Още ще обедняваме: управляващите не разбират, че не разбират от икономика
Президентът Румен Радев доста тъкмо дефинира казуса - за мащабите на корупция в България можем да съдим по срутва на задграничните вложения и по неналичието на наказани висши държавници за корупция.
На страната ни й трябват по 4-5 милиарда евро директни задгранични вложения годишно, с цел да има растеж на Брутният вътрешен продукт от над 4%.
Страната ни няма никаква рационална опция отвън интеграцията си в Европейски Съюз, само че статистиката е повече от безкомпромисна. От 2007 година до 2017г. директните вложения спаднаха близо 15 пъти в безспорен размер.
Всъщност това което имаме в този момент в България нито е стопанска система, нито е метод за нейното развиване.
В България имаме крони-икономика на корупция и клиентелизъм. А действително популацията в България обеднява и близо 70% от семействата у нас нямат депозити, като този % е доста по-висок от междинния в Европа.
Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Румъния за полугодието на тази година е 5,7%, на България е 3,6%.
В относителен проект България демонстрира криво-ляво показване, като е изпреварена по напредък на стопанската система от множеството страни от Централна и Източна Европа. А съгласно прогнозата на МВФ през 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в България ще си остане най-ниският в Европейски Съюз.
Икономическата ни политика не може да бъде сведена единствено до асимилиране на еврофондовете. Фактът, че у нас има прекомерно малко директни вложения ни пречи да се движим ускорено. Еврофондовете не би трябвало да са самоцел, само че България за жалост следва грешен път.
А заради неподходящата демография и обучение, което не е на нужното равнище, започваме да изпитваме и недостиг на фрагменти.
За страдание ръководещите в България не желаят да схванат, че не схващат от стопанска система. България се върна обратно по равнище на директни вложения. Това демонстрират цифрите.
А по равнище на общия дълг България бележи нови и нови върхове.
Развитие без вложения няма. България е изправена пред голям проблем за липса на вложения.
Икономиката на България е мощно капиталозависима от еврофондове и държавни поръчки. Все повече браншове от стопанската система ни са заложници на държавно и европейско финансиране. Преките задгранични вложения за 2016 година понижават фрапантно спрямо 2015 година Има близо 60% срив.
Подобно намаляване не е следено от 2009 година насам! Тази наклонност на понижаване на вложенията в България продължава и през тази година, като за първите 6 м. на 2017 година се свиват с 50% по отношение на 2016 година
Причини за спада на задграничните вложения са, че приватизацията и концесионирането на практика стопираха, относително малко е количеството и ниско е качество на работната ръка, имаме корупция и олигархично ръководство на страната ни.
Изоставаме в привличането на вложения, тъй като не предлагаме удобна бизнес среда. А с този метод на ръководство на стопанската система, България ще си остане безконечния догонващ, който все не съумява да доближи междинния стандарт на живот в Европейски Съюз.
Именно вложенията са огромният проблем на българската стопанска система и по тази причина е последното място на България в Европейски Съюз по съвсем всички стопански индикатори. През последните години в България се гледа на Европейски Съюз единствено като на донор за еврофондове, а не като източник на директни вложения.
Нарастващият държавен дълг, който се образува въз основа на годишните бюджетни дефицити с струпване на отговорности от страна на страната, посредством взимане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните вложения. За последните 10 години чистият дълг на България е повишен с над 300%. Нетният дълг съставлява разликата сред консолидирания държавен дълг и фискалния запас.
Смисълът на резултата е, че колкото повече се усилва дълга, толкоз повече понижават директните вложения.
Когато се прави оценка размера на дълга, е значимо да се знае, че той в никакъв случай не се преценя единствено като брутна големина. Важна е чистата позиция, която се пресмята като размер на държавния дълг минус използваемата част на фискалния запас.
Нарастващият държавен дълг, който се образува въз основа на годишните бюджетни дефицити с струпване на отговорности от страна на страната, посредством взимане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните вложения. За последните 10 години чистият дълг на България е повишен с над 300%. Нетният дълг съставлява разликата сред консолидирания държавен дълг и фискалния запас.
Смисълът на резултата е, че колкото повече се усилва дълга, толкоз повече понижават директните вложения.
Нетно фискалния ни запас покрива едвам половината от консолидирания държавен дълг на България. С намаляващо население и намаляващи вложения не можем да развиваме нито ускорено, нито изобщо стопанската система на България.
За външните заеми в случай, че бюджета имал остатък обяснението е, че тези пари били изтеглени, с цел да имало запас в страната, а запаса го правели със заемни средства, тъй като лихвите били доста ниски. Всъщност запасът на една страна се прави от остатък, а не с пари назаем.
На страната ни й трябват по 4-5 милиарда евро директни задгранични вложения годишно, с цел да има растеж на Брутният вътрешен продукт от над 4%.
Страната ни няма никаква рационална опция отвън интеграцията си в Европейски Съюз, само че статистиката е повече от безкомпромисна. От 2007 година до 2017г. директните вложения спаднаха близо 15 пъти в безспорен размер.
Всъщност това което имаме в този момент в България нито е стопанска система, нито е метод за нейното развиване.
В България имаме крони-икономика на корупция и клиентелизъм. А действително популацията в България обеднява и близо 70% от семействата у нас нямат депозити, като този % е доста по-висок от междинния в Европа.
Ръстът на Брутният вътрешен продукт на Румъния за полугодието на тази година е 5,7%, на България е 3,6%.
В относителен проект България демонстрира криво-ляво показване, като е изпреварена по напредък на стопанската система от множеството страни от Централна и Източна Европа. А съгласно прогнозата на МВФ през 2020 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в България ще си остане най-ниският в Европейски Съюз.
Икономическата ни политика не може да бъде сведена единствено до асимилиране на еврофондовете. Фактът, че у нас има прекомерно малко директни вложения ни пречи да се движим ускорено. Еврофондовете не би трябвало да са самоцел, само че България за жалост следва грешен път.
А заради неподходящата демография и обучение, което не е на нужното равнище, започваме да изпитваме и недостиг на фрагменти.
За страдание ръководещите в България не желаят да схванат, че не схващат от стопанска система. България се върна обратно по равнище на директни вложения. Това демонстрират цифрите.
А по равнище на общия дълг България бележи нови и нови върхове.
Развитие без вложения няма. България е изправена пред голям проблем за липса на вложения.
Икономиката на България е мощно капиталозависима от еврофондове и държавни поръчки. Все повече браншове от стопанската система ни са заложници на държавно и европейско финансиране. Преките задгранични вложения за 2016 година понижават фрапантно спрямо 2015 година Има близо 60% срив.
Подобно намаляване не е следено от 2009 година насам! Тази наклонност на понижаване на вложенията в България продължава и през тази година, като за първите 6 м. на 2017 година се свиват с 50% по отношение на 2016 година
Причини за спада на задграничните вложения са, че приватизацията и концесионирането на практика стопираха, относително малко е количеството и ниско е качество на работната ръка, имаме корупция и олигархично ръководство на страната ни.
Изоставаме в привличането на вложения, тъй като не предлагаме удобна бизнес среда. А с този метод на ръководство на стопанската система, България ще си остане безконечния догонващ, който все не съумява да доближи междинния стандарт на живот в Европейски Съюз.
Именно вложенията са огромният проблем на българската стопанска система и по тази причина е последното място на България в Европейски Съюз по съвсем всички стопански индикатори. През последните години в България се гледа на Европейски Съюз единствено като на донор за еврофондове, а не като източник на директни вложения.
Нарастващият държавен дълг, който се образува въз основа на годишните бюджетни дефицити с струпване на отговорности от страна на страната, посредством взимане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните вложения. За последните 10 години чистият дълг на България е повишен с над 300%. Нетният дълг съставлява разликата сред консолидирания държавен дълг и фискалния запас.
Смисълът на резултата е, че колкото повече се усилва дълга, толкоз повече понижават директните вложения.
Когато се прави оценка размера на дълга, е значимо да се знае, че той в никакъв случай не се преценя единствено като брутна големина. Важна е чистата позиция, която се пресмята като размер на държавния дълг минус използваемата част на фискалния запас.
Нарастващият държавен дълг, който се образува въз основа на годишните бюджетни дефицити с струпване на отговорности от страна на страната, посредством взимане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните вложения. За последните 10 години чистият дълг на България е повишен с над 300%. Нетният дълг съставлява разликата сред консолидирания държавен дълг и фискалния запас.
Смисълът на резултата е, че колкото повече се усилва дълга, толкоз повече понижават директните вложения.
Нетно фискалния ни запас покрива едвам половината от консолидирания държавен дълг на България. С намаляващо население и намаляващи вложения не можем да развиваме нито ускорено, нито изобщо стопанската система на България.
За външните заеми в случай, че бюджета имал остатък обяснението е, че тези пари били изтеглени, с цел да имало запас в страната, а запаса го правели със заемни средства, тъй като лихвите били доста ниски. Всъщност запасът на една страна се прави от остатък, а не с пари назаем.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ