Румен Радев: Добруджа е люлката на българския род и държавност
Президентът Румен Радев написа мощни думи на страницата си във Facebook по отношение на връщането в рамките на родината на част от Добруджа. Ето какво написа президентът:
Поклон пред смелите и достойните, които преди 80 години възвърнаха вярата, възцериха справедливостта за всички от Добруджа и за целия български народ. За мен беше чест да отбележим дружно празника на Добрич и годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в рамките на Родината.
Във всеки дом, във всеки добруджански град и село е жив разказът за десетилетията на мрачевина, в които сънародниците ни живяха оттатък. В родовия спомен са запечатани и изкуствената граница, и неразрешената българска тирада. Там още отекват плачът на жертвите, страданията на мъчениците, бедите на разселените.
Насилственото отделяне на този златен край от България обаче не можа да го изтръгне от сърцето на българския народ. Поколения гледаха към бъдещето с откровена религия тази чудовищна неправда да бъде поправена.
На 7 септември 1940 година, с подписването на Крайовската конвенция, българската дипломация означи успех и даде горделивост и светлина на изтощената от национални произшествия и от тежките клаузи на ньойския диктат България. Най-добре го е споделил поетът Кирил Христов: „ Затварят се живи рани “. По цялата българска земя нашият народ ликуваше със спонтанна наслада.
Нека все по този начин на този ден да се чества, както и преди 80 години, тържественият камбанен звън да огласява Добрич, а в ръцете на децата да греят трибагреници. Защото точно Добруджа е люлката на българския жанр и държавност.
Поклон пред смелите и достойните, които преди 80 години възвърнаха вярата, възцериха справедливостта за всички от Добруджа и за целия български народ. За мен беше чест да отбележим дружно празника на Добрич и годишнината от възвръщането на Южна Добруджа в рамките на Родината.
Във всеки дом, във всеки добруджански град и село е жив разказът за десетилетията на мрачевина, в които сънародниците ни живяха оттатък. В родовия спомен са запечатани и изкуствената граница, и неразрешената българска тирада. Там още отекват плачът на жертвите, страданията на мъчениците, бедите на разселените.
Насилственото отделяне на този златен край от България обаче не можа да го изтръгне от сърцето на българския народ. Поколения гледаха към бъдещето с откровена религия тази чудовищна неправда да бъде поправена.
На 7 септември 1940 година, с подписването на Крайовската конвенция, българската дипломация означи успех и даде горделивост и светлина на изтощената от национални произшествия и от тежките клаузи на ньойския диктат България. Най-добре го е споделил поетът Кирил Христов: „ Затварят се живи рани “. По цялата българска земя нашият народ ликуваше със спонтанна наслада.
Нека все по този начин на този ден да се чества, както и преди 80 години, тържественият камбанен звън да огласява Добрич, а в ръцете на децата да греят трибагреници. Защото точно Добруджа е люлката на българския жанр и държавност.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ