Сугарев: Радев участва навсякъде, където има енергийна инфраструктура, особено ако са намесени и руски интереси
Президентът Румен Радев ще взе участие в церемонията по въвеждане в употреба на междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) в Ниш в неделя. Радев ще бъде на работно посещаване в Сърбия по покана на своя сръбски сътрудник Александър Вучич. В събитието вземат участие президентът на Сърбия Александър Вучич и президентът на Азербайджан Илхам Алиев. Преди това президентът Румен Радев ще има двустранна среща с президента Александър Вучич.
Президентът Радев явно се вживява в ролята, която до неотдавна играеше Бойко Борисов – на най-хубав другар на президента Вучич на Балканите и поръчител за прелестните българо-сръбски връзки. Накрая даже му връчиха най-високото сръбско държавно отличие – Орденът на Република Сърбия. Заслужено сред прочее: нали той построи правата на „ Турски поток “ през България, с помощта на която Сърбия получава съветски газ, а Русия избегна преноса на газ през Украйна, което пък й разреши да стартира войната против тази страна. Това струваше на българските данъкоплатци към три милиарда лв. – добра цена за един държавен медал.
Що се отнася до неделното работно посещаване на Радев – енергийната инфраструктура е в прерогативите на изпълнителната власт и би било редно тя да бъде показана на церемонията за интерконектора, само че би трябвало да отбележа, че Радев не за пръв път отива в Сърбия по този мотив – той беше на посещаване и през февруари, когато започваха строителните работи. Всеизвестна е неговата упоритост да взе участие на всички места, където става дума за енергийна инфраструктура – и изключително там, където са намесени и съветски ползи. Така че от позиция на неговите политически ползи едно такова посещаване е подходящо и мечтано – и надали събития като следващите скандални потъпквания на човешките права на българското малцинство в Сърбия могат да го смутят, да не приказваме за дреболии като конфискуването на моята книга.
Нека припомня въпреки всичко: при неотдавнашното посещаване на Вучич в Босилеград бяха превантивно задържани етнически българи: Димитър Димитров – Треперски и учителката Даниела Михайлович – просто ей по този начин, да не би на се появят на митинга за неговото посрещане и да смутят прелестната атмосфера. В една цивилизована страна даже единствено това би било мотив президентът да откаже своето посещаване.
Относно това какви дипломатически знаци можеше да насочи Радев към Вучич, в случай че в действителност искаше да покаже неодобрението си към протичащото се с българи на границата ни в Сърбия, - Радев можеше да откаже визитата, като даде ясно да се разбере за какво го прави – поради следващите нарушавания на човешките права на българите в Сърбия. Или да съобщи, че защото визитата на българи в Република Сърбия е нежелано, той също ще се съобрази с това отвращение. Или да анулира визитата си в символ на митинг против нелепите и унизителни за страната ни „ шпионски кавги “, които приказват за това, че и Сърбия, сходно на Русия, ни третира като вражеска страна. Или най-малкото да изпрати на церемонията фигура с по-нисък сан – примерно някой собствен консултант.
България към този момент предприе някои от уместните дипломатически стъпки – навременно и професионално, което не се е случвало от десетилетия. Реакциите по отношение на изземването на моите книги от КИЦ Босилеград и недопускането на мен и други българи на границата са такива – сръбския дипломат беше извикан в Министерство на външните работи за пояснения и с задоволително изострен звук му бяха поискани извинения и обяснения; българският дипломат в Белград от своя страна внесе демарш в сръбското външно министерство. Трябва да се има поради обаче нещо друго: цяла серия събития демонстрират, че сръбската страна напълно не гори от предпочитание да бъде член на Европейски Съюз – и по-скоро се ориентира като сътрудник на Русия в актуалната геополитическа борба за смяна на властовия баланс в международен мащаб. Неотварянето на нови преговорни глави, икономическият контракт с Евразия, отводът да бъде приета Косово като самостоятелна страна и фрапантните провокации по отношение на нейния статут, включващи в последно време въоръжени провокации от паравоенни структури, и не на последно място отношението на сръбските институции към малцинствата, са задоволително ясни знаци в това отношение. В актуалната обстановка това е рисково, защото Сърбия може да бъде употребена от Русия като сътрудник за разпалване на нов боен спор на Балканите. Поради това би трябвало да бъдем безпределно деликатни при всевъзможни публични и неофициални контакти със сръбските управляващи – и най-много да престанем с безсмислените уверения за това по какъв начин България „ абсолютно “ поддържа Сърбия за участие в Европейски Съюз./БГНЕС
***
Едвин Сугарев, политик и държавник. Генерален консул на България в Ниш в интервала 2016-2020 година Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Президентът Радев явно се вживява в ролята, която до неотдавна играеше Бойко Борисов – на най-хубав другар на президента Вучич на Балканите и поръчител за прелестните българо-сръбски връзки. Накрая даже му връчиха най-високото сръбско държавно отличие – Орденът на Република Сърбия. Заслужено сред прочее: нали той построи правата на „ Турски поток “ през България, с помощта на която Сърбия получава съветски газ, а Русия избегна преноса на газ през Украйна, което пък й разреши да стартира войната против тази страна. Това струваше на българските данъкоплатци към три милиарда лв. – добра цена за един държавен медал.
Що се отнася до неделното работно посещаване на Радев – енергийната инфраструктура е в прерогативите на изпълнителната власт и би било редно тя да бъде показана на церемонията за интерконектора, само че би трябвало да отбележа, че Радев не за пръв път отива в Сърбия по този мотив – той беше на посещаване и през февруари, когато започваха строителните работи. Всеизвестна е неговата упоритост да взе участие на всички места, където става дума за енергийна инфраструктура – и изключително там, където са намесени и съветски ползи. Така че от позиция на неговите политически ползи едно такова посещаване е подходящо и мечтано – и надали събития като следващите скандални потъпквания на човешките права на българското малцинство в Сърбия могат да го смутят, да не приказваме за дреболии като конфискуването на моята книга.
Нека припомня въпреки всичко: при неотдавнашното посещаване на Вучич в Босилеград бяха превантивно задържани етнически българи: Димитър Димитров – Треперски и учителката Даниела Михайлович – просто ей по този начин, да не би на се появят на митинга за неговото посрещане и да смутят прелестната атмосфера. В една цивилизована страна даже единствено това би било мотив президентът да откаже своето посещаване.
Относно това какви дипломатически знаци можеше да насочи Радев към Вучич, в случай че в действителност искаше да покаже неодобрението си към протичащото се с българи на границата ни в Сърбия, - Радев можеше да откаже визитата, като даде ясно да се разбере за какво го прави – поради следващите нарушавания на човешките права на българите в Сърбия. Или да съобщи, че защото визитата на българи в Република Сърбия е нежелано, той също ще се съобрази с това отвращение. Или да анулира визитата си в символ на митинг против нелепите и унизителни за страната ни „ шпионски кавги “, които приказват за това, че и Сърбия, сходно на Русия, ни третира като вражеска страна. Или най-малкото да изпрати на церемонията фигура с по-нисък сан – примерно някой собствен консултант.
България към този момент предприе някои от уместните дипломатически стъпки – навременно и професионално, което не се е случвало от десетилетия. Реакциите по отношение на изземването на моите книги от КИЦ Босилеград и недопускането на мен и други българи на границата са такива – сръбския дипломат беше извикан в Министерство на външните работи за пояснения и с задоволително изострен звук му бяха поискани извинения и обяснения; българският дипломат в Белград от своя страна внесе демарш в сръбското външно министерство. Трябва да се има поради обаче нещо друго: цяла серия събития демонстрират, че сръбската страна напълно не гори от предпочитание да бъде член на Европейски Съюз – и по-скоро се ориентира като сътрудник на Русия в актуалната геополитическа борба за смяна на властовия баланс в международен мащаб. Неотварянето на нови преговорни глави, икономическият контракт с Евразия, отводът да бъде приета Косово като самостоятелна страна и фрапантните провокации по отношение на нейния статут, включващи в последно време въоръжени провокации от паравоенни структури, и не на последно място отношението на сръбските институции към малцинствата, са задоволително ясни знаци в това отношение. В актуалната обстановка това е рисково, защото Сърбия може да бъде употребена от Русия като сътрудник за разпалване на нов боен спор на Балканите. Поради това би трябвало да бъдем безпределно деликатни при всевъзможни публични и неофициални контакти със сръбските управляващи – и най-много да престанем с безсмислените уверения за това по какъв начин България „ абсолютно “ поддържа Сърбия за участие в Европейски Съюз./БГНЕС
***
Едвин Сугарев, политик и държавник. Генерален консул на България в Ниш в интервала 2016-2020 година Анализът е написан особено за Агенция БГНЕС.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ