за съответен реализатор, чийто израз в последна сметка ще бъде ограничение на достъпа на пациентите. Законодателят не вкарва категорично безспорна възбрана за възнаграждение на здравна помощ на обезпечените, само че на процедура слага безусловно изискване за заплащането ѝ, което е ориентирано към съответния реализатор, а точно: да не бъде надвишен лимитът на договорите по член 55 ЗЗО. Така законодателят открива като аршин за даване на здравна помощ достигането на избраните в договорите предели и размери. Това непосредствено слага избрани здравноосигурени лица в нестабилно състояние от позиция на опцията да се лекуват в лечебното заведение, което са избрали. По този метод за даването на здравна помощ ще е от голяма важност с изключение на действителната потребност, само че и вероятността дали ще бъде надхвърлен откритият финансов предел. Така, ограничавайки опцията изпълнителите да извършат здравна услуга, когато същата попада отвън откритите предели, се визира конституционното право на здравно обезпечаване по член 52, алинея 1 от Конституцията.
С Решение № 6 от 2024 година по к.д. № 15/2023 година Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционна наредбата член 55а, алинея 2 ЗЗО, която регламентира възбрана за НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна помощ в нарушаване на посочените в техните контракти по член 59, алинея 1 размери и стойности. В решението си конституционната пълномощия категорично акцентира, че [в]ъвеждането на предели на обособените лечебни заведения не може да понижи броя на пациентите (и разноските за лекуването им), а единствено ги пренасочва от едно лечебно заведение, което е изчерпало избрания му административно предел, към друго, което не е. Ето за какво лимитите на осъществяваната от изпълнителите на здравна помощ активност не съставляват мярка, която води до ограничение разноските на НЗОК или до тяхното по-добро обмисляне. Според Конституционен съд определеният от законодателя модел на здравно обезпечаване не разрешава върху здравноосигурените лица да се вменява една спомагателна и нетипична задача [...] да се преценяват и да способстват за прецизното съблюдаване на другояче прогнозните финансови планове на НЗОК, като вършат избора на лечебно заведение не съгласно своите здравни и житейски потребности, а по този начин, че да е съответен наложително на динамичността, с която другите лечебни заведения на територията на цялата страна и по обособените региони на РЗОК извършват контрактуваните размери и стойности за здравна помощ. Осигуряване, в което няма сигурност във опцията да се получи осигурителната престация, не е същинско обезпечаване. Затова и изискванията за даването и използването на осигурителната престация би трябвало да бъдат по този начин уредени от законодателя, че да способстват за тази сигурност в приемането, а не да водят до неустановеност.
Считам, че резултатът на § 5, т. 1 - 2 от ЗИД ЗЗО за изпълнителите на здравна помощ и за здравноосигурените лица ще бъде същият както на към този момент оповестеното за противоконституционно предписание за държание, тъй като и новоприетите разпореждания съдържат еднакъв капацитет да лимитират достъпа до здравна помощ на здравноосигурените лица, без значение дали би се стигнало до действителна възбрана за заплащане.
Следва да бъде обърнато внимание, че с изключение на с Конституцията, наличието на признатите разпоредби е несъвместимо с редица настоящи текстове на ЗЗО, което залага едно спорно използване. Стойностите, избрани по реда на закона за НЗОК и разпределени към съответната РЗОК, са съобразени и надлежно наложителни за даден регион от страната, а не непосредствено по отношение на съответния реализатор. Самите контракти с изпълнителите на здравна помощ включват обособените типове здравна помощ по член 45, а „ размерите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на типовете здравна помощ " от своя страна са част от наложителното наличие на националните рамкови контракти (чл. 55, алинея 2, т. 3а ЗЗО). Това демонстрира несъгласие сред добавената част в алинея 7, изр. първо от член 59, новосъздадената алинея 7а от член 59 и самия член 55, алинея 2 т. 2 ЗЗО.
Като продължение на тази неизясненост е и официално заложеното от законодателя изискване, че НЗОК ще заплаща здравната помощ на изпълнителите „ в сходство с целевите средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се регистрира и делът на запаса при решение на надзорния съвет на НЗОК по член 15, алинея 1, т. 7 ". Дори и да се одобри, че законодателят не изключва опцията да бъдат покривани надлимитни разноски за оказана здравна помощ, тази опция остава пленник на едно бъдещо нестабилно бюджетно събитие. Налице са и известни неясноти по отношение на реда, по който това би могло да се случи.
Не мога да подмина метода, по който е признат въпросният текст. Предложението за него е направено по време на съвещание на Комисията по опазването на здравето на съображение и по реда на член 79, алинея 7, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Предложението не е обвързвано с първичния обсег на законопроекта. Прието е без нужната гласност и без опция за съответна реакция на засегнатите лица.
Всичко това приказва за недостиг на воля на ръководещото болшинство да предприеме изцяло преразглеждане на метода на финансиране на болничната помощ. Вместо това се прибягва към палиативни решения, които са краткотрайни и за жалост противоречащи на Конституцията.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване, признат от 51-вото Народно заседание на 17 юли 2025 г.
В претекстовете си президентът декларира, че
поддържа законови ограничения, целящи най-ефективното систематизиране на обществените финанси в региона на здравната помощ. В същото време президентът смята, че измененията основават предпоставки за ограничение на конституционни права на българските жители.
" Измененията на член 59 от Закона за здравното обезпечаване водят до възобновяване на лимитите при даването на здравна помощ. Това е мярка, която освен е малко евентуално да докара до пълноценна реализация на поставената от законодателя цел за по-добро обмисляне и разходване на средствата на НЗОК, само че и по естество съставлява голословна интервенция в правилата на здравното обезпечаване. Промените основават евентуална възможност да бъде стеснен достъпът на здравноосигурените лица до здравна помощ, предоставяна от определено от тях лечебно заведение, когато пациентите имат потребност от нея ", се показва в претекстовете на президента.
Според него признатите от Народното събрание текстове " притеснително припомнят на към този момент оповестена за противоконституционна наредба, въвеждаща възбрана за НЗОК да заплаща оказана от лечебните заведения здравна помощ, в случай че е в нарушаване на посочените в техните контракти размери и стойности ".
" По този метод здравноосигурените лица се слагат в нестабилно състояние от позиция на опцията да се лекуват в лечебното заведение, което са избрали, без значение дали би се стигнало до действителна възбрана за заплащане. Според президента точно това състояние влиза в несъгласие с член 52, ал.1 и 2 от Конституцията ", акцентира още Радев в претекстовете си.
" Не може да се подмине и методът, по който е признат въпросният текст - без нужната гласност и без опция за съответна реакция от засегнатите лица ", добавя той.
Ето и пълния текст на претекстовете:
***
М О Т И В И
за връщане за ново разискване в Народното събрание на разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване, признат от 51-ото Народно заседание на 17 юли 2025 година
Уважаеми народни представители,
Не отхвърлям правото на законодателя по целенасоченост да дефинира изискванията, при които ще се осъществя наложителното здравно обезпечаване като система и главно право. Принципно поддържам и законовите ограничения, които предизвикват по-ефективно обмисляне на средствата за финансиране на здравната помощ и тяхното уместно систематизиране. В същото време, смятам че това е възможно единствено в случай че не води до резултат, който опонира на Основния закон.
С § 5 от признатия Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване (ЗИД ЗЗО) се вършат допълнения на член 59 ЗЗО, чрез които императивно се открива експлицитна задължителност на стойностите, избрани по реда на Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Задължителността на тези стойности ще е както във връзка с наличието на договорите за оказване на здравна помощ, подписани сред шефовете на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), по този начин и непосредствено по отношение на изпълнителите на здравна помощ по член 59, ал.1 (съгласно § 5, т. 1 in fine). Това ще се отрази и на покритието на здравната помощ по член 55, алинея 2, т. 2 ЗЗО, достъпът до която е обезпечен от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Съгласно новата алинея 7а на член 59 НЗОК ще заплаща „ на изпълнителите на здравна помощ в границите на стойностите, избрани в договорите по алинея 1 и в сходство с целевите средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се регистрира и делът на запаса при решение на надзорния съвет на НЗОК по член 15, алинея 1, т. 7 ". Извън по този начин основаното съображение за възнаграждение, остава тази здравна помощ, която въпреки и да спада към обезпечения от бюджета на НЗОК пакет, би довела до надвишаване на заложените оптимални размери и стойности за съответното лечебно заведение. По този метод от планирани тези размери и стойности се трансформират в императивни с закрепен най-много. (Решение № 6 от 2024 година по к.д. № 15/2023 г.).
Считам, че посредством законово закрепеното обвързване на НЗОК да заплаща здравна помощ на изпълнителите в границите на стойностите, избрани в договорите сред шефовете на РЗОК и изпълнителите на здравна помощ, законодателят лимитира заплащането здравна помощ за съответен реализатор, чийто израз в последна сметка ще бъде ограничение на достъпа на пациентите. Законодателят не вкарва категорично безспорна възбрана за възнаграждение на здравна помощ на обезпечените, само че на процедура слага безусловно изискване за заплащането ѝ, което е ориентирано към съответния реализатор, а точно: да не бъде надвишен лимитът на договорите по член 55 ЗЗО. Така законодателят открива като аршин за даване на здравна помощ достигането на избраните в договорите предели и размери. Това непосредствено слага избрани здравноосигурени лица в нестабилно състояние от позиция на опцията да се лекуват в лечебното заведение, което са избрали. По този метод за даването на здравна помощ ще е от голяма важност с изключение на действителната потребност, само че и вероятността дали ще бъде надхвърлен откритият финансов предел. Така, ограничавайки опцията изпълнителите да извършат здравна услуга, когато същата попада отвън откритите предели, се визира конституционното право на здравно обезпечаване по член 52, алинея 1 от Конституцията.
С Решение № 6 от 2024 година по к.д. № 15/2023 година Конституционният съд (КС) разгласи за противоконституционна наредбата член 55а, алинея 2 ЗЗО, която регламентира възбрана за НЗОК да заплаща за оказана от лечебните заведения здравна помощ в нарушаване на посочените в техните контракти по член 59, алинея 1 размери и стойности. В решението си конституционната пълномощия категорично акцентира, че [в]ъвеждането на предели на обособените лечебни заведения не може да понижи броя на пациентите (и разноските за лекуването им), а единствено ги пренасочва от едно лечебно заведение, което е изчерпало избрания му административно предел, към друго, което не е. Ето за какво лимитите на осъществяваната от изпълнителите на здравна помощ активност не съставляват мярка, която води до ограничение разноските на НЗОК или до тяхното по-добро обмисляне. Според Конституционен съд определеният от законодателя модел на здравно обезпечаване не разрешава върху здравноосигурените лица да се вменява една спомагателна и нетипична задача [...] да се преценяват и да способстват за прецизното съблюдаване на другояче прогнозните финансови планове на НЗОК, като вършат избора на лечебно заведение не съгласно своите здравни и житейски потребности, а по този начин, че да е съответен наложително на динамичността, с която другите лечебни заведения на територията на цялата страна и по обособените региони на РЗОК извършват контрактуваните размери и стойности за здравна помощ. Осигуряване, в което няма сигурност във опцията да се получи осигурителната престация, не е същинско обезпечаване. Затова и изискванията за даването и използването на осигурителната престация би трябвало да бъдат по този начин уредени от законодателя, че да способстват за тази сигурност в приемането, а не да водят до неустановеност.
Считам, че резултатът на § 5, т. 1 - 2 от ЗИД ЗЗО за изпълнителите на здравна помощ и за здравноосигурените лица ще бъде същият както на към този момент оповестеното за противоконституционно предписание за държание, тъй като и новоприетите разпореждания съдържат еднакъв капацитет да лимитират достъпа до здравна помощ на здравноосигурените лица, без значение дали би се стигнало до действителна възбрана за заплащане.
Следва да бъде обърнато внимание, че с изключение на с Конституцията, наличието на признатите разпоредби е несъвместимо с редица настоящи текстове на ЗЗО, което залага едно спорно използване. Стойностите, избрани по реда на закона за НЗОК и разпределени към съответната РЗОК, са съобразени и надлежно наложителни за даден регион от страната, а не непосредствено по отношение на съответния реализатор. Самите контракти с изпълнителите на здравна помощ включват обособените типове здравна помощ по член 45, а „ размерите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на типовете здравна помощ " от своя страна са част от наложителното наличие на националните рамкови контракти (чл. 55, алинея 2, т. 3а ЗЗО). Това демонстрира несъгласие сред добавената част в алинея 7, изр. първо от член 59, новосъздадената алинея 7а от член 59 и самия член 55, алинея 2 т. 2 ЗЗО.
Като продължение на тази неизясненост е и официално заложеното от законодателя изискване, че НЗОК ще заплаща здравната помощ на изпълнителите „ в сходство с целевите средства в закона за бюджета на НЗОК за съответната година, като се регистрира и делът на запаса при решение на надзорния съвет на НЗОК по член 15, алинея 1, т. 7 ". Дори и да се одобри, че законодателят не изключва опцията да бъдат покривани надлимитни разноски за оказана здравна помощ, тази опция остава пленник на едно бъдещо нестабилно бюджетно събитие. Налице са и известни неясноти по отношение на реда, по който това би могло да се случи.
Не мога да подмина метода, по който е признат въпросният текст. Предложението за него е направено по време на съвещание на Комисията по опазването на здравето на съображение и по реда на член 79, алинея 7, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание. Предложението не е обвързвано с първичния обсег на законопроекта. Прието е без нужната гласност и без опция за съответна реакция на засегнатите лица.
Всичко това приказва за недостиг на воля на ръководещото болшинство да предприеме изцяло преразглеждане на метода на финансиране на болничната помощ. Вместо това се прибягва към палиативни решения, които са краткотрайни и за жалост противоречащи на Конституцията.
Уважаеми народни представители,
По изложените претекстове практикувам правото по член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България да върна за ново разискване на § 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното обезпечаване, признат от 51-вото Народно заседание на 17 юли 2025 г.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ