Папата сред срещата с Румен Радев: Не затваряте очите, сърцето и ръката си към тези, които чукат на портите ви
Президентът Румен Радев посрещна публично папа Франциск пред постройката на " Дондуков " 2. Това е и първата спирка на Светия отец в София.
Пред почетната рота и химните на двете страни, двамата направиха обиколка по аления килим. Пред входа ги чакаха вицепрезидентът Илиана Йотова, столичният кмет Йорданка Фандъкова, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, правосъдният министър Екатерина Захариева, шефа на премиерския кабинет Румяна Бъчварова, представители на дипломатическия корупус, корпус, претенденти за евродепутати, висши католически духовници.
Оригинално, ръчно направено разпятие с резбовани флорални претекстове, които се вплитат като елементи в централна част на българския възрожденски иконостас подари Радев на папа Франциск.
Изявление на президента Румен Радев след срещата му с Негово Светейшество папа Франциск:
Позволете ми най-сърдечно да поздравявам Негово Светейшество папа Франциск по случай неговото публично посещаване в Република България.
Ваше Светейшество, през днешния ден с най-топли усеща Ви посреща един открит и добродушен народ. Народът на една от най-старите християнски страни, приел Христовата религия преди 12 века. Народ, преодолял всички провокации, превратности и тествания, с помощта на своите морални и духовни добродетели, на църквата и кирилицата, на вярата и знанието.
Мотото на Вашето Апостолическо пътешестване е „ Мир на Земята ". Този апел ще отекне в целия свят и то от българската столица, която носи името на Божията Премъдрост. Нашата история е наситена с войни и премеждия. Затова знаем цената на мира и знаем, че този мир е дълготраен, единствено когато тържествуват хуманизмът и толерантността сред разнообразни религии, етноси и нации, тъй като българското общество не търпи расизъм и ксенофобия. Само на метри отсам съжителстват спокойно от епохи православен храм, джамия, католическа черква и синагога.
Във Вашето Великденско обръщение призовахте „ да построяваме мостове, а не стени ". Това е задачата на нашето време, тъй като стени се издигат елементарно, само че мостове се градят мъчно. И в случай че в многовековните връзките сред България и Ватикана преобладават положителната воля и взаимното почитание, заслугата е на „ майсторите на мостове ".
В базиликата „ Санта Мария Маджоре " през ІХ век папа Адриан ІІ освети българските писмена. В базиликата „ Сан Клементе " почива св. Константин-Кирил Философ. Това са свети места за всеки българин. Вече 44 година епископът на Рим приема българска делегация на 24 май в символ на респект към Светите равноапостоли Кирил и Методий - първоучители на славянския свят и съпокровители на Европа. Българската книжовност е вградена в основите на европейската и международна цивилизация и е стожер на нашата еднаквост.
Дълбоко в нашата родова памет са съхранени спомените за унията на цар Калоян с Римската черква, за борбата при Варна през 1444 година, за застъпничеството на Римската курия за българите след жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година, за здравната помощ при последвалата Руско-турската освободителна война. Светъл е споменът от времената, когато Анджело Ронкали - папа Йоан ХХІІІ, именуван от някои „ Българския папа ", обитава десетилетие като Апостолически визитатор и пратеник в София.
Днес, когато омразата и ксенофобията се завръщат в Европа, ние си спомняме за великата задача на Светите равноапостоли Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни разлики не са спънка народите да живеят в мир и да изповядват общи полезности.
Ваше Светейшество, Вашето посещаване в Република България е едно от най-значимите събития в нашата нова история, тъй като споделяме общи грижи и паники - грижата за опазването на мира и паниките за ориста на милиони човешки същества, захвърлени на произвол и обречени на гонене, оскърбление, беднотия, иго, сегрегация и гнет.
Искреността и дълбокият прочувствен заряд в нашите връзки ми дават убеденост, че общата ни угриженост е основата, върху която хуманно мислещите хора могат дружно да реализират своите общи, благородни желания за положителното на всички. Вашето посещаване, Ваше Светейшество, е удостоверение за обичта Ви към българския народ и вярата в България за построяването на един по-мирен, по-справедлив и по-човечен свят.
Добре пристигнали в България, Ваше Светейшество.
Изявление на папа Франциск:
Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с антични християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в района, по този начин и в интернационалната общественост. Тук на многообразието, уважавайки характерните особености, се гледа като на опция и благосъстояние, а не като причина за спор.
Сърдечно приветствам управляващите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на господин Президента за общителните слова, които ми насочи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да одобри свободата на мисълта.
Отправям с почитание моя привет към Негово Светейшество Патриарх Неофит, с който ще се срещна по-късно, както и към митрополитите и епископите от Светия синод и към всички правилни на Българската православна черква. Изпращам сърдечен привет на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата черква, за които пристигам, с цел да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското удостоверение.
Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общественост и на вярващите мюсюлмани и удостоверявам с вас „ дълбокото разбиране, че същинските учения на религиите ни приканват да останем вкоренени в полезностите на мира; да поддържаме полезностите на взаимното опознание, човешкото приятелство и общото общуване ” („ Документ за човешкото приятелство ”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Да се възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, тъй че всяка вяра, призована да предизвиква естетика и единодушие, да подкрепи растежа на една просвета и среда, проникнати от цялостното почитание към човешката персона и нейното достолепие, установявайки витални връзки сред другите цивилизации, разбирания и обичаи, и отхвърляйки насилието и принудата. По този метод ще победим тези, които по всевъзможен начин се пробват да я манипулират и експлоатират.
Моето днешно посещаване има намерение идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 година, и се случва в признателното възпоменание за наличието в София за към едно десетилетие на тогавашния апостолически пратеник монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той постоянно носеше в сърцето си възприятие на признателност и надълбоко почитание към вашия народ и то дотам, че е споделил, че където и да би отишъл, къщата му постоянно ще бъде отворена за вас, без потребността да казвате дали сте католици или православни, само че единствено: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, с цел да предизвиква братското съдействие сред всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и управлява в първата му фаза, даде огромен подтик и подтик за развиването на икуменическите връзки.
Вследствие на тези събития на Провидението, започвайки от 1968 година, т.е. от към този момент над 50 година, една публична българска делегация, формирана от най-висшите цивилен и църковни управляващи, всяка година посещава Ватикана във връзка празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските нации и са в основата на развиването на техния език и просвета, и на първо място на изобилни и трайни плодове на християнско и свято удостоверение.
Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молебствия, съобразителност и обща апостолическа активност са станали образци за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен разговор, естетика и на братска среща сред Църквите, страните и народите! Нека техният ослепителен образец да породи доста почитатели даже и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и естетика!
Сега, в този исторически миг, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и самодейностите ѝ, България е изправена пред следствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови благоприятни условия за работа. В същото време България - сходно на доста други страни от Стария континент - би трябвало да се оправи с това, което може да се преглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в огромна част от Европа, като следствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, комбиниран с интензивния миграционен поток, докара до обезлюдяване и занемаряване на доста села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на тези, които се пробват да влязат в нейните граници, с цел да избягат от войни и спорове или от беднотия, и се пробват да доближат във всеки случай до най-богатите региони на европейския континент, с цел да намерят нови благоприятни условия за битие или просто едно безвредно леговище.
Г-н Президент, познавам уговорката, с който управниците на тази страна от години се стремят да основат условия, тъй че изключително младите да не са принудени да емигрират. Бих желал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички старания за поощряване на удобни условия, тъй че младежите да могат да вложат техните свежи сили и да възнамеряват своето персонално и фамилно бъдеще, намирайки в Родината изискванията, които разрешават един заслужен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си разрешил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на портите ви.
Вашата страна постоянно се е отличавала като мост сред Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата сред разнообразни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от епохи живеят спокойно дружно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България наложително минава през признаването и оценяването на тази характерна характерност. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от крайбрежията на Черно море, станала плодородна от скромния труд на доста генерации и отворена за културен и търговски продан, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на вярата.
Бог да благослови България, да я резервира мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива!
След диалога си с президента, папата има среща с патриарх Неофит.
Пред почетната рота и химните на двете страни, двамата направиха обиколка по аления килим. Пред входа ги чакаха вицепрезидентът Илиана Йотова, столичният кмет Йорданка Фандъкова, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, правосъдният министър Екатерина Захариева, шефа на премиерския кабинет Румяна Бъчварова, представители на дипломатическия корупус, корпус, претенденти за евродепутати, висши католически духовници.
Оригинално, ръчно направено разпятие с резбовани флорални претекстове, които се вплитат като елементи в централна част на българския възрожденски иконостас подари Радев на папа Франциск.
Изявление на президента Румен Радев след срещата му с Негово Светейшество папа Франциск:
Позволете ми най-сърдечно да поздравявам Негово Светейшество папа Франциск по случай неговото публично посещаване в Република България.
Ваше Светейшество, през днешния ден с най-топли усеща Ви посреща един открит и добродушен народ. Народът на една от най-старите християнски страни, приел Христовата религия преди 12 века. Народ, преодолял всички провокации, превратности и тествания, с помощта на своите морални и духовни добродетели, на църквата и кирилицата, на вярата и знанието.
Мотото на Вашето Апостолическо пътешестване е „ Мир на Земята ". Този апел ще отекне в целия свят и то от българската столица, която носи името на Божията Премъдрост. Нашата история е наситена с войни и премеждия. Затова знаем цената на мира и знаем, че този мир е дълготраен, единствено когато тържествуват хуманизмът и толерантността сред разнообразни религии, етноси и нации, тъй като българското общество не търпи расизъм и ксенофобия. Само на метри отсам съжителстват спокойно от епохи православен храм, джамия, католическа черква и синагога.
Във Вашето Великденско обръщение призовахте „ да построяваме мостове, а не стени ". Това е задачата на нашето време, тъй като стени се издигат елементарно, само че мостове се градят мъчно. И в случай че в многовековните връзките сред България и Ватикана преобладават положителната воля и взаимното почитание, заслугата е на „ майсторите на мостове ".
В базиликата „ Санта Мария Маджоре " през ІХ век папа Адриан ІІ освети българските писмена. В базиликата „ Сан Клементе " почива св. Константин-Кирил Философ. Това са свети места за всеки българин. Вече 44 година епископът на Рим приема българска делегация на 24 май в символ на респект към Светите равноапостоли Кирил и Методий - първоучители на славянския свят и съпокровители на Европа. Българската книжовност е вградена в основите на европейската и международна цивилизация и е стожер на нашата еднаквост.
Дълбоко в нашата родова памет са съхранени спомените за унията на цар Калоян с Римската черква, за борбата при Варна през 1444 година, за застъпничеството на Римската курия за българите след жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година, за здравната помощ при последвалата Руско-турската освободителна война. Светъл е споменът от времената, когато Анджело Ронкали - папа Йоан ХХІІІ, именуван от някои „ Българския папа ", обитава десетилетие като Апостолически визитатор и пратеник в София.
Днес, когато омразата и ксенофобията се завръщат в Европа, ние си спомняме за великата задача на Светите равноапостоли Кирил и Методий - да отстоят правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Дълбокият смисъл на техния урок е, че езиковите и културни разлики не са спънка народите да живеят в мир и да изповядват общи полезности.
Ваше Светейшество, Вашето посещаване в Република България е едно от най-значимите събития в нашата нова история, тъй като споделяме общи грижи и паники - грижата за опазването на мира и паниките за ориста на милиони човешки същества, захвърлени на произвол и обречени на гонене, оскърбление, беднотия, иго, сегрегация и гнет.
Искреността и дълбокият прочувствен заряд в нашите връзки ми дават убеденост, че общата ни угриженост е основата, върху която хуманно мислещите хора могат дружно да реализират своите общи, благородни желания за положителното на всички. Вашето посещаване, Ваше Светейшество, е удостоверение за обичта Ви към българския народ и вярата в България за построяването на един по-мирен, по-справедлив и по-човечен свят.
Добре пристигнали в България, Ваше Светейшество.
Изявление на папа Франциск:
Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на голям брой култури и цивилизации, мост сред Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия Изток. Това е земя с антични християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в района, по този начин и в интернационалната общественост. Тук на многообразието, уважавайки характерните особености, се гледа като на опция и благосъстояние, а не като причина за спор.
Сърдечно приветствам управляващите на Републиката и им благодаря за поканата, отправена към мен, да посетя България. Благодаря на господин Президента за общителните слова, които ми насочи, приветствайки ме на този исторически площад, който носи името на държавника Атанас Буров, понесъл жестокостта на един режим, който не можеше да одобри свободата на мисълта.
Отправям с почитание моя привет към Негово Светейшество Патриарх Неофит, с който ще се срещна по-късно, както и към митрополитите и епископите от Светия синод и към всички правилни на Българската православна черква. Изпращам сърдечен привет на епископите, свещениците, монасите и монахините и на всички членове на Католическата черква, за които пристигам, с цел да ги утвърдя във вярата и да ги насърча в ежедневния им път на живота и християнското удостоверение.
Изпращам сърдечните си поздрави и на християните от другите църковни общности, на членовете на еврейската общественост и на вярващите мюсюлмани и удостоверявам с вас „ дълбокото разбиране, че същинските учения на религиите ни приканват да останем вкоренени в полезностите на мира; да поддържаме полезностите на взаимното опознание, човешкото приятелство и общото общуване ” („ Документ за човешкото приятелство ”, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.). Да се възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, тъй че всяка вяра, призована да предизвиква естетика и единодушие, да подкрепи растежа на една просвета и среда, проникнати от цялостното почитание към човешката персона и нейното достолепие, установявайки витални връзки сред другите цивилизации, разбирания и обичаи, и отхвърляйки насилието и принудата. По този метод ще победим тези, които по всевъзможен начин се пробват да я манипулират и експлоатират.
Моето днешно посещаване има намерение идейно да се свърже с това, направено от Св. Йоан Павел II през май 2002 година, и се случва в признателното възпоменание за наличието в София за към едно десетилетие на тогавашния апостолически пратеник монс. Анджело Джузепе Ронкали. Той постоянно носеше в сърцето си възприятие на признателност и надълбоко почитание към вашия народ и то дотам, че е споделил, че където и да би отишъл, къщата му постоянно ще бъде отворена за вас, без потребността да казвате дали сте католици или православни, само че единствено: брат от България (Вж. Проповед, 25 декември 1934 г.). Св. Йоан XXIII работеше неуморно, с цел да предизвиква братското съдействие сред всички християни и с Втория ватикански събор, който той свика и управлява в първата му фаза, даде огромен подтик и подтик за развиването на икуменическите връзки.
Вследствие на тези събития на Провидението, започвайки от 1968 година, т.е. от към този момент над 50 година, една публична българска делегация, формирана от най-висшите цивилен и църковни управляващи, всяка година посещава Ватикана във връзка празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските нации и са в основата на развиването на техния език и просвета, и на първо място на изобилни и трайни плодове на християнско и свято удостоверение.
Да бъдат благословени Св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молебствия, съобразителност и обща апостолическа активност са станали образци за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен разговор, естетика и на братска среща сред Църквите, страните и народите! Нека техният ослепителен образец да породи доста почитатели даже и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и естетика!
Сега, в този исторически миг, тридесет години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и самодейностите ѝ, България е изправена пред следствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи нови благоприятни условия за работа. В същото време България - сходно на доста други страни от Стария континент - би трябвало да се оправи с това, което може да се преглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в огромна част от Европа, като следствие от намаляването на доверието в бъдещето. Следователно, спадът в раждаемостта, комбиниран с интензивния миграционен поток, докара до обезлюдяване и занемаряване на доста села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на тези, които се пробват да влязат в нейните граници, с цел да избягат от войни и спорове или от беднотия, и се пробват да доближат във всеки случай до най-богатите региони на европейския континент, с цел да намерят нови благоприятни условия за битие или просто едно безвредно леговище.
Г-н Президент, познавам уговорката, с който управниците на тази страна от години се стремят да основат условия, тъй че изключително младите да не са принудени да емигрират. Бих желал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички старания за поощряване на удобни условия, тъй че младежите да могат да вложат техните свежи сили и да възнамеряват своето персонално и фамилно бъдеще, намирайки в Родината изискванията, които разрешават един заслужен живот. И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си разрешил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на портите ви.
Вашата страна постоянно се е отличавала като мост сред Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата сред разнообразни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от епохи живеят спокойно дружно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България наложително минава през признаването и оценяването на тази характерна характерност. Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от крайбрежията на Черно море, станала плодородна от скромния труд на доста генерации и отворена за културен и търговски продан, интегрирана в Европейския съюз и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на вярата.
Бог да благослови България, да я резервира мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива!
След диалога си с президента, папата има среща с патриарх Неофит.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ