Денков: Радев е заинтересован от промените в Конституцията, защото ограничават правомощията му
Президентът Румен Радев е заинтригувано лице във връзка с измененията в Конституцията, тъй като те лимитират неговите пълномощия във връзка с служебните кабинети, сподели министър председателят Николай Денков, като посочи, че не може да се остави едно лице да ръководи страната години без да има парламентарен надзор.
Припомняме, че президентътсезира Конституционния съд за редица промени в Конституцията, признати от Народното събрание.
Президентът смята, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Промените в главния закон бяха признати на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".
Румен Радев смята за противоконституционни наредбите, даващи право на хора с двойно поданство да бъдат народни представители и министри, опцията със закон да се дефинират квалифицирани болшинства за избора на управления на държавни органи, реда за назначение на служебно държавно управление, както и наредбите, уреждащи периода на пълномощията на другите легислатури на Народното събрание.
По отношение на измененията в глава шеста „ Съдебна власт “ се оспорва новият ред за назначение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, който разрешава това да става и без издаване на президентски декрет. Според президента всички тези промени, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях като засягат директно формата на държавно ръководство и по тази причина са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Президентът оспорва и следваната от законодателя процедура. „ Конституцията може да бъде изменена или с огромно политическо болшинство и бързо (без период сред трите разнообразни дни на гласуванията), или с по-малко политическо болшинство, само че по-бавно (с най-малък период от два месеца сред другите дни на гласуванията) “, показва в претекстовете си президентът и се опълчва на прибързаното приемане на конституционните промени „ с минимално изискуемо болшинство и без разискване всъщност “.
„ Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и правилата, върху които е построена структурата, устройството и действието на демократичната страна, са единственият метод, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото. Неспазването им приказва че органът, овластен да основава правото, отхвърля неговата решаваща роля “, споделя Румен Радев в заключението към настояването си за оповестяване на противоконституционност на § 2, § 3, § 5 (относно член 91б, алинея 2), § 7, § 8, § 9, § 14 (относно член 129, алинея 3) и § 15 (относно член 130, алинея 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн., Дъждовни води, бр. 106 от 22.12.2023 г.), заради несъгласие с член 153, 155 и член 158, т. 3 и 4 от Конституцията.
Моето първо деяние през актуалната година е да сезирам Конституционния съд за бруталното и в доста връзки некадърно посягане върху българската Конституция, сподели пред публицисти държавният главаРумен Радев след водосвета на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската армияв събота.
Няма нищо неприятно в сезирането на Конституционния съд за измененията в Конституцията - дано се направи обзор,отговори министър председателят НиколайДенковмалко по-късно. Според министър-председателя „ тези промени в Конституцията са предстоящи с години “.
Припомняме, че президентътсезира Конституционния съд за редица промени в Конституцията, признати от Народното събрание.
Президентът смята, че част от промените, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях, като засягат директно формата на държавно ръководство и са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Промените в главния закон бяха признати на 20 декември. Гласуваха общо 237 народни представители. " За " бяха 165 от ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната - Демократична България " (ПП-ДБ) и Движение за права и свободи. " Против " бяха 71 от " Българска социалистическа партия за България ", " Възраждане " и " ИТН ". Депутатът Бойко Рашков от ПП-ДБ гласоподава с " въздържал се ".
Румен Радев смята за противоконституционни наредбите, даващи право на хора с двойно поданство да бъдат народни представители и министри, опцията със закон да се дефинират квалифицирани болшинства за избора на управления на държавни органи, реда за назначение на служебно държавно управление, както и наредбите, уреждащи периода на пълномощията на другите легислатури на Народното събрание.
По отношение на измененията в глава шеста „ Съдебна власт “ се оспорва новият ред за назначение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, който разрешава това да става и без издаване на президентски декрет. Според президента всички тези промени, като се изключи че съдържат несъгласия с други конституционни разпореждания, трансформират салдото сред главните органи и взаимния надзор сред тях като засягат директно формата на държавно ръководство и по тази причина са от изключителната подготвеност на Велико национално заседание.
Президентът оспорва и следваната от законодателя процедура. „ Конституцията може да бъде изменена или с огромно политическо болшинство и бързо (без период сред трите разнообразни дни на гласуванията), или с по-малко политическо болшинство, само че по-бавно (с най-малък период от два месеца сред другите дни на гласуванията) “, показва в претекстовете си президентът и се опълчва на прибързаното приемане на конституционните промени „ с минимално изискуемо болшинство и без разискване всъщност “.
„ Спазването на процедурата за изменение на Основния закон и правилата, върху които е построена структурата, устройството и действието на демократичната страна, са единственият метод, по който може да бъде зачитана решаващата роля на правото. Неспазването им приказва че органът, овластен да основава правото, отхвърля неговата решаваща роля “, споделя Румен Радев в заключението към настояването си за оповестяване на противоконституционност на § 2, § 3, § 5 (относно член 91б, алинея 2), § 7, § 8, § 9, § 14 (относно член 129, алинея 3) и § 15 (относно член 130, алинея 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (Обн., Дъждовни води, бр. 106 от 22.12.2023 г.), заради несъгласие с член 153, 155 и член 158, т. 3 и 4 от Конституцията.
Моето първо деяние през актуалната година е да сезирам Конституционния съд за бруталното и в доста връзки некадърно посягане върху българската Конституция, сподели пред публицисти държавният главаРумен Радев след водосвета на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската армияв събота.
Няма нищо неприятно в сезирането на Конституционния съд за измененията в Конституцията - дано се направи обзор,отговори министър председателят НиколайДенковмалко по-късно. Според министър-председателя „ тези промени в Конституцията са предстоящи с години “.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ