"Галъп": Румен Радев и Мая Манолова завършват годината като най-харесваните политици
Президентът Румен Радев, омбудсманът Мая Манолова и кметът на София Йорданка Фандъкова са най-харесваните политически персони от хората в края на годината, сочи изследване на „ Галъп интернешънъл ".
Това са и трите политически персони, които имаха позитивен рейтинг в годината, т.е. доверието надвишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „ пакет " от персони като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и други Различните членове на кабинета пък последователно към този момент утвърждават своята известност.
В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова - поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51%. Тя изостава единствено след президента Румен Радев, който е харесван от 57% от хората.
Йорданка Фандъкова пък е с 40%, а на 4-та позиция е министър-председателят Бойко Борисов с 33%.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - от трайно под 20% преди година, до трайно над 20% в този момент. Това е значително повишение за политик от партия, която има по-скоро предвидим като големина електорат, разясняват от социологическата организация.
Както неотдавна „ Галъп интернешънъл " означи, известно подсилване на доверието в границите на последните две години има и при Красимир Каракачанов - от 10 - 15% през 2016 година до 20 - 25% в този момент.
При институциите, съгласно „ Галъп ", президентството приключва годината с равнища на доверие от 56% против 29% съмнение. Така президентската институция затвърждава нормалния си висок публичен престиж, който беше мощно обезверен в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25% - това също е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември държавното управление има 31% доверие и съмнение от 58%. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „ Борисов 3 " се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „ Орешарски " и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет „ Борисов " през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт „ изхабяване " на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината - 70% отрицателни и 22% положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна.
Нивата на позитивните оценки останаха относително трайно над 20%, а на отрицателните - под и към 70%. Подобен вид оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 година - първите години на първия мандат „ Борисов ".
В последните месеци обаче към този момент личат и признаци на разколебаване в тези индикатори и идните месеци ще покажат дали удобните нива не са били единствено преходен резултат.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след разрешаване на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година, обобщават от „ Галъп ".
Това са и трите политически персони, които имаха позитивен рейтинг в годината, т.е. доверието надвишава недоверието. Сравнително високо доверие има и Бойко Борисов, както и един „ пакет " от персони като Илияна Йотова, Лиляна Павлова, Мария Габриел, Красимир Каракачанов, Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Екатерина Захариева и други Различните членове на кабинета пък последователно към този момент утвърждават своята известност.
В последната една година се вижда растеж на доверието при Мая Манолова - поради интензивността и поради опциите, които позицията на омбудсмана дава. От двайсетина % при встъпването в служба, в този момент доверието е 51%. Тя изостава единствено след президента Румен Радев, който е харесван от 57% от хората.
Йорданка Фандъкова пък е с 40%, а на 4-та позиция е министър-председателят Бойко Борисов с 33%.
Укрепване на доверието има и при Корнелия Нинова - от трайно под 20% преди година, до трайно над 20% в този момент. Това е значително повишение за политик от партия, която има по-скоро предвидим като големина електорат, разясняват от социологическата организация.
Както неотдавна „ Галъп интернешънъл " означи, известно подсилване на доверието в границите на последните две години има и при Красимир Каракачанов - от 10 - 15% през 2016 година до 20 - 25% в този момент.
При институциите, съгласно „ Галъп ", президентството приключва годината с равнища на доверие от 56% против 29% съмнение. Така президентската институция затвърждава нормалния си висок публичен престиж, който беше мощно обезверен в предходния мандат. Личното доверие на Румен Радев е на закономерно сходни равнища с доверието в институцията. Вицепрезидентът Илияна Йотова пък се употребява с персонално доверие от 25% - това също е относително висока оценка на фона на доверието за останалите политически фигури у нас.
През декември държавното управление има 31% доверие и съмнение от 58%. Това са нива, които се повтарят относително стабилно през годината. Така първите няколко месеца на кабинета „ Борисов 3 " се оказват с нива на доверие малко по-добри спрямо началните месеци на предходния му мандат, по-благоприятни от началните месеци на мандата „ Орешарски " и доста по-неблагоприятни спрямо началните равнища на първия кабинет „ Борисов " през 2009 година Налице е нормалното за всяка власт „ изхабяване " на поддръжката, само че и задоволително знаци, че ГЕРБ има продължително въздействие.
Парламентът, по традиция, е с по-ниско доверие от държавното управление в края на годината - 70% отрицателни и 22% положителни оценки. През 2017 година се долови известно подсилване на доверието в Народното събрание. Вероятно повлия присъщото за цялата година активизиране на електората на ръководещите партии, които имат по-сериозна външна страна.
Нивата на позитивните оценки останаха относително трайно над 20%, а на отрицателните - под и към 70%. Подобен вид оценки за последно бяха регистрирани през 2009 и 2010 година - първите години на първия мандат „ Борисов ".
В последните месеци обаче към този момент личат и признаци на разколебаване в тези индикатори и идните месеци ще покажат дали удобните нива не са били единствено преходен резултат.
Отношението към институцията на Народното събрание стана по-благосклонно още след идването на служебното държавно управление в края на януари 2017 година Парадоксално, по-благоприятни стойности на утвърждение в Народното събрание пристигнаха в интервал, когато той на процедура отсъстваше. Това се дължеше на общото утешение, което всекидневно идваше след разрешаване на политически рецесии, като тази с подадената от Борисов оставка през есента на 2017 година, обобщават от „ Галъп ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ