Радев наложи вето на отделянето на следствието от прокуратурата
Президентът Румен Радев върна за ново разискване в Народното събрание параграфи 3-10 от Закона за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗСВ), признат от 49-ото Народно заседание на 2 юни 2023 година. Оспорените разпореждания плануват обособяването на шефа на Националната следствена работа и следствените отдели към прокуратурите в независими органи. В претекстовете си президентът акцентира, че тези промени възвръщат състояние, което към този момент е съществувало в българското законодателство и е било променено през 2009 година с оглед ефикасното и транспарантно действие на досъдебното произвеждане по наказателни каузи. Така без безапелационни причини Народното събрание в този момент ревизира ангажимент, който България е поела пред Европейския съюз. Това оповестиха от прессекретариата на президентството.
В претекстовете за ветото на президента се акцентира също по този начин, че при приемането на оспорените разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт не е съобразено императивното условие на Конституцията законите да бъдат одобрявани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени значими положения в Закона за правосъдната власт. Нарушени са и редица разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Вижте цялостните претекстове на президента:
Приветствам напъните на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока предварителна защита и противопоставяне на корупцията в правосъдната власт. Основната част от признатия на 2 юни 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗИД ЗСВ) подхожда на това желание и способства за реализиране на съответните цели от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД Закон за съдебната власт, са признати въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 година По този законопроект Министерският съвет е изложил претекстове в сходство с условията на Закона за нормативните актове, осъществена е частична предварителна оценка на въздействието и е била извършена социална консултация, с която е дадена опция на заинтригуваните институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт обаче са признати без откритите гаранции за неприкритост, координация и предвидимост на законодателния развой.
1. В § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт се планува даването на самостоятелен статут на Националната следствена работа (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този метод се възвръща едно състояние, което към този момент е съществувало в органите на нашата правосъдна власт, и е било изоставено. През 2009 година 40-ото Народно заседание е приело ЗИД Закон за съдебната власт (обн. Дъждовни води, бр. 33 от 30.04.2009 г.), посредством който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и дефинира шефа на Национална следствена служба за заместител на основния прокурор. Към оня миг държавното управление акцентира, че смяната се прави за " ефикасното и транспарантно действие на досъдебното произвеждане " и се постанова заради " общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функционалностите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 година при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в региона на правораздаването и вътрешните работи " (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.)
През 2003 година в Доклада за напредъка на България към участие в Европейския съюз се показва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието осъществяване следва да се следи за в бъдеще, за да бъдат преодолени настоящите структурни недостатъци на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД Закон за съдебната власт от 2009 година Европейската комисия отбелязва, че " внедряването на чиновниците на Национална следствена служба в прокуратурата може да се схване като стъпка за постигането на по-ефикасно потребление на ресурсите в досъдебната фаза. " (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 финален, стр. 7). По този метод признатият през 2009 година ЗИД Закон за съдебната власт става част от законодателните промени, с които завършват първите три години от участието на България в Европейски Съюз и отпада рискът от активиране на защитните клаузи по Договора за присъединение. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва разумно от осъществените три години преди този момент промени в Конституцията (обн. Дъждовни води, бр. 27 от 2006 г.) и разрешава " да бъде употребен потенциалът на квалифицирани и опитни адвокати, работещи като следователи, за усилване на противодействието против престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и чакаха " (Решение на Конституционен съд № 5 от 9.07.2009 година по к. д. № 6 от 2009 г.).
В този подтекст признатият от Народното събрание на 2 юни 2023 година ЗИД Закон за съдебната власт (специално § 3-10) всъщност ревизира ангажимент, който Република България е поела в договарянията за участие в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите страни членки както в способността на страната да извършва пълноценно своите задължения, по този начин и в успеваемостта и безпристрастността на националната наказателно правна система.
2. Оспорените разпореждания на § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт са признати въз основа на предложение на депутат, което е направено след първо гласоподаване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпореждания от различен законопроект (ЗИД Закон за съдебната власт от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 година е бил отритнат от Народното събрание при първо гласоподаване. В сходство с член 79, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) в съвещанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да прегледа и да гласоподава предлагането. Въпреки това обаче, наредбите § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт са подкрепени от Народното събрание при второто гласоподаване на законопроекта в пленарна зала.
По този метод Народното събрание не се е съобразило с условието законите да се одобряват с две гласувания (чл. 88, алинея 1 от Конституцията) и е работило в несъгласие със своя устав, който е конституционно организиран акт. В член 79, алинея 1 от ПОДНС се планува, че " законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, може да бъде импортиран и прегледан наново единствено след промени в главните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. ". А съгласно втората алинея от същия текст, разпореждания на законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, не може да бъдат импортирани и прегледани наново като оферти сред първо и второ гласоподаване, в случай че не са изпълнени изискванията на първата алинея " като се изключи тези, които се отнасят до публицистични или правно-технически ремонти. ". Разпоредбите на § 3-10 не може да се преглеждат като " публицистични или правно-технически ремонти " в гласувания на първо четене държавен законопроект, затова те са признати в нарушаване на ПОДНС.
В претекстовете за ветото на президента се акцентира също по този начин, че при приемането на оспорените разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Закон за съдебната власт не е съобразено императивното условие на Конституцията законите да бъдат одобрявани от Народното събрание с две гласувания. Не са спазени значими положения в Закона за правосъдната власт. Нарушени са и редица разпореждания от Правилника за организацията и активността на Народното събрание.
Вижте цялостните претекстове на президента:
Приветствам напъните на законодателя да усъвършенства нормативната рамка в посока предварителна защита и противопоставяне на корупцията в правосъдната власт. Основната част от признатия на 2 юни 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт (ЗИД ЗСВ) подхожда на това желание и способства за реализиране на съответните цели от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България. Измененията, които се съдържат в § 1-2, § 12, 14 и 15 от ЗИД Закон за съдебната власт, са признати въз основа на законопроект на Министерския съвет от 13.04.2023 година По този законопроект Министерският съвет е изложил претекстове в сходство с условията на Закона за нормативните актове, осъществена е частична предварителна оценка на въздействието и е била извършена социална консултация, с която е дадена опция на заинтригуваните институции да изразят позиция по предлаганите промени. Разпоредбите на § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт обаче са признати без откритите гаранции за неприкритост, координация и предвидимост на законодателния развой.
1. В § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт се планува даването на самостоятелен статут на Националната следствена работа (НСлС) и на окръжните следствени служби и извеждането им от структурите на прокуратурата. По този метод се възвръща едно състояние, което към този момент е съществувало в органите на нашата правосъдна власт, и е било изоставено. През 2009 година 40-ото Народно заседание е приело ЗИД Закон за съдебната власт (обн. Дъждовни води, бр. 33 от 30.04.2009 г.), посредством който трансформира съществуващите тогава окръжни следствени служби в отдели към съответните органи на прокуратурата и дефинира шефа на Национална следствена служба за заместител на основния прокурор. Към оня миг държавното управление акцентира, че смяната се прави за " ефикасното и транспарантно действие на досъдебното произвеждане " и се постанова заради " общата позиция на Европейския съюз за ролята, мястото и функционалностите на следствените органи в Република България, изразена още през октомври 2003 година при затваряне на Глава 24 – Сътрудничество в региона на правораздаването и вътрешните работи " (Мотиви към Законопроект за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт № 902-01-3 от 9.01.2009 г.)
През 2003 година в Доклада за напредъка на България към участие в Европейския съюз се показва, че реорганизирането на следствените органи е ангажимент, чието осъществяване следва да се следи за в бъдеще, за да бъдат преодолени настоящите структурни недостатъци на досъдебната фаза и тя да стане по-ефективна, като се избегне дублирането с други служби (Regular Report on Bulgaria’s Progress towards Accession, COM (2003) 676, стр. 18). След приемането на ЗИД Закон за съдебната власт от 2009 година Европейската комисия отбелязва, че " внедряването на чиновниците на Национална следствена служба в прокуратурата може да се схване като стъпка за постигането на по-ефикасно потребление на ресурсите в досъдебната фаза. " (Придружаващ документ към Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета по отношение на напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция – Техническа актуализация, SEC (2009) 1074 финален, стр. 7). По този метод признатият през 2009 година ЗИД Закон за съдебната власт става част от законодателните промени, с които завършват първите три години от участието на България в Европейски Съюз и отпада рискът от активиране на защитните клаузи по Договора за присъединение. Включването на следствените служби в структурата на прокуратурата следва разумно от осъществените три години преди този момент промени в Конституцията (обн. Дъждовни води, бр. 27 от 2006 г.) и разрешава " да бъде употребен потенциалът на квалифицирани и опитни адвокати, работещи като следователи, за усилване на противодействието против престъпността и корупцията, което обществото и Европейският съюз изискваха и чакаха " (Решение на Конституционен съд № 5 от 9.07.2009 година по к. д. № 6 от 2009 г.).
В този подтекст признатият от Народното събрание на 2 юни 2023 година ЗИД Закон за съдебната власт (специално § 3-10) всъщност ревизира ангажимент, който Република България е поела в договарянията за участие в Европейския съюз. Това би уронило доверието на органите на Европейския съюз и на останалите страни членки както в способността на страната да извършва пълноценно своите задължения, по този начин и в успеваемостта и безпристрастността на националната наказателно правна система.
2. Оспорените разпореждания на § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт са признати въз основа на предложение на депутат, което е направено след първо гласоподаване на законопроекта в пленарна зала. Предложението съдържа разпореждания от различен законопроект (ЗИД Закон за съдебната власт от 12.04.2023 г.), който на 19.05.2023 година е бил отритнат от Народното събрание при първо гласоподаване. В сходство с член 79, алинея 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) в съвещанието си от 25.05.2023 година Комисията по правни въпроси е отказала да прегледа и да гласоподава предлагането. Въпреки това обаче, наредбите § 3-10 от ЗИД Закон за съдебната власт са подкрепени от Народното събрание при второто гласоподаване на законопроекта в пленарна зала.
По този метод Народното събрание не се е съобразило с условието законите да се одобряват с две гласувания (чл. 88, алинея 1 от Конституцията) и е работило в несъгласие със своя устав, който е конституционно организиран акт. В член 79, алинея 1 от ПОДНС се планува, че " законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, може да бъде импортиран и прегледан наново единствено след промени в главните му положения (…) и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. ". А съгласно втората алинея от същия текст, разпореждания на законопроект, който е отритнат на първо гласоподаване, не може да бъдат импортирани и прегледани наново като оферти сред първо и второ гласоподаване, в случай че не са изпълнени изискванията на първата алинея " като се изключи тези, които се отнасят до публицистични или правно-технически ремонти. ". Разпоредбите на § 3-10 не може да се преглеждат като " публицистични или правно-технически ремонти " в гласувания на първо четене държавен законопроект, затова те са признати в нарушаване на ПОДНС.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ