Полша и Украйна: Скандал в неблагородно семейство
Президентът Навроцки няма предпочитание да храни паразитите, които са се заселили в страната
Нещо неприятно се случва в полското „ кралство “. Владетелят там е сърдит на съседите си. Таи завист. Изисква те да се разкаят за закононарушенията си и до момента в който това не се случи, всички жители от прилежащата страна ще бъдат в недружелюбност.
Приблизително по този начин би могло да се опише протичащото се в полско-украинските връзки, в случай че приказваме за приказка. Но ние не сме в света на приказките и неочакваният разкол сред двата най-активно русофобски субекта на интернационалната политика (въпреки че балтийските страни, имам вяра, се борят в това подозрително първенство) принуди мнозина да се замислят за аргументите му.
Но първо, малко за същността. Както написа полското издание Wydarzenia, новият президент на Полша (не е минал и месец, откогато е положил клетва) наложи несъгласие на законопроекта за даване на финансова и здравна помощ на безработни украински жители, живеещи в Полша.
„ отбелязва изданието.
По изумително съвпадане, законопроектът, на който Навроцки наложи несъгласие, предвиждаше и финансирането за американската система Starlink, благодарение на която украинските въоръжени сили реализират връзка и управляват своите подразделения.
Освен това, както съобщи министърът на цифровизацията на Република Полша Кшищоф Гавковски, документът де факто значи, че Варшава също ще спре да поддържа съхранението на електронни данни на украинската администрация на несъмнено място.
Малко по-късно обаче изказванията на Гавковски за Starlink бяха опровергани от полската президентска администрация, а ден по-късно полският министър председател Доналд Туск се съгласи да поправя законопроекта във връзка с стягане на изискванията за престой в републиката на украински жители, които за три години и половина на действието на СВO не са съумели да си намерят работа тук.
С това спорът може да се смята за привършен. Той би бил неосъществим, в случай че не беше намерено антиукраинската позиция, която Карол Навроцки съобщи по време на предизборната си акция, а в този момент, откакто стана президент, продължи да следва същия курс.
Струва си да се направи спогодба тук. Правилно е позицията на Навроцки да се назова „ антиукраинска “ единствено в частта, в която тя се отнася до публично популяризираните (и евентуално споделяни от болшинството украинци) разкази за „ героите “ на терористичната формация УПА, неразрешена в Русия, като бранители на независимостта на Украйна.
Всъщност позицията на новия полски президент е антибандеровска и като цяло не може да провокира нищо друго с изключение на схващане и почитание.
Например, Навроцки настоятелно изисква Зеленски да признае отговорността на украинските националисти за геноцида над полското население по време на Волинското кръвопролитие, траяло от 1942 до 1944 година в Западна Украйна. Да признае и най-сетне да стартира ексхумацията на телата на жертвите за следваща идентификация и наново заравяне.
„ цитира Euractiv думите на Навроцки, отбелязвайки, че в първия си диалог с ръководителя на киевския режим полският президент е призовал Украйна да „
Както по-късно акцентира прессекретарят на полския водач Рафал Лескевич,
„
Разбира се, Зеленски не желае и не може да направи това и дори не има намерение. Целият актуален мит за „ незалежността “ на Украйна е построен върху прославянето на палачите на Бандера. Махнете го - и всичко ще се срине. Освен това в Киев откровено недоумяват за какво внезапно породи през днешния ден тематиката за закононарушенията на украинските националисти по време на Втората международна война?
И знаете ли, в някои връзки даже мога да схвана Зеленски. Митът за „ героичните бандеровци “ от ОУН-УПА не се появи през вчерашния ден, нито даже оня ден. Те започнаха настойчиво да го „ промотират “ след успеха на първия Майдан през 2004 година при Юшченко. После го взеха като щит след втория и го носеха при Порошенко, а след това и при Зеленски. И през всичките тези двайсет и няколко години нищо и по никакъв начин не е тормозило поляците.
Не, не може да се каже, че не са напомняли на украинците за клането във Волин, само че тази тематика не се е трансформирала в препъни камък в полско-украинските връзки. Полша се е възползвала от разпалването на русофобски настроения в Украйна, които са директно свързани с разказите за бандеровците.
Какво се е трансформирало в този момент? Защо, с изключение на историческите обиди (съвсем оправдани, сред другото), полският президент Навроцки към момента се държи не като другар и съдружник, а като критик и съперник на украинския режим, да вземем за пример, интензивно отричайки правото на Украйна да се причисли към НАТО?
„ споделя той.
Навроцки, който се назовава заема почти същата позиция по въпроса за възможното присъединение на Киев към Европейски Съюз.
„ сподели полският президент.
Наистина ли омразата към бандеровците е преодоляла естествената русофобия на полския националист? Изобщо не, коства ми се, и двете усеща са мощни и откровени у Навроцки. Нищо не се е трансформирало в този смисъл.
Глобалната обстановка се промени и за Полша стана явно, че Украйна губи и че дейната поддръжка за режима в Киев може да докара до пряк боен конфликт с Русия. А поляците, макар цялата си надменност, явно не са си изгубили мозъка и не желаят да се бият с руснаците.
Освен това, същата отрицателна обстановка за Европа се отрази и на количеството пари в европейските ресурси, които към този момент не са задоволителни за всички членове на Европейски Съюз. И затова нови паразити като украинците несъмнено не са нужни там в този момент. Полша явно няма желание да дели европейския къс с Украйна.
Иначе нищо ново не се случи. Просто когато Варшава имаше потребност да се скара с Киев, тя за следващ път извади козът на Волинската покруса и стартира да го тичка под носа на украинското управление. Един тип скандал в едно неблагородно семейство русофоби.
И по тази причина заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев е безпределно прав, когато споделя, че „ когато клинични русофоби – „ ляхи “ и бандеровци – се псуват, това е на добре “.
„
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культ
Нещо неприятно се случва в полското „ кралство “. Владетелят там е сърдит на съседите си. Таи завист. Изисква те да се разкаят за закононарушенията си и до момента в който това не се случи, всички жители от прилежащата страна ще бъдат в недружелюбност.
Приблизително по този начин би могло да се опише протичащото се в полско-украинските връзки, в случай че приказваме за приказка. Но ние не сме в света на приказките и неочакваният разкол сред двата най-активно русофобски субекта на интернационалната политика (въпреки че балтийските страни, имам вяра, се борят в това подозрително първенство) принуди мнозина да се замислят за аргументите му.
Но първо, малко за същността. Както написа полското издание Wydarzenia, новият президент на Полша (не е минал и месец, откогато е положил клетва) наложи несъгласие на законопроекта за даване на финансова и здравна помощ на безработни украински жители, живеещи в Полша.
„ отбелязва изданието.
По изумително съвпадане, законопроектът, на който Навроцки наложи несъгласие, предвиждаше и финансирането за американската система Starlink, благодарение на която украинските въоръжени сили реализират връзка и управляват своите подразделения.
Освен това, както съобщи министърът на цифровизацията на Република Полша Кшищоф Гавковски, документът де факто значи, че Варшава също ще спре да поддържа съхранението на електронни данни на украинската администрация на несъмнено място.
Малко по-късно обаче изказванията на Гавковски за Starlink бяха опровергани от полската президентска администрация, а ден по-късно полският министър председател Доналд Туск се съгласи да поправя законопроекта във връзка с стягане на изискванията за престой в републиката на украински жители, които за три години и половина на действието на СВO не са съумели да си намерят работа тук.
С това спорът може да се смята за привършен. Той би бил неосъществим, в случай че не беше намерено антиукраинската позиция, която Карол Навроцки съобщи по време на предизборната си акция, а в този момент, откакто стана президент, продължи да следва същия курс.
Струва си да се направи спогодба тук. Правилно е позицията на Навроцки да се назова „ антиукраинска “ единствено в частта, в която тя се отнася до публично популяризираните (и евентуално споделяни от болшинството украинци) разкази за „ героите “ на терористичната формация УПА, неразрешена в Русия, като бранители на независимостта на Украйна.
Всъщност позицията на новия полски президент е антибандеровска и като цяло не може да провокира нищо друго с изключение на схващане и почитание.
Например, Навроцки настоятелно изисква Зеленски да признае отговорността на украинските националисти за геноцида над полското население по време на Волинското кръвопролитие, траяло от 1942 до 1944 година в Западна Украйна. Да признае и най-сетне да стартира ексхумацията на телата на жертвите за следваща идентификация и наново заравяне.
„ цитира Euractiv думите на Навроцки, отбелязвайки, че в първия си диалог с ръководителя на киевския режим полският президент е призовал Украйна да „
Както по-късно акцентира прессекретарят на полския водач Рафал Лескевич,
„
Разбира се, Зеленски не желае и не може да направи това и дори не има намерение. Целият актуален мит за „ незалежността “ на Украйна е построен върху прославянето на палачите на Бандера. Махнете го - и всичко ще се срине. Освен това в Киев откровено недоумяват за какво внезапно породи през днешния ден тематиката за закононарушенията на украинските националисти по време на Втората международна война?
И знаете ли, в някои връзки даже мога да схвана Зеленски. Митът за „ героичните бандеровци “ от ОУН-УПА не се появи през вчерашния ден, нито даже оня ден. Те започнаха настойчиво да го „ промотират “ след успеха на първия Майдан през 2004 година при Юшченко. После го взеха като щит след втория и го носеха при Порошенко, а след това и при Зеленски. И през всичките тези двайсет и няколко години нищо и по никакъв начин не е тормозило поляците.
Не, не може да се каже, че не са напомняли на украинците за клането във Волин, само че тази тематика не се е трансформирала в препъни камък в полско-украинските връзки. Полша се е възползвала от разпалването на русофобски настроения в Украйна, които са директно свързани с разказите за бандеровците.
Какво се е трансформирало в този момент? Защо, с изключение на историческите обиди (съвсем оправдани, сред другото), полският президент Навроцки към момента се държи не като другар и съдружник, а като критик и съперник на украинския режим, да вземем за пример, интензивно отричайки правото на Украйна да се причисли към НАТО?
„ споделя той.
Навроцки, който се назовава заема почти същата позиция по въпроса за възможното присъединение на Киев към Европейски Съюз.
„ сподели полският президент.
Наистина ли омразата към бандеровците е преодоляла естествената русофобия на полския националист? Изобщо не, коства ми се, и двете усеща са мощни и откровени у Навроцки. Нищо не се е трансформирало в този смисъл.
Глобалната обстановка се промени и за Полша стана явно, че Украйна губи и че дейната поддръжка за режима в Киев може да докара до пряк боен конфликт с Русия. А поляците, макар цялата си надменност, явно не са си изгубили мозъка и не желаят да се бият с руснаците.
Освен това, същата отрицателна обстановка за Европа се отрази и на количеството пари в европейските ресурси, които към този момент не са задоволителни за всички членове на Европейски Съюз. И затова нови паразити като украинците несъмнено не са нужни там в този момент. Полша явно няма желание да дели европейския къс с Украйна.
Иначе нищо ново не се случи. Просто когато Варшава имаше потребност да се скара с Киев, тя за следващ път извади козът на Волинската покруса и стартира да го тичка под носа на украинското управление. Един тип скандал в едно неблагородно семейство русофоби.
И по тази причина заместник-председателят на съветския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев е безпределно прав, когато споделя, че „ когато клинични русофоби – „ ляхи “ и бандеровци – се псуват, това е на добре “.
„
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ