Румен Радев спира либерализацията на пазара на ток, въпреки че е ангажимент към ЕС
Президентът Румен Радев стопира - най-малко краткотрайно - либерализацията на енергийния пазар за битовите консуматори. Държавният глава наложи несъгласие на измененията в Закона за енергетиката, с които и жителите би трябвало да стартират да купуват ток от свободния пазар от 2026 година
Слагането на завършек на контролираните цени на електрическата енергия за бита, откакто това беше направено за бизнеса, е ангажимент на България съгласно европейските правила. Невъвеждането на мярката може да донесе санкции.
Парламентът одобри поправките в закона, които Радев стопира, при започване на октомври. Те гласят, че от 1 юли 2024 година Националната електрическа компания (НЕК) стопира да бъде " публичен снабдител " на ток и се отстраняват квотите за производители на електрическа енергия за контролирания пазар. Регулираните цени за крайните битови консуматори ще се ползват до 31 декември 2025 година След това цените ще са пазарни.
Законът планува алтернатива потребителите да бъдат обезщетени за разноските за пазаруване на ток до 2026 година Въвежда се и понятието " уязвим клиент за доставяне с електрическа сила ", като хората, които дават отговор на критериите, ще получават помощи за сметките си за ток До 31 май 2024 година ще би трябвало да стартират разяснителна акция за изгодите от либерализацията на пазара, опциите за избор на краен снабдител и опциите за обезщетения.
Според президента Румен Радев обаче " законът се е отдалечил от задачите на обществената страна, а неговото приемане не е съпроводено с пълноценна оценка на въздействието, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система ".
Затова му постанова несъгласие - т.е. законът ще би трябвало да се върне назад в Народното събрание, а депутатите ще вземат решение дали да препотвърдят признатото или да се съобразят с причините на Радев. За да сработи президентското несъгласие и промяната да не влезе в действие, трябват най-малко 121 гласа. Опозицията в Народното събрание, която е срещу либерализирания пазар на ток - в лицето на Българска социалистическа партия и " Възраждане ", няма толкоз депутати.
„ Стандартът на живот на болшинството от българските жители остава най-ниският в Европейския съюз, а плануваните промени биха могли още повече да затруднят точно хората, които така и така мъчно посрещат базовите си житейски разноски “, счита още Радев, видно от претекстовете му към ветото. Той се тормози още, че ограниченията за обезщетения ще работят единствено до 2026 година, а след това цените за жителите може да скочат фрапантно.
Румен Радев не оспорва, че България има поети задължения към Европейски Съюз за либерализация на пазара, само че споделя, че " точно европейското право разрешава и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти ". Според него дефиницията за " енергийна беднотия " е неразбираема, както и обезщетителният механизъм.
Президентът твърди, че отнемането на функционалностите на НЕК като публичен снабдител на ток и премахването на наложителното изкупуване на ток от производителите за контролирания пазар " може да провокира прекъсване на произвеждане на електрическа сила от държавната Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток 2 “ и ще заплаши действието на „ Мини Марица-Изток “ още в средата на идната година.
„ Ново разискване на признатия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е опция за народните представители наново да преценяват както параметрите на промяната, по този начин и механизмите за подкрепяне на засегнатите “, написа президентът.
" Застрашаването " на държавната Топлоелектрическа централа и мините идва оттова, че токът, който тя създава, е безценен на фона на останалите производители и по-трудно осъществя количества на свободния пазар. Причината за това е, че " Марица-Изток " 2 е замърсител, защото създава ток от въглища. Това води със себе си заплащане на наложителни въглеродни излъчвания.
Слагането на завършек на контролираните цени на електрическата енергия за бита, откакто това беше направено за бизнеса, е ангажимент на България съгласно европейските правила. Невъвеждането на мярката може да донесе санкции.
Парламентът одобри поправките в закона, които Радев стопира, при започване на октомври. Те гласят, че от 1 юли 2024 година Националната електрическа компания (НЕК) стопира да бъде " публичен снабдител " на ток и се отстраняват квотите за производители на електрическа енергия за контролирания пазар. Регулираните цени за крайните битови консуматори ще се ползват до 31 декември 2025 година След това цените ще са пазарни.
Законът планува алтернатива потребителите да бъдат обезщетени за разноските за пазаруване на ток до 2026 година Въвежда се и понятието " уязвим клиент за доставяне с електрическа сила ", като хората, които дават отговор на критериите, ще получават помощи за сметките си за ток До 31 май 2024 година ще би трябвало да стартират разяснителна акция за изгодите от либерализацията на пазара, опциите за избор на краен снабдител и опциите за обезщетения.
Според президента Румен Радев обаче " законът се е отдалечил от задачите на обществената страна, а неговото приемане не е съпроводено с пълноценна оценка на въздействието, макар че се вкарват положения, директно засягащи благосъстоянието на българските жители и устойчивостта на енергийната система ".
Затова му постанова несъгласие - т.е. законът ще би трябвало да се върне назад в Народното събрание, а депутатите ще вземат решение дали да препотвърдят признатото или да се съобразят с причините на Радев. За да сработи президентското несъгласие и промяната да не влезе в действие, трябват най-малко 121 гласа. Опозицията в Народното събрание, която е срещу либерализирания пазар на ток - в лицето на Българска социалистическа партия и " Възраждане ", няма толкоз депутати.
„ Стандартът на живот на болшинството от българските жители остава най-ниският в Европейския съюз, а плануваните промени биха могли още повече да затруднят точно хората, които така и така мъчно посрещат базовите си житейски разноски “, счита още Радев, видно от претекстовете му към ветото. Той се тормози още, че ограниченията за обезщетения ще работят единствено до 2026 година, а след това цените за жителите може да скочат фрапантно.
Румен Радев не оспорва, че България има поети задължения към Европейски Съюз за либерализация на пазара, само че споделя, че " точно европейското право разрешава и изисква от страните членки да защитят енергийно бедните и уязвими битови клиенти ". Според него дефиницията за " енергийна беднотия " е неразбираема, както и обезщетителният механизъм.
Президентът твърди, че отнемането на функционалностите на НЕК като публичен снабдител на ток и премахването на наложителното изкупуване на ток от производителите за контролирания пазар " може да провокира прекъсване на произвеждане на електрическа сила от държавната Топлоелектрическа централа „ Марица-Изток 2 “ и ще заплаши действието на „ Мини Марица-Изток “ още в средата на идната година.
„ Ново разискване на признатия на 5 октомври 2023 година Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката е опция за народните представители наново да преценяват както параметрите на промяната, по този начин и механизмите за подкрепяне на засегнатите “, написа президентът.
" Застрашаването " на държавната Топлоелектрическа централа и мините идва оттова, че токът, който тя създава, е безценен на фона на останалите производители и по-трудно осъществя количества на свободния пазар. Причината за това е, че " Марица-Изток " 2 е замърсител, защото създава ток от въглища. Това води със себе си заплащане на наложителни въглеродни излъчвания.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ