Президентът Румен Радев връчи трите проучвателни мандата за съставяне на

Президентът Румен Радев връчи трите проучвателни мандата за сформиране на държавно управление, само че всички бяха върнати неизпълнени. Първият мандат – на ГЕРБ-СДС, и вторият – на „ Продължаваме промяната – Демократична България “ – не доведоха до кабинет. Третият мандат бе връчен на „ Алианс за права и свободи “ (АПС), само че и той беше върнат. Това изчерпа конституционната процедура и отвори път към предварителни парламентарни избори.

Какво следва съгласно Конституцията
При липса на единодушие за нов кабинет, президентът организира съвещания с парламентарните групи и по предложение на претендента за длъжностен министър председател назначава служебно държавно управление. След това се насрочват предварителни парламентарни избори, които би трябвало да се проведат в период до два месеца от назначението на кабинета. Народното събрание продължава да работи до началото на предизборната акция – един месец преди изборите.
 
Промените в Конституцията от 2023 година

След актуализациите на Основния закон през 2023 година, президентът може да избира длъжностен министър-председател от къс лист с съответни длъжности, прочут като „ домова книга “.
  Възможните претенденти за длъжностен министър председател

Според Конституцията, президентът може да избира от следните 10 длъжности:

Председател на Народното събрание – Рая Назарян

Управител на Българска народна банка – Димитър Радев

Подуправители на Българска народна банка – Андрей Гюров, Петър Чобанов, Радослав Миленков

Омбудсман – Велислава Делчева

Заместник-омбудсман – Мария Филипова

Председател на Сметната палата – Димитър Главчев

Зам.-председатели на Сметната палата – Мария Николова и Силвия Къдрева

 
Неясноти в закона

Конституцията не прецизира какво се случва, в случай че никой от допустимите претенденти не желае да стане длъжностен министър председател. В закона няма съответна уговорка за „ право на отвод “ – просто се показват допустимите длъжности за назначение.