Петър Чолаков: Как Радев пак посрами България frognews.bg
Президентът Румен Радев се разгласи срещу приемането на Украйна в НАТО, преди спорът ѝ с Русия да бъде позволен " по кротичък път ". Отказът на българския държавен глава да поддържа цялостния текст на декларацията на неговите сътрудници от Централна и Източна Европа за Украйна наподобява като навеждане пред Кремъл и пред путинофилите в България в частност.
Дванайсет страни от НАТО (Румъния, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония, Черна Гора, Словакия, Германия, Канада и САЩ) насърчиха упоритостта на президента на Украйна Володимир Зеленски страната му да се причисли час по-скоро към Пакта. Радев отвърна с аргумента, че в случай че НАТО утвърди кандидатурата на Украйна за участие в този момент (той е " за " по принцип), това крие " риск от директно замесване " на Алианса във войната сред Москва и Киев. За да получи зелена светлина, кандидатурата на Украйна би трябвало да бъде утвърдена от всички 30 страни в Пакта. Постигането на единогласие може да отнеме месеци, даже години.
Декларацията е най-вече политическа
Турция да вземем за пример е срещу глобите, наложени на Русия. Макар и за малко, Анкара даже наложи несъгласие върху кандидатурите за участието на Швеция и Финландия в Алианса - страни, които даже не са забъркани във военни спорове (ветото бе вдигнато на срещата на НАТО в Мадрид в края на юни 2022). Словения също изрази опасения от приемането на Украйна в НАТО в този миг.
Декларацията в поддръжка на участието на Украйна обаче има на първо място политически темперамент. Тя е знак за взаимност с Киев, само че и предизвестие към Москва, която все по-често загатва, че може да употребява тактически нуклеарни оръжия против Украйна. Единството на НАТО може да обезкуражи Москва, разединението - да я направи още по-агресивна и дръзка. На този декор позицията на българския президент е ненужно презастраховане. По-лошото е, че сигурно тя подхранва и ускорява съмненията, че София е троянски кон на Москва в НАТО и Европейски Съюз.
Позицията на Радев не е изненадваща. Този натовски военачалник, който преди по-малко от година възкликна по време на избирателен спор " Крим е съветски, кой да е? ", наскоро съобщи, че спирането на връзките с " Газпром " крие опасности за страната. Назначеното от него служебно държавно управление отпред с Гълъб Донев се опита да направи външнополитически завой - назад към примката на съветските въглеводороди.
По свирката на Кремъл
Крайно време е българските политици да схванат, че геополитическият избор на страната ни - в НАТО и Европейски Съюз - към този момент е реалност. Този избор поражда както права, по този начин и отговорности. А не може ли и София да направи като Анкара - да се пазари и с едните, и с другите? А позицията на Словения с какво е по-различна от българската - ще попитате. Но пък белким държанието на госпожа Митрофанова, тонът на Кремъл и " Газпром " демонстрираха някакво почитание към българските ползи, еластичност, подготвеност за взаимни отстъпки, отстъпки?
За разлика от България, Турция към този момент изпрати военни дронове в помощ на Киев, Словения ще подкрепи Украйна с 28 танка M-55S от руско време, като за тях ще получи модерно оръжие от Германия. България остава най-наведена пред Москва. А нямаме опция даже да браним въздушното си пространство без помощ от други натовски страни.
Стратегията на двата външнополитически стола (с НАТО и Европейски Съюз, само че в никакъв случай срещу Русия), която доста политици в България изповядват, през последните месеци дефинитивно потвърди своята неплатежоспособност и банкрутира. Опитите за флирт с аватара на Москва " Газпром " приключиха безрезултатно за страните и фирмите от Европейски Съюз, които се изкушиха да играят по свирката на Кремъл. Навеждането пред Москва няма да докара до нищо положително - нито за националната сигурност, нито за репутацията на България.
Дванайсет страни от НАТО (Румъния, Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Северна Македония, Черна Гора, Словакия, Германия, Канада и САЩ) насърчиха упоритостта на президента на Украйна Володимир Зеленски страната му да се причисли час по-скоро към Пакта. Радев отвърна с аргумента, че в случай че НАТО утвърди кандидатурата на Украйна за участие в този момент (той е " за " по принцип), това крие " риск от директно замесване " на Алианса във войната сред Москва и Киев. За да получи зелена светлина, кандидатурата на Украйна би трябвало да бъде утвърдена от всички 30 страни в Пакта. Постигането на единогласие може да отнеме месеци, даже години.
Декларацията е най-вече политическа
Турция да вземем за пример е срещу глобите, наложени на Русия. Макар и за малко, Анкара даже наложи несъгласие върху кандидатурите за участието на Швеция и Финландия в Алианса - страни, които даже не са забъркани във военни спорове (ветото бе вдигнато на срещата на НАТО в Мадрид в края на юни 2022). Словения също изрази опасения от приемането на Украйна в НАТО в този миг.
Декларацията в поддръжка на участието на Украйна обаче има на първо място политически темперамент. Тя е знак за взаимност с Киев, само че и предизвестие към Москва, която все по-често загатва, че може да употребява тактически нуклеарни оръжия против Украйна. Единството на НАТО може да обезкуражи Москва, разединението - да я направи още по-агресивна и дръзка. На този декор позицията на българския президент е ненужно презастраховане. По-лошото е, че сигурно тя подхранва и ускорява съмненията, че София е троянски кон на Москва в НАТО и Европейски Съюз.
Позицията на Радев не е изненадваща. Този натовски военачалник, който преди по-малко от година възкликна по време на избирателен спор " Крим е съветски, кой да е? ", наскоро съобщи, че спирането на връзките с " Газпром " крие опасности за страната. Назначеното от него служебно държавно управление отпред с Гълъб Донев се опита да направи външнополитически завой - назад към примката на съветските въглеводороди.
По свирката на Кремъл
Крайно време е българските политици да схванат, че геополитическият избор на страната ни - в НАТО и Европейски Съюз - към този момент е реалност. Този избор поражда както права, по този начин и отговорности. А не може ли и София да направи като Анкара - да се пазари и с едните, и с другите? А позицията на Словения с какво е по-различна от българската - ще попитате. Но пък белким държанието на госпожа Митрофанова, тонът на Кремъл и " Газпром " демонстрираха някакво почитание към българските ползи, еластичност, подготвеност за взаимни отстъпки, отстъпки?
За разлика от България, Турция към този момент изпрати военни дронове в помощ на Киев, Словения ще подкрепи Украйна с 28 танка M-55S от руско време, като за тях ще получи модерно оръжие от Германия. България остава най-наведена пред Москва. А нямаме опция даже да браним въздушното си пространство без помощ от други натовски страни.
Стратегията на двата външнополитически стола (с НАТО и Европейски Съюз, само че в никакъв случай срещу Русия), която доста политици в България изповядват, през последните месеци дефинитивно потвърди своята неплатежоспособност и банкрутира. Опитите за флирт с аватара на Москва " Газпром " приключиха безрезултатно за страните и фирмите от Европейски Съюз, които се изкушиха да играят по свирката на Кремъл. Навеждането пред Москва няма да докара до нищо положително - нито за националната сигурност, нито за репутацията на България.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ