Радев наложи вето на промените в Закона за ДАР
Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание разпореждания от признатия на 10 октомври т.г. Закон за изменение на Закона за Държавна организация „ Разузнаване “ (ДАР), с който пълномощието по назначение и по освобождение на ръководителя на организацията се разпорежда на Народното събрание.
В претекстовете си президентът показва, че с промените на досегашния механизъм за назначение, респективно освобождение на ръководител на ДАР в хипотезата на споделена подготвеност сред Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, самостоятелност и липса на политическо въздействие при избора на ръководител.
С измененията в закона поемането и прекратяването на пълномощията на ръководител на организацията ще бъде подвластно от моментни политически ползи в Народното събрание, което не е в интерес и оправдано с националната сигурност.
Държавният глава оспорва също по този начин мнението на вносителите на закона, че изборът на ръководител на ДАР от Народното събрание би било изискване за непоклатимост, предвидимост и публично доверие, тъй като при спор сред Министерския съвет и президента нямало да бъде определен претендент. Целта не е да има безрезервно единодушие сред държавните органи за всяка номинация, а изборът на ръководител да може да бъде подложен на преценката на още един самостоятелен орган, което е причина за приемане на публичното доверие.
" Така в желанието си да обезпечи безконфликтен избор и обезпечено единодушие, Народното събрание изземва пълномощието по установяване на ръководител на организацията, като по този метод натоварва с политическо значение този развой и прави ръководителя подвластен от плаващи партийни болшинства ", отбелязва още в претекстовете си президентът.
Публикуваме цялостния текст на претекстовете на президента:
Уважаеми народни представители,
С признатия Закон за изменение на Закона за Държавна организация „ Разузнаване “ (ЗИ ЗДАР) Парламентът продължава декларираната линия да изземва пълномощия, като дефинира ръководителите на държавни органи, част от системата за национална сигурност. Отчитам позитивно, че този път болшинството прояви разсъдък и гласоподава закона на две четения в разнообразни дни, за разлика от метода, по който беше признат Законът за Държавна организация „ Национална сигурност “. Въпреки това остават редица неясноти по отношение на синхронизирането на новите режими за установяване на ръководителите на службите за сигурност с настоящите организационно-функционални разпореждания, което в последна сметка ще затрудни активността на тези структури. Това важи в цялостна степен и за направените промени в ЗИ ЗДАР.
Не мога да подмина обаче генералния подтекст на подхванатите промени. С възприетия в §§ 1-3 и § 5 ЗИ ЗДАР метод Парламентът да избира и освобождава ръководителя на Държавна организация „ Разузнаване “ (ДАР), той прави тази служба политически подвластна, само че институционално неотговорна. В този смисъл подкрепям напълно изложеното в претекстовете на Указ № 177 от 2 октомври 2025 година (обн. Дъждовни води, бр. 87 от 17 октомври 2025 г.) по отношение на измененията, направени в Закона за Държавна организация „ Национална сигурност “.
Държавна организация „ Разузнаване “ е девоенизирана конструкция, законово позиционирана в изпълнителната власт. За да реализира дилемите в областта на националната сигурност, законът категорично показва, че активността на организацията следва да бъде реализирана при съблюдаване на правилата на политически неутралитет, обективност и безпристрастност (чл. 4, т. 4 и 6 ЗДАР). Съгласно член 5 от ЗДАР на организацията не се слагат задания от вътрешнополитически темперамент, имайки поради нейните функционалности от голяма важност за гарантиране на националната сигурност и осъществяване на външната политика на страната. Не е инцидентно, че законът е оторизирал категорично президента и министър-председателя с пълномощия да слагат съответни задания на службата (чл. 12, т. 1, член 13, т. 1 ЗДАР ), т.е. лица, заемащи длъжности, с които по един или различен метод Конституцията свързва представителството на страната във външните връзки и реализирането на външната политика. Същевременно, това са органи, на които Основният закон признава качеството да бъдат носители на изпълнителна власт (Решение № 13 от 1996 година по к. д. № 11/1996 г.). Ето за какво, шерването на пълномощието на президента по назначение на ръководителя на организацията с Министерския съвет не е самоцел, а продължение на заложеното балансиране сред органите, които по един или различен метод са свързани с активността на тази характерна работа за сигурност. Така, то подсигурява по едно и също време оставане на службата в изпълнителната власт и политическата ѝ раздалеченост от ръководещото болшинство, което и да е то.
Именно тъй като е част от изпълнителната власт и следва да бъде политически неутрална, ДАР е функционално обвързана с останалите служби за сигурност, в това число със структурите, които са натоварени с защитата. В тази връзка да вземем за пример, в този момент пътят за осъществяване на наказателната отговорност за избрани действия на нейните чиновници се приравнява с този за военнослужещите (чл. 396, ал.1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Това е още един мотив за какво процедурата по назначението, респективно прекратяването на пълномощията на ръководител на организацията би трябвало да бъде тясно съгласувана сред органи и структури, имащи отношение към кадровата политика в службите в областта на сигурността и защитата на страната. Такива са Министерският съвет (чл. 105, алинея 2 КРБ) и президентът на Републиката (чл. 100, алинея 1 и алинея 3 КРБ). Включването на Народното събрание в този развой ще докара до изместване на фокуса на процедурата по назначение и освобождение на ръководител на ДАР от причини, съсредоточени върху националната сигурност и слагането на акцент върху партийни политики и плаващи болшинства. Това би довело до подозрения за обективност и професионализъм в работата на основна работа за сигурност, ангажирана с осъществяване на целите в региона на националната сигурност, външната политика, стопанската система и отбраната на конституционно открития ред.
В претекстовете на законопроекта се показва, че смяната се постанова заради неналичието на механизми за разрешаване на вероятно зародили спорове сред президента и Министерския съвет при практикуване на споделената им подготвеност. Смисълът на споделена подготвеност сред самостоятелни един по отношение на различен органи, при назначение и освобождение на длъжности, не е да се реализира единодушие сред тези органи, а да се подсигурява, че назначенията ще бъдат преценени от разнообразни гледни точки. Това в последна сметка е официална гаранция за експертността и функционалната самостоятелност на назначаваните лица. За да създаде последствия назначението, респективно освобождението, е належащо авансово координиране на указа и неговото приподписване (Решение № 13 от 1999 година по к. д. № 9/1999 г.; Решение № 2 от 2002 година по к.д. № 2/2002 г.). Това са благоприятни условия за съвместен надзор и шерване на отговорността на двата органа, участващи в пълномощието. Възлагането на избора на Народното събрание лишава самия Министерски съвет от тези благоприятни условия за надзор. Успехът на предлагането на държавното управление за началник на службата ще е подчинено само на нужното парламентарно доверие, от което зависи личното му битие. Избирането и освобождението от Народното събрание на ръководителя на ДАР по предложение на Министерския съвет става в известна степен симетрично на процедурата по избиране и освобождение на министри (чл. 84, т. 6 от Конституцията), чиято активност, за разлика от тази на ръководителите на службите, може да бъде кадърен обект на директен парламентарен надзор. От друга страна, новият режим влиза в несъгласие с член 84, т. 8, прочие II от Конституцията, тъй като Парламентът лишава самодейността за упражняването на личното си пълномощие от неговите членове - народните представители. По този метод се реализира по едно и също време противоконституционно разширение на компетентността на Народното събрание по чл. 84, т. 6 и ограничение на тази по член 84, т. 8. Загадка остават и субектите, които могат да внасят проектопредложенията в Министерския съвет и реда, по който ще се случи това. Напълно разбираемо парламентарният модел открива най-вече политически форми на връзки сред Министерския съвет и Народното събрание, за сметка на лимитираните юридически форми на координиране на тези връзки. Когато става въпрос за законодателна самодейност, промени в кабинета или парламентарния надзор, подобен модел на взаимоотношения е конституционно оневинен. Когато обаче назначението на ръководителите на служби се случва единствено по този метод, решаващото значение ще има политическата преценка над професионалната.
С § 1, т. 3 ЗИ ЗДАР се регламентира категорично, че законоустановеният брой на заместник-председателите на ДАР ще бъде трима и те ще бъдат назначавани с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. В своето битие организацията досега в никакъв случай не е имала трима заместник-председатели, доколкото кадровата обезпеченост, оценена от органите, които са имали директно наблюдаване върху функционалностите на организацията, не е налагала това. За жал, зачестилото сходно императивно контролиране на броя на заместник-председателите не е казус и то може да бъде обосновано само с обезпечаване на длъжности за парламентарното болшинство, съразмерни на дяловете, в които то взе участие в политическото ръководство на страната. По този метод болшинството намерено показва действителната цел на осъществената си законодателна самодейност, а точно – обезпечаване на въздействие в службите за сигурност.
Уважаеми народни представители,
Като се управлявам от гореизложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на §§ 1 – 3 и § 5 от Закона за изменение на Закона за Държавна организация „ Разузнаване “, признат от 51-вото Народно заседание на 10 октомври 2025 година
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В претекстовете си президентът показва, че с промените на досегашния механизъм за назначение, респективно освобождение на ръководител на ДАР в хипотезата на споделена подготвеност сред Министерския съвет и президента, се нарушава гаранцията за обективност, самостоятелност и липса на политическо въздействие при избора на ръководител.
С измененията в закона поемането и прекратяването на пълномощията на ръководител на организацията ще бъде подвластно от моментни политически ползи в Народното събрание, което не е в интерес и оправдано с националната сигурност.
Държавният глава оспорва също по този начин мнението на вносителите на закона, че изборът на ръководител на ДАР от Народното събрание би било изискване за непоклатимост, предвидимост и публично доверие, тъй като при спор сред Министерския съвет и президента нямало да бъде определен претендент. Целта не е да има безрезервно единодушие сред държавните органи за всяка номинация, а изборът на ръководител да може да бъде подложен на преценката на още един самостоятелен орган, което е причина за приемане на публичното доверие.
" Така в желанието си да обезпечи безконфликтен избор и обезпечено единодушие, Народното събрание изземва пълномощието по установяване на ръководител на организацията, като по този метод натоварва с политическо значение този развой и прави ръководителя подвластен от плаващи партийни болшинства ", отбелязва още в претекстовете си президентът.
Публикуваме цялостния текст на претекстовете на президента:
Уважаеми народни представители,
С признатия Закон за изменение на Закона за Държавна организация „ Разузнаване “ (ЗИ ЗДАР) Парламентът продължава декларираната линия да изземва пълномощия, като дефинира ръководителите на държавни органи, част от системата за национална сигурност. Отчитам позитивно, че този път болшинството прояви разсъдък и гласоподава закона на две четения в разнообразни дни, за разлика от метода, по който беше признат Законът за Държавна организация „ Национална сигурност “. Въпреки това остават редица неясноти по отношение на синхронизирането на новите режими за установяване на ръководителите на службите за сигурност с настоящите организационно-функционални разпореждания, което в последна сметка ще затрудни активността на тези структури. Това важи в цялостна степен и за направените промени в ЗИ ЗДАР.
Не мога да подмина обаче генералния подтекст на подхванатите промени. С възприетия в §§ 1-3 и § 5 ЗИ ЗДАР метод Парламентът да избира и освобождава ръководителя на Държавна организация „ Разузнаване “ (ДАР), той прави тази служба политически подвластна, само че институционално неотговорна. В този смисъл подкрепям напълно изложеното в претекстовете на Указ № 177 от 2 октомври 2025 година (обн. Дъждовни води, бр. 87 от 17 октомври 2025 г.) по отношение на измененията, направени в Закона за Държавна организация „ Национална сигурност “.
Държавна организация „ Разузнаване “ е девоенизирана конструкция, законово позиционирана в изпълнителната власт. За да реализира дилемите в областта на националната сигурност, законът категорично показва, че активността на организацията следва да бъде реализирана при съблюдаване на правилата на политически неутралитет, обективност и безпристрастност (чл. 4, т. 4 и 6 ЗДАР). Съгласно член 5 от ЗДАР на организацията не се слагат задания от вътрешнополитически темперамент, имайки поради нейните функционалности от голяма важност за гарантиране на националната сигурност и осъществяване на външната политика на страната. Не е инцидентно, че законът е оторизирал категорично президента и министър-председателя с пълномощия да слагат съответни задания на службата (чл. 12, т. 1, член 13, т. 1 ЗДАР ), т.е. лица, заемащи длъжности, с които по един или различен метод Конституцията свързва представителството на страната във външните връзки и реализирането на външната политика. Същевременно, това са органи, на които Основният закон признава качеството да бъдат носители на изпълнителна власт (Решение № 13 от 1996 година по к. д. № 11/1996 г.). Ето за какво, шерването на пълномощието на президента по назначение на ръководителя на организацията с Министерския съвет не е самоцел, а продължение на заложеното балансиране сред органите, които по един или различен метод са свързани с активността на тази характерна работа за сигурност. Така, то подсигурява по едно и също време оставане на службата в изпълнителната власт и политическата ѝ раздалеченост от ръководещото болшинство, което и да е то.
Именно тъй като е част от изпълнителната власт и следва да бъде политически неутрална, ДАР е функционално обвързана с останалите служби за сигурност, в това число със структурите, които са натоварени с защитата. В тази връзка да вземем за пример, в този момент пътят за осъществяване на наказателната отговорност за избрани действия на нейните чиновници се приравнява с този за военнослужещите (чл. 396, ал.1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс).
Това е още един мотив за какво процедурата по назначението, респективно прекратяването на пълномощията на ръководител на организацията би трябвало да бъде тясно съгласувана сред органи и структури, имащи отношение към кадровата политика в службите в областта на сигурността и защитата на страната. Такива са Министерският съвет (чл. 105, алинея 2 КРБ) и президентът на Републиката (чл. 100, алинея 1 и алинея 3 КРБ). Включването на Народното събрание в този развой ще докара до изместване на фокуса на процедурата по назначение и освобождение на ръководител на ДАР от причини, съсредоточени върху националната сигурност и слагането на акцент върху партийни политики и плаващи болшинства. Това би довело до подозрения за обективност и професионализъм в работата на основна работа за сигурност, ангажирана с осъществяване на целите в региона на националната сигурност, външната политика, стопанската система и отбраната на конституционно открития ред.
В претекстовете на законопроекта се показва, че смяната се постанова заради неналичието на механизми за разрешаване на вероятно зародили спорове сред президента и Министерския съвет при практикуване на споделената им подготвеност. Смисълът на споделена подготвеност сред самостоятелни един по отношение на различен органи, при назначение и освобождение на длъжности, не е да се реализира единодушие сред тези органи, а да се подсигурява, че назначенията ще бъдат преценени от разнообразни гледни точки. Това в последна сметка е официална гаранция за експертността и функционалната самостоятелност на назначаваните лица. За да създаде последствия назначението, респективно освобождението, е належащо авансово координиране на указа и неговото приподписване (Решение № 13 от 1999 година по к. д. № 9/1999 г.; Решение № 2 от 2002 година по к.д. № 2/2002 г.). Това са благоприятни условия за съвместен надзор и шерване на отговорността на двата органа, участващи в пълномощието. Възлагането на избора на Народното събрание лишава самия Министерски съвет от тези благоприятни условия за надзор. Успехът на предлагането на държавното управление за началник на службата ще е подчинено само на нужното парламентарно доверие, от което зависи личното му битие. Избирането и освобождението от Народното събрание на ръководителя на ДАР по предложение на Министерския съвет става в известна степен симетрично на процедурата по избиране и освобождение на министри (чл. 84, т. 6 от Конституцията), чиято активност, за разлика от тази на ръководителите на службите, може да бъде кадърен обект на директен парламентарен надзор. От друга страна, новият режим влиза в несъгласие с член 84, т. 8, прочие II от Конституцията, тъй като Парламентът лишава самодейността за упражняването на личното си пълномощие от неговите членове - народните представители. По този метод се реализира по едно и също време противоконституционно разширение на компетентността на Народното събрание по чл. 84, т. 6 и ограничение на тази по член 84, т. 8. Загадка остават и субектите, които могат да внасят проектопредложенията в Министерския съвет и реда, по който ще се случи това. Напълно разбираемо парламентарният модел открива най-вече политически форми на връзки сред Министерския съвет и Народното събрание, за сметка на лимитираните юридически форми на координиране на тези връзки. Когато става въпрос за законодателна самодейност, промени в кабинета или парламентарния надзор, подобен модел на взаимоотношения е конституционно оневинен. Когато обаче назначението на ръководителите на служби се случва единствено по този метод, решаващото значение ще има политическата преценка над професионалната.
С § 1, т. 3 ЗИ ЗДАР се регламентира категорично, че законоустановеният брой на заместник-председателите на ДАР ще бъде трима и те ще бъдат назначавани с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя. В своето битие организацията досега в никакъв случай не е имала трима заместник-председатели, доколкото кадровата обезпеченост, оценена от органите, които са имали директно наблюдаване върху функционалностите на организацията, не е налагала това. За жал, зачестилото сходно императивно контролиране на броя на заместник-председателите не е казус и то може да бъде обосновано само с обезпечаване на длъжности за парламентарното болшинство, съразмерни на дяловете, в които то взе участие в политическото ръководство на страната. По този метод болшинството намерено показва действителната цел на осъществената си законодателна самодейност, а точно – обезпечаване на въздействие в службите за сигурност.
Уважаеми народни представители,
Като се управлявам от гореизложените претекстове, на съображение член 101, алинея 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново разискване в Народното събрание наредбите на §§ 1 – 3 и § 5 от Закона за изменение на Закона за Държавна организация „ Разузнаване “, признат от 51-вото Народно заседание на 10 октомври 2025 година
РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ