Какво не спечели Ердоган на изборите
Президентът Реджеп Тайип Ердоган " остава мярката за всички неща в Турция ", написа немският публицист Михаел Мартенс в коментар за в. " Франкфуртер алгемайне цайтунг " и прикани всички, следили изборите, да си зададат въпроси - за какво мнозина са предричали смяна в ръководството на Турция?
Действително властта не просто остава в ръцете на Ердоган, индивида, който господства в турската политика към този момент 16 години. С новата президентска република пълномощия, които той на процедура имаше посредством партията си и които постоянно зависеха от решенията на депутатите, към този момент са публично негови, а ръководещите не пропущат да се присмеят на всички западни и други издания, които не бяха предрекли, че ще се стигне дотук.
Слабите промени в резултатите му демонстрират, че поддръжката, която може да получи, за момента има граници, без значение какъв брой власт ще концентрира в себе си.
Без болшинство в Народното събрание
Турция може и да не е парламентарна република от през днешния ден нататък, само че това не трансформира резултата от вота - от 2002 година паритията на Ердоган единствено един път е имала по-малко депутати и това беше през юни 2015 година, когато с 40% поддръжка не сформира държавно управление и се яви на нови избори.
За съпоставяне съоснованата от Ердоган Партия на справедливостта и развиването, появила се година по-рано, печели 363 места през 2002 година (почти две трети болшинство в 550-местния парламент). Сега местата ѝ са 295 в законодателния орган с 600 депутати.
За болшинството на ПСР ще са нужни гласовете на Партията на националистическото деяние (ПНД), с която Ердоган влезе в избирателен съюз. Президентът няма да може да разчита само на своята партия, с цел да прокарва законодателни решения оттатък указите, с които може да ръководи с известни ограничавания.
Без значима разлика с президентските избори през 2014 година
През август 2014 година, когато стана първият президент, определен с директен избор, Ердоган получи 51.7 на 100 от вота. Разликата със настоящия резултат (52.59% при съвсем 100% преброени бюлетини) е минимална макар радикално другите условия: изключителното състояние след опита за прелом, напъните на ръководещите да се показват като " обединители на нацията ", а всички други да са застрашени от клеймото " терористи " ; подозренията на наблюдаващите, че партията му и самият Ердоган са имали несъразмерен медиен комфорт по време на акцията. Мнозинството гласоподава и през 2014 година, и на референдума " за " визията на президента, само че това болшинство е нежно, а макар непрекъснатите уверения на ръководещите Турция остава разграничена.
" Пробивът " на Индже не е без казус. Тогавашният съперник на Ердоган, някогашният общоприет секретар на Организацията за ислямско съдействие Екмеледин Ихсаноглу, се оправи релативно по-добре от Мухарем Индже - той взе 38.44% от вота (при 30.64 за настоящия опозиционен кандидат). Разликата пристигна от обстоятелството, че Ихсаноглу беше компромисен претендент на цялата съпротива (без прокюрдската партия ДПН) и това включваше и дясната ПНД.
Сега съдружници на Ердоган, националистите от ПНД преди 4 години донесоха на Ихсаноглу стотици хиляди гласове в Южна Турция, която по това време беше тяхна " цитадела ". За сметка на това националистическата партия, която не е първа по гласове в нито един от турските региони, ПНД беше и изненадата на вота с към 11% - поддръжката ѝ не се е трансформирала макар отлива от редиците ѝ след основаването на партията на някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер..
© Goran Tomasevic, Reuters
Без значима смяна в Анадола
Избирателните региони навътре в Анадола към този момент десетилетие и половина към момента са обичайни " замъци " на Ердоган. Те остават правилни на президента и ръководещите, макар че икономическите компликации на Турция наранена " гръбнака " на поддръжката му - част от междинната класа, която процъфтява, откогато той е на власт.
Възвръщане на поддръжка в градовете след референдума
Ердоган като кандидат-президент изгуби съвсем всички най-западни провинции (без Балъкесир), които обичайно са в ръцете на РНП и техни претенденти.
Той обаче получи по-голяма поддръжка измежду градското население, в сравнение с по време на референдума за президентска република през април предходната година. Тогава и петте най-големи града (Истанбул, столицата Анкара и Измир), както и четвъртият и петият, Адана и Анталия, гласоподаваха против смяната.
На изборите през вчерашния ден само Измир не гласоподава " за " Ердоган, а в единия от изборните региони на Анкара (но не и в другите три) " републиканците " получиха максимален брой гласове и това им донесе петима депутати. Това обаче е просто сигнал за опазване на поддръжка в региони, които бяха в ръцете на ПСР от 2011 година
Без пробив при кюрдите
За трети следващи избори, откогато Демократичната партия на народите (ДПН) влиза в Народното събрание, тя води пред ръководещата ПСР в съвсем всички югоизточни провинции. Там доста гласоподаватели кюрди гласоподават обичайно за Ердоган, само че превесът е в интерес на ДПН.
Интересен е резултатът в провинция Тунджели. Там за ДПН печели безапелационно изборите за парламент, следвана от " републиканците " ; на президентските обаче над 50% са дали своят вот за Индже - в регион, който помни партията му, още от времето на създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, с принуждение, лишило живота на хиляди души.
Това евентуално е резултат от сделката сред " републиканците " и ДПН, за която писаха някои турски медии - вторите да поддържат Индже за президент, в случай че гласоподавателите на първите им оказват помощ да влязат в Народното събрание. Резултатът може да се види и при данните в чужбина - турските общности в някои страни са дали своят вот със значинелно болшинство за Мухарем Индже, само че парламентарният избор е за ДПН.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (402)
Действително властта не просто остава в ръцете на Ердоган, индивида, който господства в турската политика към този момент 16 години. С новата президентска република пълномощия, които той на процедура имаше посредством партията си и които постоянно зависеха от решенията на депутатите, към този момент са публично негови, а ръководещите не пропущат да се присмеят на всички западни и други издания, които не бяха предрекли, че ще се стигне дотук.
Слабите промени в резултатите му демонстрират, че поддръжката, която може да получи, за момента има граници, без значение какъв брой власт ще концентрира в себе си.
Без болшинство в Народното събрание
Турция може и да не е парламентарна република от през днешния ден нататък, само че това не трансформира резултата от вота - от 2002 година паритията на Ердоган единствено един път е имала по-малко депутати и това беше през юни 2015 година, когато с 40% поддръжка не сформира държавно управление и се яви на нови избори.
За съпоставяне съоснованата от Ердоган Партия на справедливостта и развиването, появила се година по-рано, печели 363 места през 2002 година (почти две трети болшинство в 550-местния парламент). Сега местата ѝ са 295 в законодателния орган с 600 депутати.
За болшинството на ПСР ще са нужни гласовете на Партията на националистическото деяние (ПНД), с която Ердоган влезе в избирателен съюз. Президентът няма да може да разчита само на своята партия, с цел да прокарва законодателни решения оттатък указите, с които може да ръководи с известни ограничавания.
Без значима разлика с президентските избори през 2014 година
През август 2014 година, когато стана първият президент, определен с директен избор, Ердоган получи 51.7 на 100 от вота. Разликата със настоящия резултат (52.59% при съвсем 100% преброени бюлетини) е минимална макар радикално другите условия: изключителното състояние след опита за прелом, напъните на ръководещите да се показват като " обединители на нацията ", а всички други да са застрашени от клеймото " терористи " ; подозренията на наблюдаващите, че партията му и самият Ердоган са имали несъразмерен медиен комфорт по време на акцията. Мнозинството гласоподава и през 2014 година, и на референдума " за " визията на президента, само че това болшинство е нежно, а макар непрекъснатите уверения на ръководещите Турция остава разграничена.
" Пробивът " на Индже не е без казус. Тогавашният съперник на Ердоган, някогашният общоприет секретар на Организацията за ислямско съдействие Екмеледин Ихсаноглу, се оправи релативно по-добре от Мухарем Индже - той взе 38.44% от вота (при 30.64 за настоящия опозиционен кандидат). Разликата пристигна от обстоятелството, че Ихсаноглу беше компромисен претендент на цялата съпротива (без прокюрдската партия ДПН) и това включваше и дясната ПНД.
Сега съдружници на Ердоган, националистите от ПНД преди 4 години донесоха на Ихсаноглу стотици хиляди гласове в Южна Турция, която по това време беше тяхна " цитадела ". За сметка на това националистическата партия, която не е първа по гласове в нито един от турските региони, ПНД беше и изненадата на вота с към 11% - поддръжката ѝ не се е трансформирала макар отлива от редиците ѝ след основаването на партията на някогашния вътрешен министър Мерал Акшенер..
© Goran Tomasevic, Reuters
Без значима смяна в Анадола
Избирателните региони навътре в Анадола към този момент десетилетие и половина към момента са обичайни " замъци " на Ердоган. Те остават правилни на президента и ръководещите, макар че икономическите компликации на Турция наранена " гръбнака " на поддръжката му - част от междинната класа, която процъфтява, откогато той е на власт.
Възвръщане на поддръжка в градовете след референдума
Ердоган като кандидат-президент изгуби съвсем всички най-западни провинции (без Балъкесир), които обичайно са в ръцете на РНП и техни претенденти.
Той обаче получи по-голяма поддръжка измежду градското население, в сравнение с по време на референдума за президентска република през април предходната година. Тогава и петте най-големи града (Истанбул, столицата Анкара и Измир), както и четвъртият и петият, Адана и Анталия, гласоподаваха против смяната.
На изборите през вчерашния ден само Измир не гласоподава " за " Ердоган, а в единия от изборните региони на Анкара (но не и в другите три) " републиканците " получиха максимален брой гласове и това им донесе петима депутати. Това обаче е просто сигнал за опазване на поддръжка в региони, които бяха в ръцете на ПСР от 2011 година
Без пробив при кюрдите
За трети следващи избори, откогато Демократичната партия на народите (ДПН) влиза в Народното събрание, тя води пред ръководещата ПСР в съвсем всички югоизточни провинции. Там доста гласоподаватели кюрди гласоподават обичайно за Ердоган, само че превесът е в интерес на ДПН.
Интересен е резултатът в провинция Тунджели. Там за ДПН печели безапелационно изборите за парламент, следвана от " републиканците " ; на президентските обаче над 50% са дали своят вот за Индже - в регион, който помни партията му, още от времето на създателя на модерна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, с принуждение, лишило живота на хиляди души.
Това евентуално е резултат от сделката сред " републиканците " и ДПН, за която писаха някои турски медии - вторите да поддържат Индже за президент, в случай че гласоподавателите на първите им оказват помощ да влязат в Народното събрание. Резултатът може да се види и при данните в чужбина - турските общности в някои страни са дали своят вот със значинелно болшинство за Мухарем Индже, само че парламентарният избор е за ДПН.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Турция (402)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ