Балканите остават един от най-разнородните региони в Европа по отношение

Балканите остават един от най-разнородните райони в Европа във връзка с рисковете за мир, народна власт и сигурност, демонстрират данните от Нормандския показател за 2025 , направен от Изследователската работа на Европейския парламент . Индексът обрисува цялостна картина на стратегическите закани в световен мащаб и слага страните от района на доста разнообразни позиции - от релативно постоянни до мощно уязвими.

Какво представлява Нормандския показател?

Нормандския индекс измерва стратегическите закани за мира и демокрацията в 137 страни и ЕС-27 , като употребява канара от 0 до 10, при която по-високият резултат значи по-нисък риск. Анализът комбинира геополитически, стопански, обществени и институционални индикатори - в това число въоръжени спорове, демократични процеси, енергийна взаимозависимост, стопански рецесии, киберсигурност, престъпност и резистентност против дезинформация. Данните се базират на интернационално приети източници като Global Terrorism Index, Fragile States Index и индикатори на Европейски Съюз. Целта на показателя е да служи като инструмент за ранно предизвестие и за насочване на европейските политики за сигурност.

Къде сме ние?

В самостоятелната си оценка България се намира в междинната част на европейската ранглиста , с по-ниски стратегически опасности спрямо част от Западните Балкани и Източна Европа, само че с по-високи по отношение на най-стабилните страни в Северна и Западна Европа. Индексът обичайно регистрира за България политическата неустойчивост и институционалната фрагментация като съществени рискови фактори, наред с икономическата накърнимост и енергийната взаимозависимост.

В същото време участието в Европейски Съюз доста снижава общия профил на риск , защото България попада под общите политики за сигурност, енергетика, икономическа непоклатимост и господство на закона. Затова и страната не е измежду високорисковите, а по-скоро в групата на умерено устойчивите демокрации , само че с хронични вътрешни недостатъци.

Балканската картина

В рамките на Западните Балкани и прилежащите страни се откроява Косово , което съгласно показателя се подрежда на първо време в района по най-ниско равнище на стратегически опасности, с помощта на относително постоянна вътрешнополитическа среда и мощна интернационална ангажираност. Албания и Северна Македония следват с близки резултати, като показателят регистрира прогрес в институционалната непоклатимост, изборните процеси и европейската интеграция, само че и продължаващи опасности от политическа поляризация.

Черна гора се нарежда в средата на районната ранглиста - със относително ниски опасности в областта на сигурността, само че с уязвимости, свързани с вътрешнополитическа неустойчивост и икономическа взаимозависимост. Сърбия е оценена с по-високо равнище на стратегически закани, като показателят акцентира проблеми, свързани с демократичните стандарти, външнополитическата ориентировка и енергийната сигурност. Молдова остава измежду по-уязвимите страни в европейския подтекст поради мощния геополитически напън и икономическите последици от войната в Украйна, до момента в който Турция се класира доста по-назад, с регистрирани опасности за демократичните процеси, върховенството на закона и районната сигурност.

Общият извод

Нормандският показател за 2025 година демонстрира, че Балканите не могат да бъдат обсъждани като обединен рисков пояс. Регионът е мощно фрагментиран - от страни с релативно ниски стратегически закани и прогрес към европейските стандарти, до страни с насъбрани вътрешни и външни уязвимости. В същото време показателят акцентира, че политическата поляризация, икономическата неустановеност, киберзаплахите и климатичните опасности остават общи провокации за съвсем всички балкански страни, без значение от позицията им в класацията.