Празен чек. Радев с нова атака срещу Петков и критики към парламента заради Северна Македония
Президентът Румен Радев подлага на критика решението на Народното събрание да поддържа така наречен френско предложение за Северна Македония и упрекна депутатите, че са дали своят вот "празен чек ". Той насочи обвинявания и към Кирил Петков за това, че по думите му в началото не е желал вписването на българите в македонската конституция да е изискване за започване на договарянията с Европейски Съюз.
Думите на Радев пристигнаха в събота, ден откакто българският парламент да утвърди така наречен "френско предложение " за Северна Македония, само че единствено в случай че то бъде променено, тъй че да извърши избрани условия.
"Що се касае до гаранциите за културно-историческото завещание, учебниците и против езикът на омразата, които се пазят в двустранния протокол, през вчерашния ден народните представители гласоподаваха празен чек за нещо, с което мнозина от тях по този начин и не съумяха да се срещнат, което изрично не дава нужните механизми, периоди и критерии за отбрана и което ще остави идващите български държавни управления в днешното състояние да водят безплодни разногласия с македонската страна ", сподели Радев в събота.
Това изказване е подвеждащо, защото в, са записани две групи ограничения против речта на омразата – такива, които да бъдат подхванати преди началото на договарянията на Северна Македония с Европейски Съюз, и такива, които да бъдат подхванати по-късно.
В първата група ограничения попада основаването на процедура за реакция на разнообразни прояви на диалект на омразата – "надписи върху публични здания и монументи, текстове в учебници и образователни стратегии, както и в медийното пространство ". Освен това се планува двете страни да подхващат "ефикасни ограничения " против агитация от държавни организации и институции и против частни лица, които подстрекават към принуждение.
В групата от ограничения, които да бъдат приложени след началото на договарянията, се планува страните да подсигуряват, че няма да се дава държавно финансиране за книги, филми и монументи, които съдържат диалект на омразата.
Същевременно в събота Радев призна, че така наречен "френско предложение " съдържа главните български претенции, само че упрекна премиера Кирил Петков в "разнопосочна политика ".
"То съдържа огромна част от главните български условия, само че можеше да бъде доста по-успешно, в случай че нашите политици имаха по-голямо внимание към целия този развой. Ако дипломатите от външно министерство разчитаха освен на президентската институция и не пилееха доста време и сила в опита си да вкарат разнопосочната политика на министър-председателя в някакви допустими рамки ", сподели Радев.
Президентът също по този начин упрекна Петков и всички партии като се изключи "Има подобен народ ", че по време на Консултативния съвет за национална сигурност не са желали изискването за започване на договарянията да е българите в Македония да бъдат вписани в конституцията, а са го приели чак когато е пристигнало "от президента Макрон ".
Въпросът за това по какъв начин да се позволи разногласието на София със Скопие стои от ноември 2020 година, когато България наложи несъгласие на опцията на Северна Македония да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. Тогава министър-председател беше водачът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Преди седмица френското председателство на Съвета на Европейски Съюз предложи метод за разрешаване на казуса, заложен преди две години. Основната му концепция е в това, че Европейски Съюз ще влезе "на мястото " на България в двустранния спор, ще стартира договаряния за участие чак откакто Северна Македония включи българите като държавотворен народ в конституцията си, а след това ще отстоява останалите условия на София към Скопие.
В петък Народното събрание даде мандат на държавното управление да утвърди предлагането на Френското председателство, в случай че то бъде прецизирано, тъй че да подсигурява следните условия:
вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;нищо в преговорния развой няма да бъде тълкувано като признание на македонския език от България;добросъседството остава аршин при процеса на присъединение и Брюксел ще осведоми страните от Европейски Съюз за напредъка;спазването на контракта от 2017 година с България и на протоколите към него ще бъде включено в рамката за договаряния.
В подобен случай според решението на Народното събрание държавното управление може да утвърди препоръчаната преговорна рамка и по този начин да вдигне ветото. Преди това обаче България и Северна Македония би трябвало да подпишат двустранен протокол.
Думите на Радев пристигнаха в събота, ден откакто българският парламент да утвърди така наречен "френско предложение " за Северна Македония, само че единствено в случай че то бъде променено, тъй че да извърши избрани условия.
"Що се касае до гаранциите за културно-историческото завещание, учебниците и против езикът на омразата, които се пазят в двустранния протокол, през вчерашния ден народните представители гласоподаваха празен чек за нещо, с което мнозина от тях по този начин и не съумяха да се срещнат, което изрично не дава нужните механизми, периоди и критерии за отбрана и което ще остави идващите български държавни управления в днешното състояние да водят безплодни разногласия с македонската страна ", сподели Радев в събота.
Това изказване е подвеждащо, защото в, са записани две групи ограничения против речта на омразата – такива, които да бъдат подхванати преди началото на договарянията на Северна Македония с Европейски Съюз, и такива, които да бъдат подхванати по-късно.
В първата група ограничения попада основаването на процедура за реакция на разнообразни прояви на диалект на омразата – "надписи върху публични здания и монументи, текстове в учебници и образователни стратегии, както и в медийното пространство ". Освен това се планува двете страни да подхващат "ефикасни ограничения " против агитация от държавни организации и институции и против частни лица, които подстрекават към принуждение.
В групата от ограничения, които да бъдат приложени след началото на договарянията, се планува страните да подсигуряват, че няма да се дава държавно финансиране за книги, филми и монументи, които съдържат диалект на омразата.
Същевременно в събота Радев призна, че така наречен "френско предложение " съдържа главните български претенции, само че упрекна премиера Кирил Петков в "разнопосочна политика ".
"То съдържа огромна част от главните български условия, само че можеше да бъде доста по-успешно, в случай че нашите политици имаха по-голямо внимание към целия този развой. Ако дипломатите от външно министерство разчитаха освен на президентската институция и не пилееха доста време и сила в опита си да вкарат разнопосочната политика на министър-председателя в някакви допустими рамки ", сподели Радев.
Президентът също по този начин упрекна Петков и всички партии като се изключи "Има подобен народ ", че по време на Консултативния съвет за национална сигурност не са желали изискването за започване на договарянията да е българите в Македония да бъдат вписани в конституцията, а са го приели чак когато е пристигнало "от президента Макрон ".
Въпросът за това по какъв начин да се позволи разногласието на София със Скопие стои от ноември 2020 година, когато България наложи несъгласие на опцията на Северна Македония да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз. Тогава министър-председател беше водачът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Преди седмица френското председателство на Съвета на Европейски Съюз предложи метод за разрешаване на казуса, заложен преди две години. Основната му концепция е в това, че Европейски Съюз ще влезе "на мястото " на България в двустранния спор, ще стартира договаряния за участие чак откакто Северна Македония включи българите като държавотворен народ в конституцията си, а след това ще отстоява останалите условия на София към Скопие.
В петък Народното събрание даде мандат на държавното управление да утвърди предлагането на Френското председателство, в случай че то бъде прецизирано, тъй че да подсигурява следните условия:
вписването на българите в македонската конституция като държавотворен народ;нищо в преговорния развой няма да бъде тълкувано като признание на македонския език от България;добросъседството остава аршин при процеса на присъединение и Брюксел ще осведоми страните от Европейски Съюз за напредъка;спазването на контракта от 2017 година с България и на протоколите към него ще бъде включено в рамката за договаряния.
В подобен случай според решението на Народното събрание държавното управление може да утвърди препоръчаната преговорна рамка и по този начин да вдигне ветото. Преди това обаче България и Северна Македония би трябвало да подпишат двустранен протокол.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ