Втори опит. Радев пак иска Конституционният съд да му върне правото да избира служебната власт
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за последните промени в Конституцията, свързани с назначението на длъжностен кабинет. Това е вторият път, в който Радев желае анулация на част от поправките, направени от 49-ото Народно заседание (НС).
За първи път за измененията при започване на 2024 година, без да оспорва частта за правосъдната промяна. Въпреки това Конституционен съд анулира точно, и остави измененията, които ограничиха пълномощията на президента самичък да назначава длъжностен кабинет.
В мощ останаха и новите текстове, съгласно които Народното събрание не стопира работата си даже когато няма постоянно държавно управление, както и опцията за министри и депутати да бъдат избирани хора с двойно поданство. Сега Радев още веднъж сезира Конституционен съд искане за анулация на всички тези промени.
Това става по-малко от три седмици, откакто президентът назначи нови от своята квота. В момента Конституционен съд заседава в повърхностен състав от 11 членове, тъй като Народното събрание към момента не е попълнил своята квота. Четирима от тях са излъчени от Радев, четирима са номинирани от двете висши съдилища, а останалите трима - от депутатите. За взимане на решение е належащо болшинство от най-малко 7 гласа.
Радев написа, че повторното сезиране се постанова поради " възникването на редица нови условия ", показали се при приложението на оспорваните текстове.
Според него текстовете " анулират механизмите за носене на политическа отговорност при образуването и действието на органите на държавно ръководство ". Той написа, че в измененията има " редица противоречиви моменти ", които към този момент са оказали въздействие на процедурата по сформиране на длъжностен кабинет, както и избора на ръководител на Народното събрание.
Според, свързани с назначението на длъжностен кабинет, Радев може да избира министър председател от избран кръг от хора. Това са ръководителят на Народното събрание, шефовете и подуправителите на Българската национална банка, ръководителят на Сметната палата и заместниците му, омбудсманът и неговите заместници.
Част от тези постове са свободни, а други са заети от хора, които към този момент са отказвали да влязат в ролята на министър председател. През 2024 година това да избере Димитър Главчев за министър председател за повторно, откакто на процедура се оказа, че няма различен ход.
Същевременно за втора поредна седмица, което блокира работата му. Според Радев това също е обвързвано с конституционните промени, съгласно които ръководителят може след това да бъде определен за длъжностен министър председател.
За последните три години и половина в България се организираха парламентарни. За този интервал постоянно държавно управление беше образувано единствено два пъти, като и двата пъти то не беше по-дълго от 9 месеца. Същевременно Радев трябваше да назначи шест служебни кабинета. От тях - четири по остарялата процедура и две - по новата.
Конституционният съд пояснява главния закон и се произнася, когато би трябвало да се откри дали новоприети законови текстове са противоконституционни. Няма избран период, в който съдът би трябвало да излезе с решението си.
За първи път за измененията при започване на 2024 година, без да оспорва частта за правосъдната промяна. Въпреки това Конституционен съд анулира точно, и остави измененията, които ограничиха пълномощията на президента самичък да назначава длъжностен кабинет.
В мощ останаха и новите текстове, съгласно които Народното събрание не стопира работата си даже когато няма постоянно държавно управление, както и опцията за министри и депутати да бъдат избирани хора с двойно поданство. Сега Радев още веднъж сезира Конституционен съд искане за анулация на всички тези промени.
Това става по-малко от три седмици, откакто президентът назначи нови от своята квота. В момента Конституционен съд заседава в повърхностен състав от 11 членове, тъй като Народното събрание към момента не е попълнил своята квота. Четирима от тях са излъчени от Радев, четирима са номинирани от двете висши съдилища, а останалите трима - от депутатите. За взимане на решение е належащо болшинство от най-малко 7 гласа.
Радев написа, че повторното сезиране се постанова поради " възникването на редица нови условия ", показали се при приложението на оспорваните текстове.
Според него текстовете " анулират механизмите за носене на политическа отговорност при образуването и действието на органите на държавно ръководство ". Той написа, че в измененията има " редица противоречиви моменти ", които към този момент са оказали въздействие на процедурата по сформиране на длъжностен кабинет, както и избора на ръководител на Народното събрание.
Според, свързани с назначението на длъжностен кабинет, Радев може да избира министър председател от избран кръг от хора. Това са ръководителят на Народното събрание, шефовете и подуправителите на Българската национална банка, ръководителят на Сметната палата и заместниците му, омбудсманът и неговите заместници.
Част от тези постове са свободни, а други са заети от хора, които към този момент са отказвали да влязат в ролята на министър председател. През 2024 година това да избере Димитър Главчев за министър председател за повторно, откакто на процедура се оказа, че няма различен ход.
Същевременно за втора поредна седмица, което блокира работата му. Според Радев това също е обвързвано с конституционните промени, съгласно които ръководителят може след това да бъде определен за длъжностен министър председател.
За последните три години и половина в България се организираха парламентарни. За този интервал постоянно държавно управление беше образувано единствено два пъти, като и двата пъти то не беше по-дълго от 9 месеца. Същевременно Радев трябваше да назначи шест служебни кабинета. От тях - четири по остарялата процедура и две - по новата.
Конституционният съд пояснява главния закон и се произнася, когато би трябвало да се откри дали новоприети законови текстове са противоконституционни. Няма избран период, в който съдът би трябвало да излезе с решението си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ